My "Perfect" Life

Part 8

-Ами...аз...писна ми от всичко, писна ми да крия всичко, което чувствам, писна ми да се държа като друг човек и ми писна да ти се доказвам...- отблъснах го от себе си и го погледнах с насълзени очи. Избърсах смърчащия си нос с опакото на ръкава на жилетката си. Неочаквано започна да вали силен дъжд.-...искам да знам всичко за теб,просто трябва да науча всичко за теб. И колкото вманиачено да се държа,аз го правя,защото държа на теб и искам да мога да ти вярвам,но уви не мога.

-Джули,искам да знаеш,че и аз държа на теб и ще ти кажа всичко за мен,но когато му дойде времето,а сега да влезем в колата за да не се разболееш.- аз се усмихна насреща му,но не го послушах,а направих крачка назад вдигайки глава и ръце към дъждовното небе, имах нужда да усетя студените капки по тялото си,по лицето си,сега се чувствах свободна. Вече цялата бях мокра,а опитите на Деймън да ме скрие от дъжда бяха неуспешни. Накрая се качих в колата, а той бързо последва примера ми. След като вече се движехме тишината, която толкова много мразех отново се бе възцарила в превозното средство. Обърнах поглед към мрачното пространство отвъд прозореца и неусетно съм заспала...

***
Отворих очи и се огледах. Най-голямо впечатление ми направи,че не съм вкъщи. Станах бавно забелязвайки,че съм само по широка тениска и мъжки боксерки! Моля!? Изплаших се и грабнах вазата на масичката до леглото. Стъпвах леко и безшумно оглеждайки това място, тъкмо заслизах по стълбите,когато се потхлъзнах на някаква слузеста точно и...паднах.

***

Отново се събудих, отново на същото легло,сигурна съм само дето сега ме болеше главата. Още не бях отворила очи и чух гласове. Започнах да говоря :

-Боже в рая ли съм или в ада,но аз бях добро момиче през краткия си живот,не съм вършила глупости,е освен на един купон,на който случайно се напих и...

-Брато тя бълнува, дали е добре? -Моментално отворих очи и видях четири мъжки фигури надвесени над мен. Бързо се изправих в седнало положени и се ударих силно в някой,по-точно в главата на някой.

-Ауч по-леко бе момиче.- издаде силен стон едно от момчетата.

-Штт,тъкмо щеше да каже какво е направила.- разтърках очи и моментално се засрамих. Това бяха Деймън и приятелите му,ама какво правят те тук.

-Какво правите тук? Ами аз какво правя тук?- изправих се светкавично пред тях и проследих погледите на всеки един! Боже бях полу-гола! Грабнах чаршафа от леглото и се закрих.

-Хей,хей гледката бе страхотна,защо я закри с този парцал?-нацупи се Ник.

-Може ли да попитам къде са моите дрехи?-попитах избегвайки погледите на останалите, освен на Деймън, той ми обясни,че са били мокри, и че сега щял да ги сложи в пералнята, за да ги изпере,а после в сушилнята, за да изсъхнат. След това напусна стаята.

Помолих останалите момчета да излязат за да се облека,а те само кимнаха. Тъкмо свалих тениската си и чух тих стон,обърнах се и се уплаших. На врата бяха застанали Ник,Шон и Люк зяпайки ме. Добре,че бях със сутиен,но това не ги спря да гледат деколтето ми. Бързо грабнах тениската от пода и я нахлузих по-най бързия начин и започнах да крещя.

-Ама вие идиоти, защо не разбирате от дума! Казах ви да излезнете, но не ме послушахте,а сега ще има последствия.-грабнах първото нещо, което видях и това беше колан от едни джинси, които бяха на пода. Навих малко от колана на ръката си и добих заплашителен вид. Те започнаха да се смеят гръмко,което ме подкани да ги нападна като хищник. Замахнах веднъж и ударих Ник в задника,а той изохка силно,след това ударих и Шон в бедрата,а той падна на земята от болка. Остана Люк, усмихнах се лукаво,защото копнеех да го фрасна от мига,в който го видях. Хвърлих колана на земята изпуквайки врата си наляво-надясно и вдигайки въображаемите си ръкави,а той само ме гледаше ехидно,с което караше кръвта ми да кипва от нерви. Засилих се и тичайки го изритах силно в топките,той падна на земята превивайки се на две.

-Точка за Джули, кучки!!!- изкрещях и след това две ръце обвиха кръста ми,обърнах се и се уплаших. Без да се усетя Люк ме беше преметнал през рамо и вървеше на някъде.

-Сега ще ти дам един урок малка пикло!-долавях гняв в гласа му,което ме стресна повече от обикновено. Започнах да ритам и да го удрям навсякъде,но той беше много по-силен от мен,за това започнах да крещя. Никой не ме чу! Уплаших се. Той влезе в една стая непозната за мен и ме хвърли на леглото. Сърцето ми забърза ритъма си,а дишането ми се учести. Осмелих се и попитах:

-Какво ще правиш с мен...?

-Ще си поиграя малко...!

Знам, че казах, че ще кача главата, когато събера 5+гласа и 2+коментара,но тъй като малко са тези,които следят историята ми, за това ще качвам глави без да поставям условия,и макар че историята е скучна аз ще продължа да я пиша! И само да ви кажа,че сменям корицата. (На снимката е Ник)

Благодаря на тези,които гласуват и смятам да направя така-ще посвещавам по една глава на първия коментирал,така на всяка глава ще има посвещение,но ще помоля коментарите да не са от типа "некст".

П.С.: Съжалявам ако има грешки!

До скоро!!! Обичам ви 👑 💋 💕 😘