Принудена любов

Част 44

Мина месец Сабрина,Мейси,Селина и Майк ги нямаше.Поканих Луси да остане в нас,за да не съм сама.
С нея ходихме редовно на лекар.
В университета всичко беше наред.С Ник се сприятелихме,все още имах лошо чувство за него,но реших да го загърбя.
-Хайде Сам, докато се оправиш магазините ще затворят!-провикна се Луси от долния етаж.
-Идвам!-казах и аз.
С Луси решихме докато още съм слаба да си вземем дрехи и след като имам корем да съм подготвена.
След 3 часова обиколка на мола бяхме взели някой неща.
Минахме покрай една книжарница и аз влязох да разгледам дали някоя книга ще ми хване окото.
Видях една книга за бебета и я взех,реших да я купя с още няколко книги.
Когато подадох книгите на продавачката тя започна да ги маркира,и щом стигна до книгата за бебета тя ме изгледа странно.
-Какво има?-попитах.
-Надявам се тази книга да не е за вас?
-За мен е!
-Но вие сте едва дете не ми казвайте,че сте бременна?!
-Това вас не ви засяга!
-Но как може да сте бременна,ако бяхте моя дъщеря нямаше да се стигне до това!
-Но не съм....
-Сам какво става?-Луси влезе и ме погледна.
-Ами...
Докато си отворя устата,тази нахална жена ме изпревари.
-В какво се е превърнало днешното поколение..-въздъхна тя.-И вие сигурно сте бременна..
-Не,аз....
-Не можете ли да се пазите,за тази работа има презарвативи!
-Може ли вече да си взема книгите и ако обичате не ми се бъркайте в личните неща!-казах и аз поставих парито до нея и си взех книгите.
Излязох от този тъпия магзин.Какво я бърка нея?
-Сам почакай!-Луси тичаше след мен.
-Извинявай Луси просто се яядоса!-казах аз.
-Няма проблем хайде да се прибираме и да гледаме някой филм!
След час се прибрахме.В 18:00 ще говоря с Майк,откакто замина много ми липсва.
Докато Луси правеше вечеря,аз бях в спалнята и тъкму включвах лаптопа и цъкнах иконката на скайп.
Точно тогава Майк ми звънна.
-Здравей!-поздрави ме.
-Как си?
-Бил съм и по-добре!-тонът му беше леко студен.
-Станало ли е нещо?
-Не знам ти ще ми кажеш?!
-Майк не ми се играят игрички,днес една продавачка ме ядоса!
-Продавачка,а?
-Да..
-Сигурна ли си че не е някое момчe?!
-Майк за какво говориш?
Той само извъртя очи.
-Какво ти става,Майк,искам да ти сподети  как е минал денят ми,а ти се държиш ужастно,ако продължаваш да се държиш така...
-Саманта да не си посмяла!-извика Майк.
-Когато си оправиш отношението към мен тогава ще говорим!-казах аз и затворих лаптопа.
След 1/2 минути телефонът ми почна да звъни.Щом видях кой е направо натиснах червената слушалка.
Телефонът звъня още няколко пъти,писна ми и направо го изключих.
След някъде 5 минути чух почукване на вратата.Луси влезе.
-Търсят те!-каза Луси като се приближи.
Изправих се от леглото и грабнах телефона от ръката и.Без да поглеждам знаех кой е,затова веднага натиснах червената слушалка.
Зарових глава във възглавницата.
-Пак ли се скарахте?-попита тя,сядайки на ръба на леглото.
-Казах му за онази жена от книжарницата и той ме пита дали не съм била сигурна,че не е било някакво момче,как може да си мисли такива работи!
-Сигурно те ревнува...
-Но от кой, не съм му давала повод?
-От известно време сте разделени и той сигурно се притеснява да не си харесаш друг!
Тефонът на Луси звънна.
-Не ми казвай,че пак е той?-казах ядосано.
-Не,баща ми е !-тя излезе да говори.
Включих телефона си и се заиграх на една игра.
Телефонът ми извибрира получих съобщение от Ник:
"Хайде утре на море?"
Може би идеята е добра.
Луси влезе и седна на леглото.
-Хайде да гледаме страшен филм?-предложи.
-Добре.Ник иска утре да идем на море,съгласна ли си?
-Може!
Сам:Добре.Към колко ще се срещнем?
Ник:Към 13:00 пред паркинга на плажа!
Сам:Добре.
Гледахме страшен филм,който не беше толкова страшен,този беше повече гнусен отколкото страшен.
Събудих се от виковете на Луси.
Бързо изтичах до нейната стая и влязох с гръм и трясък.
-Луси,добре ли си?Крадец ли има?
Беше седнала на земята пред гардероба си.
-Не, по-лошо е!-каза тя.
По-лошо от крадец?Убиец?Но посред ден,странно?
Двете се гледахме няколко секунди и тя закри лицето си с ръце,като измрънка нещо.
-Какво, не те чух?
Отново измармори.
-Какво?-вдигнах въпрусително вежда.
Тя ме погледна и извика.
-Нямам хубав бански....
Тя се шегуваше, нали?
-Само заради това?
-Трябва да идем до мола!-каза тя и се изправи,като се доближи до мен и ме хвана за раменете.
-Но е толкова ранооо....-казах аз.
-Рано?10:00 часа е!
-Добре де,добре ще отида да се преоблека и идвам!
След 20 минути бях готова.

Сресах косата си и слязох долу.
-Готова ли си?-попитах Луси,която слизаше точно зад мен.

-Да,хайде!
Излязохме от нас и се качихме в колата на Луси.
След няколко минути стигнахме до големият мол и започна нашето търсене на идеалните бански.
След като и двете си купихме бански тръгнахме към вкъщи за да може бързо да се преоблечем.
Стана 12:34 аз бързо слизах по стъпалата облечена в лятна бяла рокля,а косата ми беше на плитка.

Под роклята си носих банския,който си купих.
-Идвам!-каза Луси слизаща по стълбите.

След като и двете бяхме готови по най-бързия начин излязохме и се качихме в колата на Луси.
След няколко минути снигнахме и видяхме Ник да ни чака с още едно момче,което ми се стори доста познато...това не е ли....Даниел?