Part 13

340 19 0
                                    

...преди да го прегърна силно. Той обви ръцете си около мен и се загледа в далечината. Стояхме така няколко минути,след това взе да става неловко. Отделечихме се един от друг и седнахме на тревата. Говорихме за много неща и от там разбрах,че първата му целувка е била на 9 от момиче с зелени очи и къдрава коса в цвят пламък,тоест от червенокоса къдравелка със зелени очи. Звучи съблазняващо. Научих също,че майка му и баща му са разведени и той живее сам,защото не искал единия да се сърди,ако отиде да живее при другия. Доста неща разбрах за него,както и той за мен,например,че обичам да пия чая си със сламка,странно, но да и още доста неща си казахме един за друг. Стана доста късно.

-Мисля, че трябва да се прибираме вече!-вметна и тръгна към колата.

-Май трябва!-казах и се усмихнах! Той ме беше прегърнал! И само това се въртеше в главата ми.

Вече пътувахме към дома ми. Не беше неловка тишина,както обикновено. Беше спокойна тишина.

-Благодаря,че сподели това вълшебно място с мен. Почувствах се специален.-извърнах глава към него и се усмихнах. Той наистина е специален за мен.

-Исках да го споделя с човек,който ще бъде възхитен от тази гледка колкото мен! -Само получих усмивка и с това приключихме с разговорите докато не се прибрахме.

***

-Благодаря за прекрасната вечер! -Казах и се усмихнах!

-Не, аз ти благодаря! -Направи поклон и тръгна към колата.

-Лека нощ, Деймън! -Провикнах се и се усмихнах,а той ме погледна през рамо усмихвайки се изкрено.

-Лека нощ, Джули!-след това затворих входната врата и мигом чух как колата изръмжава и тръгва. Въздъхнах и се плъзнах с гръб по вратата докато не тупнах по дупе на пода със затворени очи.

-Колко е часа,драга госпожичке и кой беше този тип?-отворих рязко очи стрестната и срещнах студения поглед на майка си с ръце скръстени пред гърдите.

-Ооо,я стига мамо,часът е... -Направих пауза и погледнах черното кълбо на ръката си,което представляваше часовник. След това погледнах мама извинително и се усмихнах глупаво.-...1 часа през ноща,а това момче е мой много добър приятел,и нищо повече!?-казах набързо и се опитах да стоя сериозно.

Изправих се и тръгнах към стаята си,заявявайки с това, че не ми се говори повече с нея,а тя само ме хвана грубо за лакътя и ме обърна с лице към нея.

-Внимавай госпожичке, докато не станеш пълнолетна,аз командвам тук! Ясно!-процеди през зъби,а аз кимнах изплашено,след което влязох в стаята си!

Тази нощ мама се държеше странно. Когато се връщах от купон в 4 часа и дума не обелваше нито конско ми четеше,а сега...сега е доста различна,но ще разбера това рано или късно!

Много, много,ама наистина много съжалявам и се извинявам за закаснението *пърха с мигли*, надявам се да не се сърдите,но работя по три проекта. Точно така три,а единия от тях го започнах много скоро и не мога да наваксвам,но ще се опитам да завърша книгите. А новата ми книга се казва "Wrong House" и е с участието на Хари Стайлс! Ще се радвам да и' хвърлите един поглед и да кажете какво мислите!

Е това беше от мен,но искам само да ви издам,че в следващата глава ще се случат доста неща на Джули,които ще променят живота и',но не знам към добро или към лошо!

Бай гайс, лов ю! 😘 😍 😘

My "Perfect" Life Where stories live. Discover now