Принудена любов

Част 3

-КАКВОО?-извиках шокирано аз.-Вие да не сте полудели?-казах аз и станах от стола си.
Всички ме гледаха шокирани.
-Скъпа успокойсе!-каза притеснено майка ми.
-Дори не сте ме питали!Как можахте!-сълзите в очите ми напираха да излязат,но аз не ги пусках.
-Саманта ти си моя дъщеря и аз решавам какво е най-добро за теб!-каза баща ми и смръщи чело.
-Край!-казах аз ядосана.-Тръгвам си!-казах аз и станах от масата и се насочих към външната врата.Не можех да издържам повече тук.
Тъкмо,когато щях да отваря външната врата,някой хвана ръката ми.
-Саманта върни се веднага вътре!-ми извика баща ми,като хватката му ставаше по-силна.
-Пусни ме веднага!-казах аз и се отскубнах от хватката му и побягнах навън.
По дяволите как се тича с тези тъпи токчета.
Времето беше тъмно,духаше хладен ветрец,а луната се извисяваше високо в небето.
Бях стигнала до парка на града.Седнах на една от пейките в парка и сълзите ми почнаха да си стичат.Как можеше собствените ми родители да решът да ме омъжат.
Ноща стана студена, а трябваше някъде да отида,но в никакъв случай във вкъщи.
Сетих си,че дядо ми живее на близо и се запътих на там.
След около 10 мин вече бях пред къщата на дядо ми.
Той живееше сам.Баба ми замина да работи в Германия и сигурно се връщаше веднъж на 6 месеца.
Бях пред входната врата и позваних на звънеца.След няколко минути дядо отвори вратата и се виждаше по изражението на лицето му,че е изненадан да ме види толкова късно.
-Сам какво правиш тук?-попита дядо.
-Съжелявам,че те притеснявам дядо,но може ли да остана да спя тук тази вечер?-попитах аз,като се опитах да се усмихна и да спра сълзите,но те не спираха да текат.
-Но разбира се,що за въпрос!-каза дядо ми и ми направи път да мина.
Той беше на около 62 години и беше плешив с очила и красиви зелени очи.
Седнах на дивана и дядо ми донесе горещ шоколад.
-Заповядай!-каза той и ми подаде чашата.
-Благодаря ти!-му отвърнах аз и взех чашата.
-Сега ми разкажи какво е станало?-попита загрижено той.
Разказах му всичко и през цялото време сълзите ми неспираха да текат.
-По-добре върви си легни аз ще се обадя на вашите,че си тук.Те сигурно се притесняват.
-Добре дядо!-казах аз и се запътих към стълбите.
Къщата на дядо също бе на два етажа,но вторият етаж беше по-малък от този в нас.Тук имаше само една врата и нищо повече.
Аз влязох и затворих вратата след себе си.
Отворих гардероба.Тук също имах някои дрехи за всеки случай,защото обичах да идвам тук постоянно.
Облякох розовата си пижама.