Принудена любов

Част 34

На сутринта се събудих от звъненето на телефон.Сънливо се протегнах,но не напипах телефона.Изправих се леко от леглото и огледах стаята си.Звукът идваше от джоба на панталоните на Майк,които се намираха на земята.
Станах и отидох до панталоните на Майк,извадих телефона му от джоба и видях,че някакъв Ник го търси.Той ако не се лъжа мисля,че беше един от приятелите на Майк.Да вдигна ли?
Без повече да му мисля натиснах зелената слушалка и приближих телефона до ухото ми.
-Споко брат, вече всичко е готово за довечера!-каза Ник.-Ехо,чуваш ли?
-Какво ще има довечера?-попитах.
-Ти не си Майк?Коя си ти?
-Няма значение коя съм кажи ми какво е готово за довечера?
-О,сетих се коя си,ти си Сам, нали?
-Да,а сега ми кажи!
-Съжелявам,обаче ти не трябва да разбираш още!
-Сам какво правиш там?-мамка му Майк се е събудил.-Това моя телефон ли е?
-Ами...не...може би.....
Той стана и бързо си облече боксерките,и дойде до мен.Грабна телефона.
-След малко ще ти звънна!-каза той и затвори.
-Какво ще има довечера?-попитах го.
Очаквах той да се ядоса,но той само се усмихна и ме целуна по бузата.
-Ще се видим пред олтара!-каза той и събра дрехите си.
-Чакай Майк кажи ми!
-Довечера ще разбереш!-каза той и излезе от стаята ми.
Днес е сватбата ми.
Бързо облякох халата ми и в този момент вратата на стаята ми се отвори.
-Сам видях Майк да слиза......-Селина се усмихна.- Като се преоблечеш слез долу,а аз ще разкарам всички и ще направя закуска!-каза тя и затвори вратата.
Като за бързо взех черни къси дънки и син потник,вързах косата си на кок и отидох в банята.
След като излязох от банята се запътих към кухнята.Огледах се и забелязах,че цялата къща беше с краката нагоре,но нямаше и следа от спящи хора.
Стигнах до кухнята и видях,че Мейси и Сабрина са се отпуснали на барплота и се оплакват,а Луси помагаше на Селина със закуската.
-Добро утро!-поздравих.
-Как прекара снощи?-попита ме Луси с дяволита усмивка.
-Ами...помня,че имаше много хора как са си тръгнали толкова бързо?
-Тайна!-засмя се Селина.
Сигурно им се е развикала да се махат.Горките хора с този махмурлук и с виковете на Селина.
-Хайде идвай ще ядем палачинки!
За разлика от Луси и Селина Мейси и Сабрина бяха по-уморени и неговореха много,а само лежаха.
-Какво им има?-приближих се до Луси.
-Прекалиха с алкохола и видяха действията си от това!-засмя се Луси.
-Как така?-попитах.
Селина и Луси се спогледаха и се засмяха.
-Ще разбереш!-усмихна се Селина.-Палачинките са готови!
-О,хайде усмихнете се!-казах на Мейси и Сабрина.
-Никога няма да го забравя!-каза Сабрина.-Как можах?
-Повече няма да погледна алкохол!-добави Мейси.
След като закусихме почнахме да се оправяме.
След няколко часа всички бяхме готови.
-Красива си!-каза Селина.
Застанах пред огледалото и....немога да повярвам това аз ли съм?