Принудена любов

Част 38

-Какво има?-попита ме той.-Цял ден си някак умислена!
-Н-не нищо ми няма..
-Сигурна ли си?
-Да!-обърнах се отново към прозореца.
След няколко часа стигнахме.Извикахме си такси и се прибрахме.
Внесохме куфарите въе вече обзаведената къща и ги качихме в спалнята.
-Трябва да отида в компанията за малко,ще се върна след час!
-Добре!-казах.
Това беше шансът ми да отида до аптеката след като Майк излезе.
Майк излезе,а аз го изчаках 5 минути и излязох,но точно тогава видях момичетата.
-Какво правите?-ги попитах.
-Дойдохме да те посрещнем,а ти къде отиваш?-попита Луси.
-Ами аз....-въздъхнах.-До аптеката!
-Да не ти е лошо?-попита Мейси.
-Не точно...
-Да не си бременна?-попита Селина.
-Предполагам.
-Но това е страхотно,ще дойдем с теб!-каза Сабрина.
-Добре!
Отидохме до аптеката и после се прибрахме.Аз бързо влязох в банята.
След като свърших отидох при момичетата във всекидневната.
-Е?-попита Мейси.
-Трябва да изчакам 5 минути!-казах.
След 5 минути проверих теста и той беше положителен.
-О,Боже...-възкликнах аз.
-Какъв е резултата?-попита Селина.
-Той е....
Тя го взе от ръцете ми и изпищя.
-Толкова се радвам за теб!-прегърна ме Селина.
-Бременна съм!-казах аз.
Всички се усмихнаха и ме прегърнаха.
-Искам да видя реакцията на Майк,когато научи!-каза усмихната Мейси.
-Ами ако той се ядоса?-седнах на белият диван и закрих лицето си и ръце.
-Не ставай смешна,Сам!-каза Луси,сядайки до мен.
Говорихме си и изведнъж Майк влезе.Бързо взех теста от малката масичка и го скрих зад гърбът си.
-Сега пристигнахме,а вие вече я тормозите!-каза усмихнат Майк.
-Ние тъкму си тръгвахме!-каза Луси.
-Сам почивай си!-каза Мейси.
-Защо да си почива,тя през целият полет спа?
Мейси само му се усмихна.
Всички си тръгнаха останахме само аз и Майк.
-Добре ли си, изглеждаш ми бледа?
-Нищо ми няма!
-Щом е така...-той се приближи до мен.-Нека да поплуваме,какво ще кажеш?
Преди бих се съгласила,но ме беше страх да не направим нещо на детето.
-Много ми се спи,може би друг път!-станах от дивана и се запътих към спалнята ни.
На сутринта се събудих рано и тъкму да стана да направя закуска голямата ръка на Майк ме спря.Леко я отместих и станах.Слязох по стълбите и отидох в кухнята.Как да кажа на Майк,че съм бременна,ако се ядоса,ако не е готов за деца...
Направих си закуска и седнах на дивана,пуснах телевизията и точно почваше някакъв индийски сериал.
След час телефонът ми звънна.Беше майка ми.
-Ало?
-Скъпа как прекара медения си месец?
-Добре!-усещах как гласът и трепкаше.-Какво има?
-Свободни ли сте с Майк ?
-Да,защо?
-След час елате у дома,става ли?
-Да естествено,да не е станало нещо?
-Ще говорим като дойдеш!
-Добре тогава,чао!
Оставих телефона си на малката масичка до дивана.Отидох в банята и се изкъпах.След това се качих в спалнята и се преоблякох.

Събудих Майк,докато той се оправя аз се сресах.
След няколко минути и Майк беше готов.
Качихме се в колата и след 10 минути бяхме пред къщата на родителите ми.
Най-сетне щях да разбера какво ги тревожи,а и може би щях да им кажа за бебето.
Влязохме вътре и видях майка ми да седи на дивана и да гледа тъжно към надолу.
-Мамо какво има?-бързо отидох при нея.
Усетих миризма на цигари.Обърнах се и видях татко,който пушише цигара.За първи път го виждам да пуши.
-Седни,дъще!-каза той и остави цигарата в пепелника и дойде до нас.
Седнах на дивана и Майк седна до мен.
-Трябва да поговорим..-каза майка ми тъжно.
-Какво е станало?-попитах.
-Дядо ти...той...
-Какво за него?Вече по-добре ли е?
-Той...почина...-каза майка ми и се разплака.
-Лъжеш...не...той не може....защо...-започнах на плача и усетих как Майк ме прегърна.
Плачех и плачех не искам да вярвам,че дядо си е отишъл,че повече няма да го видя.
Защо,защо той ме остави.Плачех по-силно и по-силно.
Поне още час плаках и съм заспала.
Събудих се в спалнята ни и леко се изправих.
Сигурно всичко е било сън,но малка част от мен ми казваше,че не е.
Слязох към всекидневната и видях Майк да седи на дивна умислен.
Леко се приближих до него,а той ме погледна.
-Не е било сън, нали?!
-Сам...
Той се изправи и ме прегърна.
Плаках поне още 2 часа.
-Ще ти направя нещо да хапнеш!
-Не съм гладна...
Сълзите ми почваха да изсъхват,и аз просто исках да остана в прегръдките на Майк.
-Хайде трябва да хапнеш!Искаш ли да поръчам пица?
-Ти си поръчай аз неискам!-усмихнах му се.
Станах от дивана и се насочих към банята.
Изкъпах се и излязох,качих се по стълбите и влязох в стаята срещу спалнята.
Все още беше празна,но скоро нямаше да е.
Отидох до прозореца и се загледах в него.
След няколко минути Майка почука на вратата и аз се обърнах.
-Някой ден може тази стая да не е толкова празна!
-Може би!-казах.
Тъгата мибсе отразява зле на бебето,затова трябваше да се успокоя.
-Искаш ли утре да идем на гроба му?
-Да..
-Майк?
-Да?
-Родителите ми трябва да са ти казали..
-Какво да са ми казали?
-Кога е починал?
-Сам не е нужно..
-В деня да сватбата, нали?
-Ти откъде...
-Аз ще си легна!
Излязох от стаята и отидох в спалнята и легнах.Мина дълго време преди да заспя.
Колкото и да обичах дядо сега трябваше да се стегна не съм само аз в това тяло и трябва да се грижа за него.