Принудена любов

Част 55

-Кой ти даде парите,продажнико?
-Ха,не си ли познавате колегите,детективе?
Кол Линч не беше от търпеливите полицаи.Той бе млад,дързък и със сигурност не обичаше  игричките.Гарвановочерната му коса бе разпръсната на всички посоки върху главата му,а черните му очи пронизваха човекът срещу него.Първите две копчета на синята му риза бяха разкопчани.
Като хищник дебнещ жертвата си ,обикаляше около Харисън Рейн и наблюдаваше всяко едно негово нервно движение.
- Виж какво,знам си правата и няма да говоря без присъствието на адвокат.
Харисън Рейн бе нервен и то много,но забавното за Кол бе това,че се прави на смел.Такива най-много харесва.
Очилата на Харисън почнаха да се замъгляват ,закривайки сините му очи,а синята му униформа още малко и щеше да се пръсне под напора на дебелото му шкембе.
Почукването на желязната врата прекъсна тишината ,което утекна в стаята.Младият полицай отиде с ловки движения до вратата и дръпна дръжката.От там се подаде друг униформен, който подаде жълта тънка папка,а Кол я взе с голямо задоволство.
Затваряйки вратата,той отвори  я и почна да се подсмивахва, вървейки до масата. Рейн го гледаше нервно.Знаеше какви слухове за младия полицай,дори и сред по-възрасните 27-годишният ,който на такава млада възраст вече си бе извоювал един от високите постове в полицейското управление.
Кол дръпна белия стол и се настани удобно.
-Алисън Крейн , съпруга на известният шеф на казино "Лопус".-каза той като хвърли снимката на Рейн с красива млада блондинка ,които се намираха в мотелска стая и се радваха един на друг.-Знаеш ли,че съпругът и Брус Крейн,не е от най-милите хора и какво ли ще стане с теб,ако той разбере какви неща вършиш със съпругата му.
Брус Крейн ,всеки знаеше това име.Мъж с много власт и пари,имаше връзки навсякъде дори и в полицията.Когато трябва да се свърши мръсна работа,той не се страхуваше да си изцапа ръцете.
Харисън настръхна.Той си мислеше,че е предпазлив ,а ето,че са открили мръсната му тайна.
Кол повдигна вежда.
- Виж какво това може да остане твоя тайна,но може и някой технично да се изпусне.Все пак знаеш всички дори и полицаите са готови да си повишат заплатите.
-Ще говоря....моля ви....моля ви
-Име!
-Лиса Харт.
-Това не ти ли бе достатъчно, защото имам още снимки ,а аз не обичам игрите.
- Не ви лъжа.Полицай Харт се  дегизира така,заради други хора,които могат да я разпознаят. Не искаше излишно внимание.
Кол се замисли.Лиса беше курвата на участъка,дори и Кол се бе възползвал от услугите   ,които предлага. Всички знаеха,че тя е подкупно ченге,но доколкото се носеха слуховете за блондинката, единствената причина да е още на работа в участъка е това, че има някакъв слух,че лукавата  русокоска след една бурна нощ с шефа на полицията ,решила да го изнудва.
За Кол тя не беше нищо повече от курва или поне той така си мислеше.
-Имаш ли някакви доказателства?-тези мръсни ченгета, винаги ще намерят начин да  объркан разследването.
Харисън огледа стаята ,сякаш можеше някой да изникне и да го гръмне, заради информацията ,която щеше да даде.
-Записах я....
Полицаят мълчеше търпеливо.
-Вижте полицай...
-Кажи ми къде и как я записа.
Харисън помълча малко, после бръкна в джоба на дънките си, изваждайки малка флашка.Погледна я и внимателно я сложи пред полицая.
-Преди няколко месеца,трябваше се срещнем в парка, но аз реших да се застраховам и записах разговора ни,който може да чуете.
- Нещо друго,което да имаш да казваш?
Харисън отново се почуди.
-Няма да повтарям , Харисън.Говори !
-Бяхме в хотел "Бижу" и тя отиде да се изкъпе ,а телефонът й не спираше да вибрира, за това реших да го отворя.Имаше съобщения от сорта на "Глупакът се върза" ,"Всичко минава по план ".
-Имаш ли си представа на кого е изплащала съобщенията?
-На едно от тях пишеше " Любими мой Рик "
На Кол му призля.Тази курва сериозно ли спеше с тази отрепка,че на всичкото отгоре му вършеше и мръсната работа.
Кол стана и взе флашката.
-Сега какво ще стане с мен ?-попита уплашено Харисън.
-Ще го обсъдя с прокурора.-каза Кол без да се обръща,насочвайки се към вратата.- Още нещо Харисън.-Кол се обърна към бившият си колега .- От такива  "полицаи " като теб и Харт ми се гади,вие сте срам за униформата си .
Без да се бави той отвори врата и излезе.
Гейбриъл чакаше Кол до бюрото му.
-Е?-попита ,повдигайки вежда.
-Нима си се съмнявал в мен ,а и знам,че гледаше.
-Виновен.-каза усмихнато Гейб,но усмивката бързо падна.
-Рик е на свобода и може да нападне болницата.
-Няма да се стигне да там, а дори и да се стигне ,всичко ще бъде наред.
-Какъв оптимист.
-Ще дам флашката в лабораторията, а след като ми доведат онази жена ,мисля, че ще имаме достатъчно доказателства,че да изпратим този изрод и дружките му за много дълго време в затвора.
-Разчитам на теб.-каза Гейб и потупа Кол по рамото.
-Ами ти?-полюбопитства Кол.-Какво ще правиш ?
-Ще се погрижа за сигурността на болницата.
~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~
Болницата през нощта беше едно много злокобно място, белите стени украсини отгоре с мухъл , напомняха на психиатрия, а в тъмните злокобни коридори не се виждаше жива душа, освен малкото лекари, които влизаха в стаите ,за да проверят пациентите си . Лампите ту светеха,ту изгасваха,което правеше мястото още по страшно.
Идеалното време за едно малко ,но кърваво отмъщение.