Принудена любов

Част 1

Принудена любов

Здравейте аз съм Саманта Хоуп и съм на 18 години. Живия със семейството ми в Лос Анджелис и уча в престижния Калифорнийски университет.
В момента аз и моята най-добра приятелка Селина се разхождаме в двора на училището.
-Най-сетне свършихме училището за днес.-каза тя радостна от новината.
-Хаха..-засмях се аз.
-Хайде да седнем и да хапнем до близкото кафене,искаш ли?
-Добре.-съгласих се.
Седнахме на кафенето и дойдоха да ни вземат поръчките.
-Аз ще искам едно кафе.-каза Селина.
-За мен едно шокофредо.
След като сервитьорката ни записа поръчките, отиде да ни донесе поръчките. След няколко минути тя дойде заедно с поръчките ни.
-Оф, как можаха да ме изпитат по английски!-казах аз с отчаяние.
-Голяма работа.-каза Селина.-Нали пак се справи.
Тъкмо почнахме да пием,когато телефона ми звънна. Беше татко.
-Ало?
-Сам, довечера ще имаме много важни гости, прибери се рано и се облечи официално!
-Добре, а кои ще са важните....-преди да довърша изречението си той ми затвори.
Прибрах телефона си в джоба.
-Какво стана?-полюбопитства Селина.
-Ами...явно довечера ще имаме много важни гости.
-Кои?
-Не знам. Преди да попитам той ми затвори.
След 10 минути телефонът на Селина звънна.
-Да?
Докато тя говореше аз пиех от шокофредото.
-Оф...-каза Селина и си прибра телефона в джоба.
-Какво стана?-полюбопитствах аз.
-Беше Деймън.-ми отвърна тя.
-Какво искаше?
-Ами искаше да изляза с него да се разходим.
-Но това е прекрасно. Ти от толкова време го харесваш.-казах и аз радостно.
-Сам не знам...той може да ми каже, че харесва друга...какво ще правя!?-каза тъжно Селина и сведе поглед надолу.
-Не се безпокой. Всичко ще е наред.-опитах се да я развеселя.
-Благодаря ти Сам.-усмихна се тя.-Сега трябва да тръгвам, после ще ти пиша и ще ти кажа всички подробности.
-Добре.
Извикахме сервитьорката да платим сметката.
След като се разделихме аз реших, че не ми се ходи пеша и реших да си взема такси.
След като таксито дойде аз се качих и казах на шофьора на къде да кара. Потеглихме.
След като пристигнах, платих на шофьора и слязох от таксито. Застанах пред входната врата и извадих ключа от черната ми чанта. Отключих вратата, влязох и заключих. В един момент майка ми профуча като торнадо пред мен.
-Сам къде беше толкова време те нямаше?-каза майка ми.-Няма значение. Приготвяй се бързо, гостите ще пристигнат след малко.
-Добре!-отвърнах и аз.
Свалих си обувките и се качих на горе по стълбите, прекосих коридора и застанах пред вратата на моята стая на която пишеше "Сам". Влязох в стаята си и си сложих чантата на леглото си. Застанах пред белият ми гардероб и го отворих за да си избера подходяща рокля. Избрах си една червена рокля със сърцевидно деколте без презрамки. След като я облякох някой почука на вратата.
-Да?-попитах аз.
-Сам аз съм.-каза майка ми и отвори вратата на стаята ми и влезе.-Дойдох да ти направя прическа.-каза засмяно майка ми.
-Добре!-отвърнах и аз.
Майка ми бе облечена с красива прилепнала черна рокля, а кафявата и коса бе вдигната на елегантен кок. Кафявите и очи бяха внимателно подчертани с очна линия и спирала.
-Добър избор си направила с тази червена рокля.-каза усмихнато тя.-А сега застани пред огледалото за да мога да те оправя.
Седнах на тоалетката ми , на която имаше огледало.
След 5 минути майка ми бе готова с прическата ми.
Бях вързана на опашка, а два непокорни кичура се спускаха елегантно от двете ми страни. Аз по принцип не нося грим, но майка ми ме помоли. Аз си сложих спирала и гланц за устни.
-Момичета, хайде слизайте гостите ще дойдат всеки момент!-чу се гласът на баща ми, който ни викаше.
-Като стана дума, мамо кой ще ни идва на гости?-попитах я аз , докато излизахме от стаята ми.
-Един много добър приятел на баща ти.-каза тя.
-Кои?
-Ти беше малко, когато го видяхме за последно и много си игра със неговият син, но по-късно той замина за Испания и оттогава ние сме се виждали.
-Защо не го помня?-запитах аз.
-Ти беше много малка тогава, нормално е да не го помниш.
Щом слязохме долу при баща ми, който беше облечен с елегантен черен костюм и черна вратовръзка. Той каза.
-Много си красива, дъще!-каза ми мило той.
-Благодаря ти татко!
-Сам еля с мен в кухнята да ми помогнеш с масата.-каза майка ми.
-Добре идвам!-отвърнах.
Отидох във голямата всекидневна където майка ми приготвяше масата.
-С какво да ти помогна?-попитах я аз.
-Подай ми чиниите ако обичаш.-ме помоли тя.
Отидох в кухнята до барплота и взех чиниите, занесох ги на майка ми и и ги подавах една по една.
-Значи само приятелят на татко ще идва така ли?-попитах аз.
-Не ще дойдат също и жена му, и синът му.-отговори ми тя, като подреждаше чиниите, които и подавах.
Чу се звънецът на вратата.
-Те са тук!-каза радостно майка ми.