Принудена любов

Част 11

-Уау..тук е много красиво!-казах аз и слязох от мотора, свалих каската си.
-Знам,затова те доведох!-каза той.-Трябва да говориш с майка ти!
Обърнах се към него.
-Няма за какво да говоря с нея!-сопнах му си аз.
-Сам тя ти е майка!
-Сега и ти ли почваш?Защо заемаш нейната страна?
-Значи не искаш да се женим така ли?-попита той.
-Много ни е рано,Майк та ние не се познаваме!
-Добре...да кажем така..ако накарам майка ти да отложи сватбата.
-Естествено ти ще искаш нещо в замяна.
-Да.
-Какво искаш?
-Да излезеш на романтични вечеря с мен в изискан ресторант!
-Какво?
-След като ти провали първата ни среща!
-Аз съм я провалила!
-Да и сега трябва да се реваншираш.
-Добре.-казах несигурна аз.
-Хайде да тръгваме майка ти сигурно много се притеснява за теб!-каза той и отиде до мотора.
-Не нека постоим тук още малко.Толкова е красиво.
-Сам пак ще те доведа тук,но сега е важно да говориш с майка си.
-И защо ме доведе тук?
-Като малък често идвах тук,когато се карах с родителите си.
-Майк.-доближих се до него и го целунах по бузата.
Не знам защо го направих,просто ми се прииска да го целуна.
Той ме гледаше смаяно.
-За първи път ти ме целуваш!-каза той и ми се усмихна.
-Ами аз...-неможах да довърша защото той ме придърпа към себе си и ме целуна страстно.
Качихме се на мотора и потеглихме към вкъщи.
След няколко минути вече бяхме пред вкъщи.Слязох от мотора и свалих черната каска.Подадох му каската.
-Защо си се умълчала така?-попита той.
-Страх ме е пак да няма поредния скандал.
-Не се бой.Хайде!-каза той и хвана ръката ми.
Отворихме вратата и влязохме.
Отидохме към всекидневната и видях майка ми да спи на големият диван.
-Сигурнао те е чакала и през това време е заспала!-каза шепнешком Майк.
-Чакала ме е?-учудих се аз.
Отидох до нея и взех едно одеяло и я завих.
-Хайде Сам утре ще говорите!-каза Майк.
-Добре.
Качихме се на втория етаж и застанах пред стаята си.
-Майк относно..срещата..-сведох глава надолу, защото усещах как се изчервявам.
-Утре вечер!-Каза той с усмивка.
-Какво?
-Утре вечер ще е срещата бъди готова,защото няма да те чакам!-каза той и бързо влезе в стаята си.
Аз също влязох в стаята си.Затварих вратата и се зачудих дали наистина ще се оженя за него?Дали той е човека,който ще запълни празнината в сърцето ми?
Облякох си пижамата и си легнах.
Цяла нощ не можех да заспя.Бях притеснена за днешната среща.Мразех да хода на официални неща,но трябваше да преглътна гордостта си и да го направя.
Стана някъде към 11:30 и отидох до банята за да се изкъпя.След като се изкъпях влязох в стаята си и си взех телефона.Набрах Луси,Мейси,Сабрина и Селина.
-Неделя е дано да има причина да ме будиш малко ядосано Луси.
-Какво има?-попита Сабрина.
-Искам помощ!-казах аз.
-С какво да ти помогнем?-попита Мейси.
-Аз...имам среща.
-С Майк?-попита бързо Селина.
-Да.-казах аз.
-И какво искаш от нас да направим?-попита Сабрина.
-Понеже срещата ще е официална,а мен не ме бива по тези неща мислех да ми помогнете.
-Естествено,че ще ти помогнем!-казаха те в един глас.
-Благодаря ви момичета.Вие сте най-добрите!-казах аз щастливо.
-Знаем!-казаха отново те в един глас.
-Значи..-започнах аз,но бях прекъсната от Сабрина.
-Аз и Мейси отиваме за рокля,а вие донесете аксесоари и гримове.Ще се чакаме в къщата на Сам!
-Ами..аз какво да правя?-попитах.
-Ти не прави нищо,докато не дойдем!-каза Сабрина.
-Добре...-казах аз.
-Е добре да се залавяме за работа!-каза Луси и всички затвориха телефоните.
Излезнах от стаята и отидох до кухнята видях майка ми да готви.
-Мамо?
-О,Сам добро утро!-каза усмихнато тя.
-Искам да поговорим за вчера.Не мислех думите,които ти казах... съжелявам.
Тя се обърна към мен и ме прегърна.
-Знам,че не мислиш това,което каза,но имаше право.Аз не съм ти искала мнението за нищо и това бе моята грешка.Реших да отложа сватбата.
-Така ли?
-Но наистина държа да се ожениш за него!
-Защо?
-Знам,че той е идеалният за теб!-каза тя и ме прегърна.
-Днес момичетата ще идват в нас да ми помогнат с нещо!-казах аз и леко се зачервих.
-С какво?-полюбопитства мама.
-Майк ме покани на среща и ги помолих да ми помогнат!
-Но това е страхотно.Добре няма проблем!-тя отново ме прегърна силно.
След около половин час момичетата дойдоха.
Влязохме в моята стая и те веднага почнаха да ме оправят.
Сабрина ми донесе къса черна рокля.

също и в допълнение с нея едни супер високи токчета.

За първи път слагам високи токчета.На няколко пъти падах,а момичетата се спускваха от смях.
След като те ми помогнаха да се облека и да свикна с високите токчета,и естествено ме гримираха,изправиха дългата ми коса си си тръгнаха и естествено ми пожелаха късмет.
Беше вече 20:00 и Майк трябваше да ме чака долу.
Бавно слизах по стълбите за да не се прибия и видях как Майк се е втренчил в мен.Аз се изчервих,а той ми подаде ръка.
-Ще тръгваме ли?-каза той с усмивка.