My "Perfect" Life

Part 12

Мамка му,мисля, че не само Лили ще се подмокри, но и аз бях на път,а Деймън от дясната ми страна само ми пречеше да се въздържа. Със този черен потник, който отбелязваше плочките му, да не пропусна и здравите му ръце. Сега забелязах,че се беше изпотил . Стана ми горещо, за това си съблякох ризата. Боже още е горещо. Хванах косата си на висока конска опашка с малкото черно ластиче,което беше на лявата ми китка,с което получих оплаквания от задните седалки. Изпих на веднъж еднолитровата кола в запечатаната чаша с червени линии,които идеално подхождат на велурените седалки наподобяващи кресла в същия цвят. Не си намирам мясно, погледнах Лили, а тя беше...заспала. Мамка му,препика ми се! Офф сама не ми се ходи до тоалетна,но мехура ми щеше да се пръсне. Вече запознах да си подскачам като някое ку-ку на едно мясно. Побутнах Лили, но тя дори не помръдна,ако не хъркаше леко бих я взела за мъртва. Нямах друг вариант освен един. Въздъхнах тежко.

-Хей,Деймън... - той спря да яде пуканки и ме погледна.-...ще...такова...дойдеш ли с мен до....тоалетна.-край казах го, а той ме чу. Беше наистина неловко да гледам толкова перверзен филм и то в негово присъствие,а и тази кола.

-Да разбира се,само секунда.-аз кимнах и се усмихнах. Щеше да ми е неудобно да пикая в негово присъствие,но спящия звяр,който ръмжеше от другата ми страна не иска да се събуди.

Отворих дървената врата в бял цвят и влязох вътре,а Деймън ме последва без дори да му направи впечатление емблемата на девойка с рокля пред вратата. Подадох му чантата си и влязох в една от кабинките. Откопчах си късите дънки и свлякох бързо бельото си надоло. Най-върховния момент дойде,когато започнах да пикая. Изведнъж ми олекна. Тъкмо да ставам и да сложа бельото на правилното място,когато...

-Мамка му!!!-изругах. Беше ми дошло.

-Джули, добре ли си? Да не падна или нещо от този сорт?-чувах притеснения му глас. Как да го попитам за превръзка,а единственото отворче в тази кабина бе до кракат ми,което беше толкова малко за чантата ми.

-Хей Деймън, може ли да ми дадеш от чантата ми...-за миг спрях и се чудех как точно да му обясня,макар че е твърде просто сини квадратни нещица с надпис "Always". -...едни сини с форма на квадрат...

-Джул,знам, че говориш за дански превръзки, спокойно. Ето.-той ми подаде една превръзка под вратата, а аз я взех.

След като приключих излязох от кабинката и го погледнах изчервявайки се. Благодарих му едва доловимо,но той чуй.

-Хей хрумна ми една идея. Ела с мен! -Казах и го задърпах към колата му. Качих се на шофьорското място,а той седна на съседната седалка и ме гледаше объркано.

-Къде отиваме? Ами Лили, просто така ли ще я оставим в киното и ще се чупим? А и друго,ти ли ще караш,защото...ЕХОО още ми се живее.-питаше неразбиращ какво се случва.

-Спокойно бабо,тя е добре и друг път съм я зарязвала в киното,както и тя мен, за това няма проблеми. А до карането, мога да карам и по-добре от теб самия.-след това запалих колата и потеглих.

След 20 минути спряхме на моето място,което представляваше висока полянка,до която не намираше бистро езеро с изглед към огромното небе с милиярдите звезди в него. Слязохме от колата и Деймън веднага се закова на едно място и единственото, което направи, бе да каже тихичко само едно "Ехаа" преди да го....

Новата глава е тук,надявам се да ви хареса, защото се постарах, но следващата ще е по-интересна.

Цунки на всички и ако има достатъчно гласове и мнения може некста да го кача по-бързо.

П.С.: Съжалявам ако има грешки, но нямах време да редактирам главата.

До скоро,обичам ви мили мои!!! 😍 😘