My "Perfect" Life

Part 23

-Господин Билсън!?

-Джулия!? Какво правиш тук?

-Бих Ви попитала същото. И какво може да правя тук? Аз съм нормален човек и имам правото да се забавлявам от време на време!-казах отсечено, а той ме хвана за лакътя и ме поведе към изхода.

Излизайки навън студения вятър се сблъска с лицето ми. Беше си студеничко. А по-важния ми въпрос е защо той ме изведе навън!

-Този клуб не е за момиче като теб!-изтърси изведнъж,а аз го погледнах объркано.

-Да не казваш,че съм някакво хлапе,което все още не знае как да си върже връвките на обувките ,а Стефан?-престанах с любезностите,а стомаха ми беше на път да изкара всичкия алкохол.

-Не,но ти не си като тях! Ти не си като момичетата тук вътре-леки! Ти си умна, старателна и сдържана! Не би трябвало да си тук.- Беше хванах раменете ми и впил погледа си в моя. Тона му стана някак загрижен.

-Не знаеш нищо за мен!-казах студено и се откъснах от хватката му.- Ами ти какво правиш тук? Мистър примерен шеф! И не ми пука дали ще ме уволниш на другия ден,макар че на сутринта ще съжалявам за думите си,но алкохола изваждна наяве всяка моя мисъл.

-Аз съм мъж с авторитет и място в елита, имам и власт,а и съм вече зрял за такива места. Тук съм заради един приятел,който иска да впечатли една дама. И какво имаш предвид? -Погледна очаквайки следващите ми думи. Засмях се силно от изказването му.

-От къде да започна...първо-облечен си в черна риза,която не си закопчал до горе,а си оставил 4 копчета, за да се виждат гърдите ти и малка част от коремните ти мускули. С това искаш да покажеш,че се подържаш редовно. Второ- за тази риза вървят официални панталони,а ти си сложил дълги тъмно сини джинси,които не си подхождат с ризата и с времето,все пак сме в Маями. Трето- по дъха ти бих познала,че не си бил алкохол, защото мирише на мандрина и мента,защото ще шофираш. Четвърто- сложил си часовника си на дясната ръка,а доколкото съм забелязала винаги го носиш на лявата ръка,което значи, че тук си,защото търсиш нещо определено. Имаш цел. И пето- парфюма ти на Armani с мирис на лимонова гора и папрат ми подсказва,че си го избрал, защото е като афродизиак за дамите. И мисля,че тези неща ми стигат, за да стигна до извода, че си тук,защото...имате нужда от секс. Звяра във Вас иска някоя плячка,или както Вие казахте-лека жена. По погледа Ви съдя,че не сте правили страстна любов от около 2 седмици,нали така?!

Усмихнах се самодоволно, защото той остана напълно безмълвен. Просто ме гледаше загубил дар и слово да се защити. Но беше прав-аз не бях като момичетата вътре.

-Граматиката ли си глътнахте,господин Билсън? -попитах победоносно и изведнъж самодоволната ми усмивка се изпари,а аз се затичах зад една от големите кофи за боклук и започнах да си изповръщам душата. Чух как тръгва към другата посока,явно се е върнал в клуба. Мъжете са идиоти! Ще отида в манастир, поне там няма боклуци наречени мъжкари. Искам да си ходя. Да се махна от тази дупка!

Мисля, че си изповръщах червата,но стомаха ми иска да изхвърли и костите ми през устата.

Чух приближаващи стъпки и как нечии ръце внимателно прибраха косата ми назад приклякайки до мен. Започна да гали гърба ми,което ми донесе успокоение.

-Ето! -Каза и ми подаде бутилка с вода. Измих си лицето и си прочистих устната кухина, изплюх водата и се обърнах към въпросния човек.

Присвих очи, така че да мога да го разпозная,но погледа ми беше замъглен. Помогна ми да се изправя, но щом видя залитащата ми походка ме взе на ръце носейки ме към неизвестна посока.

Погледнах човека носещ ме към неизвестното и се чудех за кое да се тревожа повече,от факта, че може да изгубя невиността си,или от факта, че този човек е човека който най-много презирам и обичам в момента! Нямам и капка сила да се отскубна и да избягам колкото се може по-далеч.

Главата започна да ми се замайва все повече, но и да избистрия образа на моя спасител или изнасилвач. Погалих нежно бузата му приковавайки неговия поглед. Усещах,че всеки момент ще изгубя съзнание и успях само да изрека :

-Обичам те, Деймън...-преди напълно да загубя съзнание!