Принудена любов

Част 53

Г.Т.М.

Не....не...

Застанах над нея,държейки я в ръцете ми.Ръцете ми треперят.

-Линейката е на път,сър!-чух някакъв полицай да казва на Гейб.

-Да побърза!

Усетих ръката на Гейб на рамото си.

-Майк обещавам ти тя и детето ти ще бъдат добре,но трябва да си.......

-НЕ МИ КАЗВАЙ,ЧЕ ТРЯБВА ДА СЪМ СИЛЕН...-изкрещях аз.-Той е прав,аз съм страхливец....ако загубя дори един от двамата....

-Аз съм виновен...аз я застрелях....

-Какво?Майк не си....

-Сър, линейката е тук!

-Хайде Майк да не пречим на лекарите да си свършат работата.

Качих се в линейката,стискайки ръката ѝ.Лицето ѝ бе така бледо...аз съм виновен за всичко....ако нещо се случи с нея няма да си го простя.

Не знам колко дълго пътувахме,но ми се стори цяла вечност,когато линейката пристигна пред болницата веднага я свалиха.Държах ръката ѝ.

-Любима всичко ще е наред и ти,и нашето дете ще сте наред...

-Господине не можете да влезете по-нататък моля почакайте ще направим всичко по силите си.-каза една от сестрите пред операционната.

Седнах на стола стиснал двете си ръце една в друга и навел глава. Сцената се повтаряше и повтаряше в главата ми.Виждах отново и отново как Сам падаше на земята и кръвта...кръвта,която бе останала все още върху ръцете ми.Вината е само моя.

Изведнъж някаква ръка се появи на рамото,но само повдигнах поглед и видях Гейб.

-Не ме ли чуваш?

-Извинявай аз...

-Семейството ти е тук.-каза Гейб и ги посочи с поглед.

Майка ми,баща ми,родителите на Сам и Ема идваха с бързи крачки към мен.
- Трябва да си силен заради тях,заради Саманта. Не падай духом,защото всички ще разчитат на теб и твоята подкрепа.-тихо ми каза Гейб.
Бащата на Сам дойде и ме хвана грубо за яката,бутайки ме към стената.
- Поверих ти дъщеря си,а сега нейния и живота на внучето ми са в опастност... пренебрегнах желанията ѝ,мислейки че така ще ѝ осигуря по-добър живот...- долавяше се огромната тъга в гласът му.
Той беше прав моя е вината аз съсипах не само живота на Саманта,но и този на нероденото ми дете....аз съм страхливец...аз съм нищожество...
Гледах надолу нямах смелост да погледна когото ѝ да било....нищожество.
Той ме пусна и ме дари с поглед пълен с ярост,тъга и болка...голяма болка.
- Ела.
Гейб ме дръпна по настрани и повика Ема.
Взе пистолета и значката си и ги напъха в ръцете ѝ.
- Майк!
Не исках да го погледна,не можех да го погледна.
- Погледни ме,копеле!- изкрещя той.
В мига в който вдигнах глава към него усетих селен юмрук в корема.
-Ти...
- Знам,че не се познаваме от много време,но какво по дяволите правиш. Ти беше готов на всичко,за да я намериш и сега когато я намери и тя е ранена ти се държиш като страхливец .Знаеш ли може би онзи изрод е прав за теб ти си страхливец,тя е там и се бори не само за нейният живот,но и на този на детето ви,а ти седиш и се обвиняваш. Казваш,че я обичаш,тогава се стегни и дай всичко от себе си!
- Ти не знаеш.....
Последваха още удари.
- Не знам как се чувстваш?!Прав си може да не знам,но погледни зад теб и огледай добре тези хора и ги попитай същия въпрос.Дъщеря им се бори,а съпругът ѝ се обвинява за всичко.
Краката ми вече не ме държаха, не от адски силните удари на Гейб,а от истината на думите му.
Той клекна до мен и постави ръката си на рамото ми.
- Не беше ти този,който дръпна спусъка,а един от полицаите.-Той вдигна глава към бащата на Сам.- Господине не си го изкарвайте на Майк,защото той няма вина,единствената му вина е,че все още се обвинява за станалото. Той е добър човек,който много обича съпругата си и е готов на всичко за нея.
Гейб се изправи и започна да говори на останалите как всичко ще се нареди и така нататък,но той беше прав време е да се стегна и да бъда силен.
Станах и ударих с все сила Гейб преди да си вземе нещата от Ема.
Всички ме погледнаха изненадано.
- Прав си не знам какво си мислех,но е време да се стегна.-усмихнах му се.- Благодаря ти,приятел.
Гейб се усмихна.
- Винаги,приятел.

Минаваха часове. Идваха лекари след лекари,но никой не казваше нищо,сякаш ни нямаше. Мама беше заспала и се бе облегнала върху рамото на баща ми, родителите на Сам бяха стиснали ръцете си ,а Ема и Гейб отидоха за кафе.
- Извинете.-млада медицинска сестра излезе.-Вие сигурно сте семейството на Саманта Джоунс.
-Да, как е тя?- попитах,стискайки ръцете си в юмруци.
- Операцията беше сложна,но мога да ви кажа,че беше успешна и госпожа Джоунс,и бебето са добре.В момента бебето при лекарите за преглед,а госпожа Джоунс ще бъде преместена за рехабилитация и наблюдавана.
-Бебето...
Тя ме погледна със сърдечна усмивка.
-Вие сигурно сте бащата е честито имате си здраво момченце.
Точно в този момент излезнаха няколко лекари,бутайки леглото на Сам.
- Любов моя!
Понечих да я хвана,но лекарите ме избутаха.
-Тя трябва да си почива!
Лицето ѝ бе все така красиво и спокойно.
-Е,братко значи вече официално станах леля.-сестра ми дойде и ме прегърна силно.
- Честито Майк,видя ли казах ти,че имаш силна съпруга.
"Честито,здраво и красиво момченце" .
Думите на сестрата отекнаха в главата ми.
Момченце...толкова съм щастлив,искам да ги прегърна и Сам и детенцето ни, и никога повече да не ги пусна.