Принудена любов

Част 42

След филма се прибрахме.От утре щях да ходя на университ,но с това бебе сигурно много няма да остана.
С майка ми понякога си говорихме,но винаги свършваше със скандал всеки разговор.
Хвърлих телефона на дивана ядосано.
-Пак ли се скара с майка си?-попита Майк,който слизаше.
-Тази жена ме влудява!-казах аз и скръстих ръце.-Къде отиваш?
Майк беше облечен с черен смокинг,който подчертаваше добре оформеното му тяло.
-Ще имаме събрание на компанията,за да обсъдим един нов продукт!
-Добре!-усмихнах му се.
След като той тръгна извиках момичетата да дойдат вкъщи и да гледаме филм.
Звънеца на вратата позвъня и отидох да отворя.Пред мен стоеше майка ми и изглеждаше ядосана.
-Какво има?-попитах.
Тя влезе и се обърна към мен.
-Искам да поговорим!
-За?
-Да направим така,ще отидеш в университет,но няма да работиш!
-Пак ли започваш?-мислех си,че ще се оправим,но явно предстои поредния скандал.
Отидох в кухнята да си сипя вода,а майка ми вървеше след мен и ми говореше някакви глупости.
-Ти трябва да останеш тук и да чистиш и поддържаш чистотата на къщата!
-Тя е чиста!
-На това ли му викаш чисто?Това не е чисто!
Ох,тази жена ще ме побърка,дано аз да не бъда такава майка.
-Майко, не искам да се караме пак!
-Ще направим компромис какво ще кажеш?
-Какъв?-повдигнах вежда.
-Ще отидеш в университет докато бебето се роди,но никакво работане и дори след като бебето се роди ти няма да работиш!
-Какво?
-Жената не трябва да работи,тя е длъжна да седи и да възпитава децата си!
Звънеца ме спаси.
-Ще продължим друг път,сега имам работа!
Отворих вратата и момичетата влязоха с цели торби с храна.
-Ще говорим после и се надявам да си промениш мнението!-каза тя и излезе.
-Да не идваме в лош момент?-попита Селина.
-Не,нищо не е станало!-казах аз.
Те оставиха торбите на барплота и ме погледнаха въпросително.
-Кажи какво е станало?-попита Луси.
-Поредните скандали не ми дава да работя и...
-Не можеш да работиш в това положение!-каза Селина.
-Мислех си нещо като сервитьорка,не е кой знае какво!-казах.
-Не съм сигурна,че тази работа е за теб.-каза Сабрина.
-Е,както и да е ще си помисля,нали и вие ще сте с мен?!
Те се спогледаха.
-Защо се спогледахте?-попитах.
-Виж, Сам трябва да ти кажем нещо!-каза Сабрина.
-Искахме да ти го кажем по-рано но....-каза Селина.
-Какво да ми кажете?
-Ами..-започна Мейси.-Ние заминаваме..
-Как така заминавате?
-Ние със Мейси заминаваме за Лондон..-каза Сабрина.
-Защо не ми казахте?
-Мислехме,че ще те разстроим и.....съжаляваме...
-Не съм разстроена,радвам се за вас!
Всъщност се натъжих не исках те да заминават.
Сабрина и Мейси казаха,че тяхната мечта е да си отворят собствен голям магазин за модерни дрехи,но защо точно сега трябваха да заминават.
-Аз също заминавам!-каза Селина.
-Къде ще отидеш?-попитах.
-С Деймън ще посетим родителите му в Бостън!
-Ами ти Луси,ти ще заминаваш ли?
-Не,аз ще остана!-каза тя.
-И кога заминавате?-попитах аз и се опитах да не се разплча.
С тези момичета съм прекарала цялото си детство,те са ми като сестри и мисълта да заминат далеч ми къса сърцето.
-Ами....-промълви Мейси.-Другата седмица...
Погледнах я.Другата седмица?Толкова рано...
-Добре имаме храна и е време да изберем филм!-каза Луси опитвайки се да смени темата,но никой не каза и нищо повече.
Вместо да се натъжавам от заминаването им реших да прекарам повече време с тях,докато са още тук,но това не се отнасяше само и за тях за Майк също и с него трябваше да прекарам повече време.
Гледахме страшни филми и естествено коментирахме всичко,аз изядох целия чипс в купата.
Забавлявахме се и неусетно сме заспали.
Събудих се от звъненето на вратата.Леко се надигнах от дивана и видях,че момичетата още спят.
Полека станах,за да не ги събудя и отидох до вратата.Отворих я и пред мен стоеше жена с наметало откоето лицето й едвам се виждаше.
-Какво обичате?-попитах аз.
-Вие ли сте съпругата на Майк Джоунс?
-Да,защо?
Гласът на жената беше преграхнал,тя въобще не ме поглеждаше.
-Предайте му тази бележка!-каза тя и ми подаде някакъв плик след което веднага избяга.
Затворих вратата и ме обзе любопитство.
Отворих плика и оттам извадих малко лишче.
Моляте спри да ме търсиш,спри да търсиш всякакви следи свързани с мен,ако продължаваш не само ти и семейството ни ще пострадат.Разбрах,че имаш и съпруга и аз вярвам,че не искаш и тя също да пострада,така че за ваша безопасност спри да ме търсиш.
С обич Ема.
Ема?Нима това преди малко беше Ема?Сестрата на Майк,която е изчезнала?Какво става?
Мина час,а аз се взирах в бележката и си мислех защо Майк не ми е казал.
Точно тогава външната врата се отвори и Майк влезе.
-Здравей!-каза ми той и понечи да ме целуне,но аз се отдръпнах.
-Може ли да поговорим..горе,не искам да събуждам момичетата!
-Добре,но какво е станало?-попита ме той.
-Ще ти кажа горе!
Качихме се по стълбите и влязохме в спалнята.Подадох му бележката.
-Какво е това?-той я взе и започна да я чете.
-Защо не ми каза,че търсиш сестра си?-казах аз и скръстих ръце.
Очите му се разшириха и стана от леглото и ме хвана за раменете.
-Видя ли я?Тя ли ти даде бележката?-започна да разпитва.
-Мисля,че беше тя,но не я видях много добре...
Той ме пусна и отново се втренчи в бележката.
-Сега ще ми отговориш ли?-попитах.-Защо не ми каза....
-Защото не е твоя работа и не искам да се месиш,ясен ли съм?!-каза със заповеднически тон той.
Той сграбчи сакото си и излезе,оставяйки ме сама в стаята.