My "Perfect" Life

Part 31

-Боже, Джули, така се радвам да те видя! Липсваше ми толкова много!-започна да се доближава до мен с озаряваща от щастие усмивка. Гледах я безизразно. Забеляза това и застана пред мен със сериозно изражение. Опитвах се да разгадая какво се опитва да направи. На светица пред Деймън!?

Не се поколебах и секунди по-късно яростния ми шамар се запечата на бузата ѝ. Удара ми беше учудващо силен, но не чак толкова, че да падне на земята, но тя беше по театъра, за това се просна най-драматично като жертва на студените плочки. Деймън беше в шок, но с бързи движения приклекна до нея. Завъртя глава към мен и ме гледаше с онзи "Какво ти става?" поглед.

Започнах да аплодирам с ръце съркастично.

-Драга Лили, моя най-добра приятелко, сестрице моя, заслужаваше оскар! Може да си разиграваш Деймън, но не и мен. Двуличието ти направо ме просветли. Съжалявам само за изгубеното време и доверие. Но за мъртви хора не обичам да говоря, нито да си припомням. Радвам се, че ми заби нож в гърба, докато ме гледаше най-нагло в очите. Голямо прозрение получих. Благодаря, че вдигна телефона онази вечер когато имах нужда да чуя гласа ти, само за да ми се присмееш и похвалиш как е секса с Деймън.

Тя бе свела глава, а Деймън гледаше толкова неразбиращо. Погледа му се върна на нея и я гледаше с недоумение.

-Ще трябва да ви оставя, влюбени гълъбчета.-Изчуруликах и надкрачих кльощаеите ѝ анорексични крака.

Излязох от тоалетната и моментално усетих нечия ръка да се заплита в моята. Започна да ме дърпа към изхода. Излязох ме навън.

-Какво грешно сторих пък сега?-попитах Стефан.

-А-аз чух всичко. Разговора с Деймън, а след това появата на Лили, тоалетната...чух всичко. Джули, но защо ѝ посегна? Онова там не беше ти.

-Стефан, не бях аз, защото старото ми Аз е мъртво за тях! Изминаха две години откакто нещата се промениха. Вече съм друг човек...няма и следа от старата и глупава Джулия. В началото на преместването ми, реших да се обадя на миналото си. Вместо на мама избрах да се обадя на Лили, готова да ѝ простя, и знаеш ли какво ми беше казала тогава?-направих пауза, думите се изтрелваха толкова бързо от устата ми, не биваше да му казвам всичко това, но някак го правех. Той кимна.- Обичах я, но също така исках отговри. Попитах я защо ми го причини, а тя изплю камъчето. За това, че ми е завиждала за всичко, за това че съм получавала всичко, което желая, но аз исках само Деймън, за това тя е проявила интерес към него...защото аз го исках. Докато аз го гледах с любов, тя е гледала на него като играчка, която искам най-много от всичко на света.

-Съжалявам да го чуя Джул, но те не заслужават омразтата ти дори.- Бях се разциврила отново, след което се сгуших в него, той се изненада, но ме обхвана със силните си ръце.

-Годподин Билсън, колкото и да не заслужавам вашата доброта...радвам се, че ви срещнах. Ще осведомя Марго и Мишел, че ще си ходя.

-Всички служители сме като едно семейство, Джули... държа се с теб така, за да се чустваш като у дома си, но по-обичана и ценена! Да видиш, че ни е грижа за теб! Ще е хубаво да се прибереш. Ще те закарам.

-Ще им пиша съобщение тогава.- той кимна, след което се запътихме към колата му.

Тишината беше приятна. Бях се забила в пространството извън прозореца.

-Добре ли си?-думите му ме събудиха от транса, в който бях.

-Мисля, че по-добре не съм била!-засмях се ведро, а той ми отправи една топла усмивка.-Господин Билсън...защо дойдохте тази вечер в клуба? Да не би да ни следите?

Той се засмя, след което се почеса зад тила.

-Познавам Марго и Мишел от доста време и усещах, че ще те повлекат в някоя глупост. Казвам го от опит от миналия път. -и отново лекия му смях обходи автомобилната атмосфера.

Неусетно сме пристигнали пред квартирата ми. Погледнах часа, беше едва 2 през ноща. Непремисляйки какво ще кажа устните ми се разтвориха за конкретния въпрос:

-Стефан, ще постоиш ли малко докато заспя..?

Това измъдрих днес за вас, но имам запитване: Искате ли да се случи нещо между Джули и Стефан или Деймън да влезне в живота ѝ отново?