Принудена любов

Част 7

Майк ме заведе до едно кафене.
-Не е точно идеалната първа среща,но знам,че ти не си падаш по ресторантите и официалните вечери.
-Ха..добре ме познаваш!-засмях се аз.
-Сам знам,че за теб това е неочаквано да разбереш,че родителите ти са решили да те омъжат,но защо си толкова против да се омъжиш за мен?!
-Майк нима не разбираш?Ние не се познаваме.Вярно родителите ни се познават,но ние не.Не знаем нищо един за друг!
-Ето за това те изведох на среща за да се опознаем преди сватбата!
-Ти как прие новината,че ще се ожениш за непознато момиче?
-Ами изненадах се,както всеки обикновенен човек....
-Е не се ли съпротива на решението на вашите?-прекъснах го аз.
-Естествено,че се съпротивих на решението на нашите,но ми казаха в какво положение е нашето и вашето семейство.
-Какво положение?-попитах аз.
-Не знаеш ли?Дъщерята на шефа на баща ти е казала и казала по новините,че баща ти я е обарвал.
-Какво?-изкрещях аз.-Кага се е случило това?
-Учуден съм,че не знаеш?
-Майк кога се е случило?-попитах все така напрегната.
Защо майка ми или баща ми не ми казаха?Дали това е истина?Ами,ако е какво ще стане със семейството ми?
В главата ми се въртяха милиони въпроси без отговор.
-Преди седмица!
-Трябва да говоря с татко!
-Ами нашата среща?-попита той.
-Ще довършим друг път обещавам.Моля те закарай ме..
-Добре!
Запътихме се към колата.Качихме се и потеглихме към работата на татко.
Татко работеше в една от най-известната компания за видео игри.Той беше както се казва втората ръка на шефа.
Пристигнахме пред компанията и слязох от колата.
Тръгнахме към офиса на татко,който беше на 10-тия етаж.
Качихме се в стъкления асансьор.
-Виж не му се ядосвай сигурно  не е искал да те притеснява с излишни неща!-каза Майк безгрижен.
-Майк,защо говориш така?Ако някой от семейството има проблем ние ще го решим,като семейство!
Той повдигна едната сивеждата  и се усмихна.
Когато стигнахме до 10-тия етаж и застанахме до вратата на кабинета на татко.Секретарката ни спря.
-Добър ден!Какво обичате?-попита тя.
На лицето й беше поставена фалшива усмивка.
-Искам да видя баща си!-казах аз,без да я погледна.
-В момента господина има много работа и не може да приема никого в кабинета си!-каза тя все още с фалшивата усмивка.
-Не съм ви питала!-казах аз и  леко я избутах за да мога да мина.
-Почакайте!-извика тя.
Влязох в кабинета и видях баща си да седи на бюрото,а около него много документи.Той вдигна глава.
-Съжелявам господине,но тя не ме послуша!-каза тя с толкова мазен глас,че ми се доповръща от нея.
-Спокойно, оставини!-каза той.-Какво има дъще?
-Защо не ми каза?-попитах ядосано аз.
-За кое?-попита той всеедно,че не знае.
-Не се прави,че не знаеш!
-Сам?
-Нали сме едно семейство и трябва да си споделяме проблемите?!
-Сам,ако говориш за онова.Не исках да ви притеснявам затова не ви казах.
-Е трябваше да го криеш и да страдаш сам така ли?
-Не е голяма работа просто слухове!
-И как ще се справиш с тези слухове ще ги оставиш да се разпространяват и да стават още и още по-лоши така ли?Защо не се изправиш и не кажеш,че тя лъже?Какво като е дъщеря на шефа ти?
-Сам успокой се и ще говорим в къщи!
-Значи така,а?Прибирам се!-обърнах се и отворих вратата.
-Сам!
Не му обърнах внимание и затворих вратата.
Видях Майк да говори с някаква наконтена блондинка.Явно тя флиртуваше с него,докосваше косата му.Не знам защо,но това ме издразни.Отидах при тях.
-Хайде Майк да се прибираме!
-Сам това е дъщерята на шефа на баща ти!
-Здравей!-каза тя като гледаше само Майк.
-О,значи ти си лъжкинята така ли?
Вече погледа й бе насочен към мен.
-Лъжкиня, аз?
-Да, ти!
-Внимавай как ми говориш!-каза тя ядосано.
Аз се засмях.
-Баща ми се сдържа да не уволни твоя, така че внимавай какво ми говориш!
-И за какво ще го уволни?За това,че ти излъга за да привлечеш вниманието на баща си!
Тя се изчерви.Нима го е направила заради това.
-Сам тръгваме!-каза Майк и ме хвана за ръката.
Повлече ме извън компанията и се спря на входа й.
-Какво си мислиш,че правиш?-извика ядосано той.-Ти неразбра ли,че тя е дъщеря на шефа на баща ти!Може заради теб да го уволнят!
-Заради мен ли?Просто исках да видя тази лъжлива богаташка!
-Прибира ме се!
-Какво?
-Не ме ли чу?!
-Няма да се прибирам!
-Напротив!
-Няма да ми казваш какво да правя!-извиках аз и се изплъзнах от здравата му хватка.
-Сам!
-Остави ме!-тръгнах да бягам и се надявах той да не ме е последвал.
Стана късно разхождах се из улиците на града.Телефона ми няколко пъти звънеше и аз то изключих.
Прибрах се някъде към 00:37 часа.Ходех тихо за да не събудя някой.Качих се по стъпалата и влязох в стаята ми.Тъкмо сметнах лампата и видях Майк да спи на леглото ми.
Какво правеше на моето легло.Прилижих се до него и се вгледа в красивото му лице.
Леко погалих кафявата му коса,беше толкова мека.Изведнъж погледът ми се озова на красивите и меките му устни.Не знам защо исках да го целуна.
Приближих се до устните му и го целунах леко.
Отдръпнах се и усетих как се изчервявам.Сега видях,че очите му да отворени.О Боже какво щях да правя?
-Сам?
Бързо се отдръпнах,но той ме хвана.
-Не е това,което изглежда....ти сънуваш...да точно така всичко това е сън.
Той се изправи.
-Тогава не искам да се събуждам!
Каза той и ме придърпа,и ме целуна.Исках да се отдръпна от него,но не можех нещо в мен ми казваше,че иска това да продължи вечно.
-----------------------------------------------------------
Съжелявам за грешките!