Принудена любов

Част 8

-Майк...-исках да кажа нещо,но той запуши устата ми с сладка и настоятелна целувка.
Притисна ме по близо до него.Без да се усетя отвърнах на страстните му целувки.
Той ме събори на леглото и почна бавно да съблича блузата ми.
-П-почакай...н-не мога...
Той вдигна погледа си към мен.Изправи се и се обърна към мен.
-Съжелявам Сам не съм искал.
-Няма проблем наистина..
-Аз ще си отида в стаята!
-Не чакай...-сведох поглед.-Остани с мен.Не знам защо, но съм по-сигурна,когато ти си до мен.
-Така ли?
Изчервих се.
-Но този път ще спиш на земята!
-Какво?
Метнах му някакво одеало и възглавница.
-Но защо?Искам да спя при теб!
-Много искаш!Лягай си!-отрязах го аз и се обърнах на другата страна.
Беше вече някъде към 03:10,а аз все още не можех да заспя.Меките му и сочни устни бяха в съзнанието ми.
Не не може да се влюбвам нали?
Това е невъзможно нали?
Неусетно съм заспала и се събудих сутринта.
Леко отворих очите си и първото,което видях бе Майк,който е легнал на леглото ми и ме е прегърнал.Изчервих се цялата.
-Перверзник!Махай се от леглото ми!Веднага!
-Хайде де Сам нека поспим още малко!
Замерих го с възглавници.
-Ставай!Веднага!-извиках му аз.-Защо си в леглото ми?
-Нали ти пожела..-каза той сънено.
-Казах да спиш на земята!
-Но на земята е студено....
Станах от леглото и го погледнах.
-Излез от стаята ми искам да се преоблека!
-Никой не те спира!
-Няма да се преобличам пред теб!
-Защо не?И без това ще се женим и аз ще те виждам как се преобличаш.
-Избий си женитбата от главата!За нищо на света няма да се омъжа за теб!
Погледът му стана сериозен.Той стана и дойде при мен.Хвана лицето ми с ръцете си и се приближи.
-Виж вече съм го решил ще се оженя за теб!
-Няма!
Той се засмя.
-Целувките ни нищо ли не значат за теб?
Аз се изчервих исках да се обърна,но той не ми позволи.
-Защо се изчервяваш?
-Аз....не.....
-Не ме лъжи знам,че изпитваш чувства към мен.
Той се отдели и отиде до вратата.
-И докато не си изясниш чувствата към мен,няма да си говорим!-каза той и излезе.
Седях като вкаменена.Дали изпитвам такива чувства към него?Дали наистина съм влюбена?
Реших да се обадя на приятелките ми,за да излезем.
След като се уговорихме къде и в колко да се срещнем, аз се преоблякох.

Слязох долу и видях баща ми и майка ми да говорят.За щастие Майк го нямаше,не знам какво щях да му кажа, как щях да се държа край него.
-Сам точно теб търсех!-каза баща ми със сериозен тон.
-Бързам.Разбрала съм се с приятелки да излезем!
-Относно вчера е!
Ядосах се.
-Няма за какво да говорим!
-Вчера си се срещнала с Джейд!
-И какво от това?
Той се изправи и ме погледна.
-Как може да си толкова глупава!
-Какво?
-Не може да се държиш така с по- виш човек от теб!
-Тя не е по-виша от мен!Баща й е по-виш от теб!
-Саманта искам веднага да се извиниш на Джейд!
-Татко,значи ли че това,което тя каза пред новините е истина?
-Не...
-Тогава защо я защитявяш?Защо подкрепяш човек,който те е унизил публично само и само баща й да й обърне внимание?
-Саманта!
-Няма за какво да говорим!
Бързо излезнах от вкъщи и се запътих към оговореното място.
Когато стигнах бях закъсняла с 10 минути.
-Божеее,ти искаш да излезем,а закъсняваш!-каза нацупено Луси.
-Съжелявам..
Те си говореха за някакво много популярно момче в някакво списание.
Аз мислех за Майк.
-Какво има?-попита ме Луси.
-Нищо...
-Да не мислиш за Майк?-попита Селина.
Изчервих се цялата.
-Харесваш ли го?-побърза да попита Мейси.
-Аз...не знам,когато го видя сърцето ми почва да бие силно и ставам нервна.
-Призна ли му?-попита Селина.
-Не...
-Защо?-попита Луси.
-Защото...ме е страх,че няма да отвърне на чувствата ми и че си е играл с мен.
-Кога приятелката ми стана глупава?-попита ядосано Сабрина.
-Какво?-попитах объркано аз.
-Какво от това,че не отвръща на чувствата ти?Той губи!
-Ами,ако....
-Без ако!-По-добре сега му признай,откалкото да се мъчиш,че не си му признала чувствата си!
-Благодаря,сега трябва да тръгвам!
-Късмет!-ми отвърнаха те в един глас.
Излязох от кафенето и бягах към вкъщи.
Когато стигнах до нас отворих вратата и видях майка си,която готвеше в кухнята.
-Мамо знаеш ли къде е Майк?
-Да отиде в парка,защо го търсиш?
Без да й обърна внимание излязох от вкъщи и тичах към парка.
Обиколих целия парк и когато мислех,м е няма да го намеря го видях.Беше застанал под едно голямо дърво.
-Майк....
Тръгнах към него, но изведнъж дойде някакво момиче и го прегърна.Беше Джейд.
-Какво по.....-казах аз.
Стоях вцепенена и ги гледах.
-Майк...какво ще правим само двамата?-попита тя с мазен дразнещ глас.
-Джейд....
-Значи така,а?-отидох до него и му се развиках.
-Сам?
-Значи си на страната на Лилиана!
-Сам не е така....
-Повече не искам да те виждам!
Тръгнах да бягам,но той ми хвана ръката.
-Сам почакай не е така.....
-Пусни ме...Веднага!-извиках му аз и побягнах към вкъщи.
Знаех си,знаех си не биваше да се влюбвам в него.Той само си е играл със сърцето ми.
Бягах към вкъщи с очи пълни със сълзи.
Когато стигнах застанах пред вратата,изтрих сълзите си и сложих фалшива усмивка.Влязох вътре.
-О,Сам прибра ли се?-попита усмихнато майка ми.-Видя ли се с Майк?
-Не!-излъгах аз.-Аз ще си лягам уморена съм!
-Няма ли да вечеряш?
-Не съм гладна!
Изкачих се по стълбите и влязох в стаята си.Легнах на леглото си и се завих през глава.Почнах да плача.Как може да се влюбя в един измамник?!
След няколко минути се чу почукване на вратата.
-Сам аз съм Майк!