Принудена любов

Част 49

-Ето и тя е съгласна...пощади ме аз ще ти върна парите,ако пощадиш нея нищо няма да спечелиш....
-Прав си.....
БУМ....
Чуха се изтрели навън.
-По дяволите пак ли онези копелета!-ядосано каза Рик.
Стана от стола си и ядосано се запъти към външната врата,но точно когато щеше да излезе се обърна.
-Вие какво чакате, покана от президента,веднага тръгвайте идиоти такива!-студените му сини очи се стрелнаха към мен.-Заведете тази кучка при Ема,а този боклук го затворете долу после ще се занимавам с него!
Един от мъжете ме хвана и ме поведе нагоре по стълбите.Застанахме пред една от вратите, той я отвори и ме бутна вътре.
-Влизай тук!-каза той и затвори.
-Добре ли си?-чух женски глас зад мен.
-Да..ти си Ема нали?
Помогна ми да стана от студената земя и ме отведе до леглото.Аз седнах внимателно и я погледнах.
-Доколкото знам така се казвам!-усмихна ми се тя.
-Не ми е смешно.Знаеш ли,че Майк не спира да те търси,защо не се върнеш у дома при семейството си,при Майк?
-Не съм го карала да ме търси.Трябваше отдавна да спре да ме търси и заради неговите грешки съпругата му и нероденото му дете са в опасност!
-Грешка ли е това,че иска да върне сестра си,а и не сме в опасност скоро Майк ще дойде за нас...за всички нас!
-Защо си толкова сигурна?
-Защото имам вяра в него!
Тя ме погледна. В погледът и също виждах това,което виждах и в очите на Майк-тъга.
-Защо изчезна без да кажеш на никого нищо?-попитах
-Това е дълга история....
Аз се усмихнах и се огледах.
-Няма закъде да бързам.
Тя се засмя.
-Познаваш ли Джейк ?-попита ме тя.
-Да.
-Докато излизах с него аз....аз му изневерявах с Рик.Много пъти се опитвах да кажа на Джейк,но сърцето ми се късаше всеки път когато го погледна,целуна или прегърна.Както вече разбра Рик не е добро момче,той се занимава с незаконни дейности.Той поиска да избягаме заедно и аз като влюбена глупачка приех.Направихме план как да попадна в болницата и оттам да избягам,а наще ще си мислят,че съм мъртва,но Майк не го повярва...и това беше грешката.Преди Рик беше мил и романтичен,но откакто избягах с него стана властен и егоистичен,убива за удоволствие.....
-Защо не се опита да избягаш?-попитах.
-Защото той ме следеше,той знае всеки мой ход,дори идеята да дойда при вас със писмото беше негова....дори и сега знам,че отнякъде ни наблюдава!
-Не можем просто така да се откажем, ще намерим начин да избягаме и да се свържем с Майк!
-Не ме ли слушаш,това е невъзможно!
-Няма невъзможни неща!
Тя ме гледаше слисано,а после ми се усмихна.
-Радвам се,че Майк е намерил такова момиче като теб.Така и не успях да ти кажа "добре дошла в семейството"!-прегърна ме.-Може ли да....-посочи към коремът ми
Засмях се.
-Естествено!
Тя погали коремът ми и се усмихна,а тъгата в очите и за миг бе изчезнала.
-Момче или момиче?-попита ме.
-Не знам.
-Не знаеш?
-Поисках да остане изненада.
В този момент на вратата се почука.
Ема се изправи и се намръщи.
-Влез!
Слаб мъж с гарваново черна коса се появи.
-О,ти ли си...-Ема си отдъхна.-Сам това е мой приятел,който ще ни измъкне от тук,нали Шон?
-Работя по въпроса, но вече ще ми е по-трудно след като трябва да измъквам и бременна жена,която всеки момент може да роди!
-Няма да допусна детето да се роди тук,така че не се безпокой!-казах аз.
-След 2 дена призори ще ви чакам на оговореното място,нито минута повече,разбра ли Ема!-каза той.
-Добре.

Гледната точка на неутрален разказвач.

Майк караше с бясна скорост към полицейският участък.
-Майк намали!-извика баща му,който седеше на съседната седалка.
Но той не го чуваше мислите му бяха обзети от това да намери жена си.
Бяха се обадили от полицейското управление с информация за похитителите на Сам.
След броени секунди се намираха пред управлението.Майк бързо слезе от колата и побягна към входа на сградата.
С влизането си той се насочи към големият офис на комисаря.
-Почакайте,не можете да влизате така!-пред него се появи ниска жена с кестенява коса вързана на висок и стегнат кок.
-Разкарай се от пътя ми!-Майк я заобиколи,но мъж препречи пътя му.
-Дамата каза,че не може да влизаш,приятел!
-Не съм ти приятел,а сега мръдни!
-Не ми казвай какво да правя!
-Диксън!-възрастен мъж застана между Майк и другият мъж.-Аз извиках този човек тук,а сега заведи господин Джоунс в кабинета ми,аз ще се върна след като взема документите!
Комисарят зави по коридора и се загуби.
-Последвай ме!-каза мъжът с фамилия Диксън.
Те влязоха в големия офис на комисаря.

Майк се разхождаше нервно из стаята,докато другият мъж спокойно си седеше на кожения фотьойл,което дразнеше Майк.
-Колко още трябва да чакам,не искам да си губя времето в глупаво чакане!
-Защо не укротиш топките приятел...ако имаш такива!-засмя се полицая.
Това беше,търпението на Майк свърши.Той застана пред Диксън и му удари един хубав юмрук.
-О,повярвай имам топки и съм сигурен,че са по-големи от твоите!?
В следващия миг Майк също получи един удар в лицето.
Тъкмо да отвърне на удара,вратата се отвори и влезе възрастния комисар.
-Може би трябваше да ви извикам бавачка държите се като деца!-комисарят седна зад бюрото си и погледна към двамата мъже.-Седнете!
Двамата мъже се спогледаха и седнаха на кожените фотьойли.
-Гейбриъл запознай се с Майк Джоунс ще му е нужна помоща ти....
-Не ми трябва помощ от този!
-Майк изслушай ме..-комисарят отвори синята папка и я обърна към двамата мъже.
В папката имаше снимка на русокос мъж.
-Кой е той?-попита Майк.
-Рова е Рик Уилямс той е наркопласьор,опитваме се да го заловим от две години,но все ни се измъква с бандата си!-каза Гейбриъл.
-Той ли е отвлякъл Сам?-попита Майк.
Комисарят кимна.
-Последно е бил видян около  едно малко градче на около половин ден!-каза комисаря.