Принудена любов

Част 41

-Какво разглеждаш?
-Нищо интерестно!-каза той и остави телефона си на нощното шкафче.
Облякох пижамата си и легнах.
На сутринта се събудих  и забелязах,че Майк го няма.Станах и се насочих към банята.
След като излязох слязох по стълбите.Отидох в кухнята и тъкму да отворя хладилника видях,че на вратата му има закачена бележка.
Отивам на работа ще се върна преди да си отишла на лекар!
С обич твоя грижовен и красив съпруг!
О,да вярно,че днес имах запазен час.
Стана 12:20 реших да се преоблека,сигурно Майк щеше да ме чака пред болницата.

Облякох се и вързах косата си на опашка.
Преди да изляза звъннах на Майк 3 пъти,но той не вдигна.
Извиках си такси и потеглих към болницата.
След като стигнах пред болницата се огледах за колата на Майк,но не я видях.
Отново му звъннах,но отново нищо.
Изчаках го малко с надеждата,че ще дойде,но малка част от мен знаеше,че няма да дойде.
Влязох в болницата и там ме насочиха на третия етаж.
Почуках на вратата и отдругата страна се чу леко "влез".
Влязох и видях жена на около 40 с черна коса вързана на кок.
-Ти ли си Саманта Джоунс?
-Да!-отговорих плахо аз.
-Ела легни,нека видим бебето!-каза ми тя и стана от бюрото си.
-Съпругът ви ще дойде ли,обикновенно и бащите са тук първия ден?
-Не...той е на работа!-казах аз когато легнах.
-Не се притеснявай сигурно ще дойде другият път!
-Да сигурно...
-Вдигни си блузата!
Леко я повдигнах и лекарката постави студен крем на корема ми,от който изтръпнах.
След като излязох от болницата отново се огледах,но го нямаше.Извадих телефона си и за пореден път звъннах на Майк,но отново не ми вдигаше.
Извиках си такси и вместо да се прибера отидох в компанията в която работи Майк.
След няколко минути стигнах и се отправих към голямата сграда.
-Добър ден,търсите ли някой?-каза един от пазачите,който се приближи към мен.
-Майк Джоунс!-казах аз.
-А вие сте?
-Саманта Джоунс,съпругата му!
-Ще ви заведа при него!-каза той и ме поведе към асансьора.
Качихме се на последния етаж и той ми показа къде е офиса.
Отвън имаше бюро с документи,но явно секретаркста я няма.
Почуках на голямата врата,но не чух отговор.Леко отворих.
-Хайде съпругата ти няма да разбере!-каза някъв женски глас.
-Не аз....
-Не си искал да те женят нали?!Тогава защо се притесняваш?Няма да кажа на жена ти.
Как исках да вляза вътре и да я хвана за коста, и да я забия в стената,докато главата и не се пръсне.
Но реших да остана и да чуя той какво ще и каже.
-Казах ти женен съм и неизпитвам никакво привличане към теб!
-О,хайде де Майк ти....
Писна ми.Влязох и си сложих фалшивата усмивка.Секретарката бързо се изправи и взе някакви листи.Приближих се до нея и я ударих силно по бузата.
-Как можахте да....-каза тя,но аз я прекъснах.
-Изчезвай оттук,защото ако останеш и минута неотговарям за последиците!-казах и аз.
Тя погледна Майк,а той само се усмихна.
-Махай се!-каза той.
Тя бързо избяга от офиса.
-Уволни я!-казах аз и скръстих ръце.
Той стана и дойде до мен.
-Много ми харева как ревнуваш!-каза той и се наведе да ме целуне,но аз извърнах глава.
-А аз не харесвам когато ти не си изпълняваш обещанията!
-Какво пак съм направил?
-И питаш?!Нещо да си забравил?
-Не какво?
-Болницата?!
Замълча няколко секунди.
-Забравих..извинявай!
-Или беше зает със секретарката си?!
-Не ставай смешна,просто съм забравил!
-Щом казваш!
-Хайде Сам,не ми се сърди,просто имах много работа и съм забравил,а как е то?-посочи към коремът ми
-Добре е!
-Знаш ли вече какво е?
-Не,чак след 4-тия месец!
Той въздъхна и ме придърпа към себе си.
-Ако те изведа на вечеря ще ми простиш ли?
-Не!
-Защо?
-Защото миналият път ми обеща,но така и не дойде!
-Но сега ще излезем,хайде!
-Аз трябва да таръгвам!-казах аз и се запътих към вратата.
-Стига Сам,сърдиш се като малко дете!
Не му обърнах внимание,а продължих към вратата.
-Саманта!-извика той.
Почти стигнах до вратата,когато усетих как Майк ме хвана и ме притисна към стената.
-Майк,пусни ме!
-Няма,докато не ми простиш!
Започна да целува шията ми,после надолу по ключиците.
-Майк....
-Прощаваш ли ми?-попита той и вдигна поглед към мен.
-Някой ще влезе...
Той продължи да ме целува.Изведнъж чух почукване на вратата.
-Г-н Джоунс?
-Престани..-казах му аз тихо.
-Прощаваш ли ми?
-Майк сега не е .....
-Прощаваш ли ми?
-Да,да прощавам ти,а сега престани!
-Изчакай ме отвън аз ще дойда след малко!-каза той и се отдръпна.
-Не съм казала...
-Искаш ли да продължим?
-Добре,добре ще те изчакам!
-Влез!-каза Майк и вратата се отвори оттам влезе мъж на около 30-32 години с черна коса и тъмни очи.
-Сам изчакай ме навън!-каза той и се отправи към бюрото си.
Излязох и видях,че бюрото на секретарката е празно,седнах на него и започнах да разглеждам документите.
Видях,че след месец Майк има командировка и ще е извън града за да се срещне с някакъв представител на друга фирма.Реших да се поразровя малко в компютара,видях,че  историята наскоро е изтрита.
След час мъжът излезе от кабинета ядосан,а Майк след него.
-Какво стана?-попитах.
-Ще ти кажа като седнем някъде!Къде искаш да отидем!
-Не знам може би е ресторант за бързо хранене!
-Сигурна ли си?
-Да,хайде!
След няколко минути се настанихме в един ресторант за бързо хранене и си поръчахме бургери.
-Е, кажи ми какво стана?
-Искаше да дам компанията на него и синът му,защото не съм бил готов за нея и такива глупости..-Въздъхна.-Избра ли къде да учиш?
-Всъщност да,харесах си един университет и утре ще отида да проверя дали ще ме приемат!
-Ясно...
-Майк?
-Да?
-Имали нещо друго,което трябва да ми кажеш?
-Ще съм извън града другия месец,но ти явно знаеш!-засмя се.-Искам да разбера повече за университета!
-Какво има за разбиране още не знам дали ще ме приемат!?
-А как се казва?
-Защо ме разпитваш?
-Интересно ми е!
-Щом казваш!-продължих да се тъпча с бургера и забелязах,че Майк се взира в мен.
-Какво?-попитах.-Да нямам нещо по зъбите?
Той се засмя.
-Нищо нямаш!
-Тогава защо ме гледаш така?
-Красива си!-намигна ми той.
Аз се изчервих.
-Искаш ли да се приберем и да гледаме някой филм?
-Вместо да се прибираме,защо неотиден на кино?
-Добре,кой филм искаш да гледаме?
-50 нюанса по-тъмно!
Майк ме погледна като попарен.
-Сигурна ли си този филм...
-Майк не съм дете,знам какъв е!