My "Perfect" Life

Part 5

-Да,с удоволствие ще изляза с Вас господин Блек! -отговорих, а след миг видях усмивка на лицето му и внезапно той ме...прегърна. Най-дългата прегръдка в живота ми. Орвърнах му със същото.  Не исках този момент да свършва. Изведнъж някой се закашля.

-Съжалявам,че Ви прекъсвам,но трябва да тръгваме. -По дяволите,Лили! Защо трябваше да идваш точно сега.

Деймън запали колата,а след секунда вече се движехме. Пуснах радиото и започнах да си припявам песента,която туко-що бяха пуснали. Бях се отнесла напълно и внезапно съм задрямала.

***

-Хей, Джули,пристигнахме!- подскочих и рязко отворих очи. Пред мен се бе надвиснал Деймън в цялото си съвършенство. Огледах се за приятелката ми, но я нямаше.

-Къде съм? Къде е Лили?-уплашена задавах въпроси. Той изви устните си в усмивка и добави:

-Спокойно, нейната къща беше най-наблизо, за това тя пожела първа да си тръгне.- огледах се наоколо и виждах бели къщи с малък двор и веранда,това бяха съседските къщи,а някъде между тях беше и моята. Бяхме дружелюбен квартал с еднобразни къщи,дори няколко пъти съм бъркала дома си с този на госпожа Кинг,доста мила дама, която е горд притежател на пет котки и два пинчера. Слънцето отдавна бе залязло,а сега на небето грееше кръглата луна.

-Ами аз ще си ходя!- казах и отворих вратата на колата. Плавно я затворих и бавно се отделечих от нея. Тръгнах по пътеката и след три мои крачки се обърнах към колата и погледнах Деймън.  Той стоеше вътре и просто се усмихваше дружелюбно. Нима не е гледал филми как момчето изпраща момичето до входната й врата,а след това я целува и в този момент се пускат пръскачките!?  Идеше ми да се върна обратно и да го фрасна за дето е толкова недосетлив или, че не може да прочете мислите ми. Изведнъж той проговори.

-Лека нощ,Джули!  До скоро.- усмихнах се леко, а той запали лъскавата си кола и започна да се отделечава от мястото,на което беше,от къщата ми и от мен. Той просто си тръгна! Без целувка,дори без прегръдка! Просто стоях неподвижно и наблюдавах как си тръгва.

Отключих бялата врата,която имаше малки шарени прозорчета отстрани. Влязох вътре по най-тихия начин и се придвижих към банята,за да се изкъпя. Елиминирах всички потни дрехи и когато влязох в душ-кабината пуснах струйките вода да се стичат по умореното ми тяло.

След дългия душ си облякох пижамата. Чувствах се като пребито куче. Умората бе завладяла всяка една част от тялото ми. Изсуших си косата по най-бързия начин и се шмугнах под топлите завивки.

Бях се напълно унесена в най-хубавият сън, който съм сънувала. Сънувах,че съм най-богатата тийнейджърка на планетата и си имам харем от най-красивите мъжки модели на земята и тъкмо Брад Пит ме прегръщаше и точно тогава телефона ми извибрира по цялото легло,а аз се стреснах от случващото се, веднага скочих и напуснах покоите си. Ококорена се загледах с още замъглените си очи какво става,разбрах че някой ми звани. Бързо взех черния си телефон със прозрачна калъфка и го поставих до ухото си.

-Ако не е умрял някой,ще съжаляваш, че се обаждаш! -развиках се на слушалката.

-...-чувах само тежко дишане от отсрещната линия.

-Ако ще ми казваш нещо побързай,защото ми уби най-хубавия сън,който съм имала!

-А аз бях ли там?-замръзнах. Този глас ми е бе до болка познат. Пулса ми се учести. Губех разсъдака си. Бях неспокойна,но бързо се взех в ръце.

-Деймън...!?

Хей, ето я новата част. Надявам се да ви хареса. 

П.С. :Съжалявам ако има грешки.

Обичам ви.😘😍💗