Принудена любов

Част 27

Сърцето ми още ме болеше, сцената от снощи не спираше да се показва в съзнанието ми.Какво да правя?Как да го забравя,след като го обичам?
-Хайде Сам по-ведро!-радосттно каза Сабрина и ме прегърна.-Хайде ела да закусиш!
-Не съм гладна,съжелявам!-казах тихо аз, слагайги фалшивата усмивка на лицето си.
-Хайде стига!-Мейси скръсти ръце.-Не можеш вечно да страдаш по тоз кретен,има толкова момчета по света.Примерно Джейк!
-Да, прави сте не е единствен нали,а и то си знаеше,че няма да се омъжа за него.Не знам какво са си мислили родителите ми като са искали да ни омъжат?
Телефона на Селина звънна и тя го извади от малката си черна чантичка,която носеше през рамо.
-Ей сега идвам!-каза тя и отиде в другата стая за да говори.
-Сигурно пак говори с Деймън!-засмя се Сабрина.
-Тези двамата са неразделни!-усмхна се Луси.
-Аз ще тръгвам!-казах аз.
-Чакай защо?Нали аз трябваше да те закарам?-извика Луси.
-Да,но не искам да създавам повече проблеми!
-Никакви проблими не създаваш!-каза ядосано Луси.
-Къде ще ходиш?-попита Мейси.
-Ще ида в къщата на дядо!-казах аз,а тази фалшива усмивка не спираше да маскира лицето ми.
-Хайде да седнем и да закусим,че ще умра от глад!-оплака се Луси.
-Хей аз ще трябва да тръгвам!-каза Селина, идвайки към нас.-С Деймън ще излизаме.Нали нямаш нищо против!
-Не няма проблем!-казах аз.
Само един аз тук страдам,а ти ще ме изоставиш за да си с гаджето си.
Разтърсиха глава и се усмихнах.
Селина ме прегърна и излезе.
-Как можа!-ядоса се Сабрина.
-Да,това беше много гадно!-каза Мейси.
-Стига нищо не е станало!-казах аз сядайки на масата.
След като закусихме излязохме навън и се настанихме в колата на Луси.
След няколко минути стигнахме до къщата на дядо и аз слязох.
-Благодаря ви,че ме докарахте!-усмихнах им се аз.
-Сигурна ли си,че не искаш да дойдем?-попита загрижено Мейси.
-Да спокойно!-казах аз,а тази фалшива усмивка непадаше от лицето ми.
-Обади се,ако има нещо!-каза Сабрина.
-Добре!
-Чао!-казаха те.
-Чао!-отвърнах им плахо аз.
Влязох вътре и се огледах.Беше толкова пусто и самотно.
Изведнъж чух вратата да се отваря.Бързо се скрих зад близката врата и се услушах.
Стъпките приближава към мен.Какво да правя,ако е някой крадец?
Сърцето ми затуптя по-бързо.
-Сам?-чух гласът на майка си.
Излязох от скривалището си и я прегърнах силно.
-Сам изплаши ме!
-Аз бях изплашената!
И двете се засмяхме.
Майка ми се настани на дивана.
-Искаш ли кафе?- предложих и аз.
-Не скъпа!-каза тя,а усмивката и изчезна.-Скъпа каква беше причината да избягаш така?
-Не че съм избягала просто....
-Какво е станало?Защо не ми казваш?
-Искам да те питам нещо.Защо решихте да ме омъжите точно за Майк?
-Вече ти казахме...
-Заради това,че сте семейни приятели...не ми се вярва!-скръстих ръце.
-Не знам за какво говориш!-майка ми почна да се притеснява.
-Мамо,кажи ми?-приближих се до нея и я погледнах в очите.
-Сам...т-ти беше залог!-каза майка ми и веднага обърна главата си на другата страна.
-К-какво искаш да кажеш?-накарах я да ме погледне.
-Вярно е,че с родителите на Майк сме семейни приятели,но преди ти да се родиш,когато бях бременна с теб...
-Какво стана мамо,кажи ми!
-Една вечер докато баща ти и бащата на Майк играха хазарт....баща ти беше пият и губеше от бащата на Майк.Без да се замисли баща ти те заложи той каза,че....те залага...
-Какво?-собственият ми баща ме е заложил?
-Но бащата на Майк реши да се омъжиш за Майк!
-А и баща ти ме убеди,че това ще е добре финансово за нас и ще ти отреди хубаво бъдеще!
-И ти не направи нищо?
-Разбира се,че се скарахме с баща ти заради това,но той беше взел решение,а знаеш колко е трудно да го убеди човек!
Нямам думи.Собственият ми баща да ме заложи.
-Сам...
-Искам да остана сама!-казах тихо аз.
-Моля те поне се прибери довечера!-майка ми се изправи от дивана.
-Ще помисля сега моля те искам да остана сама!
Майка ми не спори с мен и си тръгна.
Качих се в стаята ми, обмисляки всичко,нямаше да плача нито за Майк,нито за каквото и да е било.
Явно от толкова мисли съм заспала.Събудих се от някакъв шум.Този път едва ли беше майка ми.Беше нощ,накъде към 02:02.
Стоях в леглото си гледах и вратата.Не смеех да помръдна.Чух как стъпки те се приближават.Страх ме е,но няма да заплаче ще се опълча.
Вратата леко се отвори,а смелостта ми се изпари.
Сърцето ми отново затуптя бързо.
Влезе в стаята ми.Беше тъмно и невиждах кой е много добре,но широкото му рамене  ми издаде,че е мъж.
По дяволте какво ще правя?Кой е той?
Мъжът се приближи до мен и макар,че беше тъмно усещах как той ме гледа.
-Мислех,че ще спиш?-мъжът още повече се приближаваше,но този глас дали е възможно да е Майк.
-Ами бъркаш!-казах аз.
-Сам бях пиян и...
-Управдания!
-Джейд ми се натискаше,но аз не знаех,че е тя!
-Какво как така не си знаел?Аааа това сигурно е още една от твоите лъжи!
-Не...ПО ДЯВОЛИТЕ САМ В СЪЗНАНИЕТО МИ БЕШЕ САМО И ЕДИНСТМЕНО ТИ,ИСКАХ И ОЩЕ ИСКАМ ЕДИНСТВИНО ТЕБ ДА ЦЕЛУВАМ!
Той ме придърпа към него и сля устните ни.Първо целувката беше груба и настоятелна,но после стана нежна и страстна.
Отделихме се един от друг понеже не ни достигаше въздух.
-Майк...-неможах да довърша той отново сля устните ни,а аз му отвръща без да се замисля.