My "Perfect" Life

Part 9

Бях се вцепенила! През ума ми минаха стотици неща,които може да ми причини. Огледах стаята. Беше черна и на стената имаше плакати на Linkin Park, явно и той обожаваше тази група като мен,но това е друг въпрос. В момента се чудех как да се измъкна от тук,но мозъка ми тотално заби. Реших да започна преговори преди да направи каквото и да е с мен!

-Хей,искам само да кажа,че съжалявам за по-рано, тоест за дето те ударих в орехчетата,но и вие сте виновни за случилото се, защо въобще ви трябваше да ме наблюдавате как се преобличам?-попитах смело без капка страх,но вътрешно изгарях. Не съм от стахливите момичета,но в момента се страхувах от Люк, имам чувството,че го познавам,но не се сещам от къде.

-Млъквай,не ми се слушат извиненията ти! Имаш късмет, че Деймън те обожава,иначе сега щеше да си мъртва и захвърлена в някоя канафка! Но знай ще си получих наказанието! -Каза и започна бавно да се доближава до леглото. Започнах да се страхувам за предстоящите му действия,но тогава изведнъж на вратата се почука.

-Брат,да си виждал Джули, няма я никъде?- Слава на Бога беше Деймън! Люк се отделечи от мен и отиде до вратата.

-Да,пич,показвах и' стаите, ей сега ще дойдем!-каза поглеждайки ме и правейки жест да си затварям устата.

Чух стъпките на Деймън да се отделечават с всяка една крачка и след миг Люк плавно отключи дървената врата. Отвори я широко и ми направи жест с пръст да се умитам, не чаках втора покана,за това бързо се изнизах.

Отидох в стаята, в която се събуди два пъти и видях дрехите си на леглото. Бързо ги облякох и погледнах телефона си, имаше 12 пропуснати повиквания-10 от мама и 2 от Лили. Обадих се на мама и я излъгах,че съм спала у Лили, а тя естествено повярва. Слязох долу в кухнята и зяварих тримата момчета без Деймън да закусват някаква зърнена закуска. Не смех да погледна Люк за това погледна към останалите момчета,тосест Ник и Шон. Предложиха ми купичка закуска,но аз отказах и казах,че ще си ходя,а Ник настоя да ме закара.

Качихме се в черния му Land Rover, потеглихме и му казах адреса. Ник наистина беше доста забавен и бих казала,че доста си приличаме по характери. От приятелите на Деймън, той ми допадна най-много от тримата. Не знам от къде в главата ми нахълта един въпрос-коя е Линдзи, за това най-безсрамно попитах :

-Искам да те попитам нещо, Ник! Коя е Линдзи? -Попитах и видях как усмивката му изчезва. Не отговори веднага,дори не очаквах да отговори.

-Тя бе доста мило момиче и обичаше Деймън, както и той нея. Тя беше с 2 години по-малка от теб и...умря. От свръх доза,за това сега Деймън се обвинява още за смъртта и'. Преди взимахме наркотици,но тази глава от живота ни отдавна е затворена. Е не си го чула от мен,ясно! -Попивах всяка една дума и не можеше ума ми да го побере, но поне вече знаех, коя е тя.

-Нито дума!-казах правейки жест, че си затварям устата с цип. И през ум не ми е минавало, че Линдзи е била наркоманка. Разтърсих глава,за да се отърва от тези мисли. Неусетно как сме пристигнали точно пред къщата ми. Аз благодарих на Ник и излязох от превозното средство.

Бях в стаята си лежаща на удобното си легло,което доста ми липсваше. Като цяло днешния ден мина доста бързо като се има в предвид, че вече се готвех за заслужен сън. Тъкмо затворих очи и телефона ми извибрира под възглавницата. Отключих телефона си и видях, че имам едно съобщение от Деймън. Отворих го и пишеше:

"Утре бъди готова до 19 часа ще те взема от вас! Сладки сънища бебе!!!"

Новата глава се получи малко скучна,но това успях да измисля. Вече имам и идеи за следващата. И както обещах тази глава я посвещавам на @Rally_S69 , благодаря за милите думи мила!!

(на снимката е Лили)

Вече знаете за посвещенията на глави така,ме това беше за днес от мен! До скоро мили мои, очаквам мнения! 😘