Part 14

344 20 3
                                        

Не можех да повярвам! Минаха два месеца, цели два месеца откакто татко ни напусна и замина с любовницата си за Канада! Мама го понесе много тежко затваряйки се дълбоко в себе си! Не казвам,че аз съм щастлива де...напротив,всеки ден ставах все по-зле,ами защо ли? Защото не се радвам,че татко ни изостави и сигурно забрави! За всички години прекарани с него ни най-малко очаквах това! Има нощи,в които сънувам кошмари свързани с него как ме бие и измъчва,как души мама пред очите ми,как потпалва къщата и изгарям жива заедно с мама в нея,докато той се радва отвън гледайки смъртта ни със скъпата си любовница,заради която изостави жена си и родната си дъщеря-своята кръв!

Единствената упора не беше само мама,макар че някак се крепим и се опитваме да не разрушим нашата връзка,която градихме толкова дълго време! Хората на, които искам да благодаря, че са с мен са Деймън и Лили,но понякога и приятелите на Деймън ме подкрепят,даже и Люк си промени държанието,но все още е така одръпнат.

-Ммм,мирише много вкусно госпожо Браун!

-Оо,Ник благодаря, смятам,че ти си най-гладния от всички!-усмихна се мама някак безизразно и погледна към момчето,което всеки момент ще му потекат лигите.

Оо забравих да кажа,че сега стоях на масата за вечеря заедно с Лили, Деймън, Ник,Шон,Люк и мама. Гледах безизразно и се усмихвах пресилено. Но винаги ума ми бе другаде. Откакто татко го няма мама прие доста добре Деймън и приятелите му,а Лили някак се промени. Определено се промени! Вече не прекарваме много време двете,а когато сме заедно се държи одръпнато,сякаш страни от мен. А Деймън...той,той не знам и на него какво му става??! Или аз съм сбърканата в тази картина!

И защо ли??! А да защото едно семейство се разпадна и сега семейната идилия не е цяла, а знаете ли кой най-много страда от това!?? АЗ...да точно АЗ, която всяка нощ заспива с зачервени и подути очи от многочасовото плачене,а защо ли?-А да сетих се! Защото единствения мъж в живота ми,който знаех,че ме обича  въпреки всичко и винаги щеше да ме обича, просто си тръгна с една бележка, поне ни остави имота и сметката в банката непокътната!

Всеки диаметър в тази къща ми напомня за него! Навсякъде където и да погледна в главата ми изплуват спомени,от които сърцето ми забързва ритъма си,а времето сякаш спира! И искам да избягам, да се махна от тук,да напусна!  Така смятам да направя, след като завърша училище,но се чудя дали да завърша само тази година и да се махна или да завърша гимназия тук,пък за колеж ще помисля! Или по-точно ще видим дали ще съм жива до тогава!

My "Perfect" Life Where stories live. Discover now