Принудена любов

Част 14

Бързо легнах на леглото и притиснах лицето си към възглавницата за да не може никой да чуе сълзите ми.
Сърцето ми беше разбито.Наистина ли аз провалям срещите ни?
Сега той щеше да отиде при Джейд.Сълзите ми не спираха да текат.
Завих се през глава и неусетно съм заспала.
Събудих се около 01:15 опитах се отново да заспя,но не можах. Идеше ми пак да заплаче.
Излязох от стаята си и влязох в банята.Изплакнах лицето си и се погледнах в огледалото сълзите пак напираха.Бързо ги изтрих и се върнах в стаята си.
Приготвих чантата си за училище и седнах на дивана до прозореца ми,и се вгледа в ярките и красиви звезди.
Реших да гледам някакъв филм на лаптопа си.
Легнах и поставих лаптопа в скута си.
Гледах някакви филми.Погледнах часа и беше 04:02.
Изключих лаптапа и си легнах.
Мислих си за това,което каза Майк.Наистиня ли ще иде при Джейд?Наистина ли провалям всичко между нас?
Хиляди въпроси ми се въртяха и с всеки един въпрос сълзите ми се стичаха.
Изведнъж алармата ми се включи.Протегнах се към часовникът и я изключих.
Отново влязох в банята и си измих зъбите,изплакнах си лицето и излязох.
Точно когато отварях вратата видях Майк.
Двамата се спогледахме без да казваме нищо.
Очите му бяха така красиви и тайнствени.Дали съжелява за думите си?
-Ще се мръднеш ли?-каза с груб тон той.
-Д-да..
Отместих се от пътя.
-Майк?-казах аз без да се обръщам към него.
-Какво?
-Т-ти наистина ли.....-не можах да довърша сърцето ми се късаше.
-Какво наистина ли?
-Няма значение!-казах аз и се забърза към стаята си.
Нямах време да се бавя.Облякох се.

Взех чантата си и излязох от стаята си.Слязох долу и видях как мама,татко и Майк закусват.
-Скъпа ела да закусваш с нас!-каза майка ми.
Погледнах към Майк.
-Не съм гладна!
-Какво?-попита -изненада майка ми.
Погледнах към нея и се усмихнах.
-Разбрала съм се с момичетата.Те сигурна ме чакат!-излъгах аз.
-Така ли?-попита татко.
-Д-да.Аз ще тръгвам!
Излязох навън и сложих белите ми слушалки.Пуснах си музика и вървях сама към училището.
След няколко минути стигнах и влязох в класната стая.
-Здрасти!-поздрави ме Лу.
-Здрасти!-отвърнах и с фалшива усмивка.-Къде са другите?-попитах я,като седнах до нея.
-Мейси е болна,Селина е на село,а Сабрина цитирам"Малко щяла да закъснее.".
-Да не би пак да се е успала?
-Да,но...какво ти има?Добре ли си?
-Да, нищо ми няма!
-Сам аз съм ти най-добрата приятелка и мен,както и другите не можеш да ни излъжеш!
-Наистина нищо не е станало!
-Значи е станало нещо!
Госпожата дойде.Тя беше дребна с къдрава коса и малко пълничка,но понякога,ако не я ядосвяхме си беше доста мила.
Тя сидна на стола до бюрото.
Точно тогава Сабрина влезе цялата задъхана.
-Защо закъсня?-попита госпожата,като погледна Сабрина.
-Ами..успах се.-каза Сабрина и сложи глуповата усмивка на лицето си.
-Успала си се?Както и да е седни си на мястото!
Сабрина бързо седна на чина пред нас и се обърна.
-Какво пропуснах?-попита тя и се усмихна.
-Нищо...
-Случило се е нещо на Сам,но тя не иска да ни каже!-Луси побърза да каже.
-Сам кажи!-каза ядосано Сабрина.
-Еми...
-Стига сте говорили там отзад!-прекъсна ме госпожата.
-Измъкна се!-каза тихо Лу.
-И така за бала ще се проведе след 2 дена в голямата зала.Разбрахте ли?
Всички кимнаха.
Не знам защо изобщо си приготвих чантата,като няма да учим.
За жалост междучасието дойде и трябваше да кажа на момичетата.
-Казвай!-Сабрина се обърна.
Разказах им за спора с Майк и всичко.
-Сам...съжелявам.-каза плахо Лу.
-Няма значение!-направих се,че не ми пука.-Хайде имаме физическо!-казах аз и сложих фалшивата си усмивка.
Бяхме в салона и играхме баскетбол.Изведнъж вратата на салона се отвори и от там влязоха другият клас,а именно класът на Майк.
Видях,че Майк говореше с негови приятели.Не можех да откъсна очи от него и изведнъж се случи нещо,което съсипа всичките ми надежди да оправя това между нас.