Принудена любов

Част 6

Не можех да заспя.Въртях се насам-натам.Все мислих за лоши неща.Беше ме страх нещо да не се случи с дядо.
Станах и отидох до банята.Огледах се в огледалото и видях,че целите ми очи са зачарвени и подути от сълзите ми.
-Не можеш да заспиш?
Обърнах се и видях Майк.
-Не, не мога.-казах аз и изплакнах лицето си.-Извинявай,ако съм те събудила.Върви си легни.-сложих фалшива усмивка на лицето си.
-Ха, можеш да заблудиш родителите си с тази фалшива усмивка,но не и мен!
Той хвана ръката ми и ме поведе към стаята ми.В влязохме и той затвори вратата.
-Лягай си!-каза заповеднически той.
-Майк?
-Лягай си!-повтори той със същият тон.
Послушах го и си легнах.Той ме зави и донесе стола,който беше до бюрото ми, и го сложи до леглото ми,и седна.
-Заспивай!Ще остана, докато не заспиш!
Очите ми лека-полека почнаха да се затварят и той явно го забеляза,защото тръгна да става,но аз го хванах за тениската.
-Остани още малко.-казах аз и се изчервих.
Той се усмихна и легна на леглото до мен.
-К-какво правиш?
-Така ще ти е по-лесно да заспиш!-каза той и ме придърпа близо до него.
Имах чувството,че ще се пръсна.Цялятя станах червена,като домат,но се притиснах още по-близо до него и се отпуснах.
На сутринта усетих нещо тежко на талията си.Видях,че Майк ме е прегърнал.
-Майк,Майк ставай!Мама ще дойде всеки момент.
-Ъм....-каза той и ме прегърна още по-силно.
Чух как на вратата ми се чука.
-Сам аз съм.Влизам.-беше майка ми.
Завих бързо Майк през глава и точно тогава майка ми влезе.
-Сам?Какво правиш?-попита майка ми.
-Нищо!-казах аз.
-Да си виждала Майк?Отидох в неговата стая да го събудя,но го нямаше.
-Може да е излязъл..-казах притеснено аз и си сложих глупава усмивка на лице.
Изведнъж той се изправи и ме прегърна.
-О,Майк?-извика майка ми и се изчерви,усмихна се.-Аз ще ви оставя насаме.Ние с баща ти излизаме,закуската е долу на масата.
-Мамо не е това,което изглежда!
-Чао!-каза тя и затвори вратата.
Станах от леглото и погледнах Майк.
-Защо го направи?Сега майка ми мисли,че съм спала с теб!
-Какво от това?Все пак ще се женим, нормално е да спим заедно.
-Аз няма да се омъжа за теб!
Той се засмя и ме хвана за ръката,придърпяме към себе си и ме....целуна.
Бързо се отдръпнах от него.
-К-как можа?-усещах как се изчервявам и се обърнах с гръб към него.
-Не ми казвай,че това ти е първата целувка?!
Той стана и ме обърна с лице към него, хвана брадичката ми с палец и показалец.Той се приближи до мен.Устните ни бяха на един дъх разстояние.Той ме целуна страстно.Аз неисках да отвръщам на целувката му,но той стисна брадичката ми и ме накара да си отворя устата и така неговият език почна да си играе с моя.
Той се отдели от мен.
-Е ще се видим долу!-каза той и излезе от стаята ми.
Аз стоях като парализирана и докоснах устните си,които до преди малко докоснаха меките устни на Майк.Разтърсих главата си.Това вече няма да се повтори,няма да му дам това удоволствие отново.
След като се преоблякох,слязох долу и видях Майк,който седеше на дивана и гледаше телевизия.
Изведнъж сърцето ми почна да бие толкова силно,че не знаех какво да правя.Реших да го игнорирам и отидох да кухненската маса на която имаше палачинки .Седнах и тъкмо да отхапя видях засмяния поглед на Майк.
-Какво?
-Съпругата не трябва да яде преди съпругът й да е седнал до нея и той също не почне да яде.
-Ние не сме женени!
-Но ще станем!
Той седна на стола срещу мен и ме погледна.
-Вече може ли да ям?-попитах саркастично.
Той се засмя.
-Да може!
-Майк?
-Да?
-Може ли да те помоля за нещо?
-Зависи?
-От какво?
-Какво ще ми дадеш в замяна?
-Не знам...
-Какво искаш?
-Да ме закараш до болницата!
Той ме погледна.
-Сигурна ли си?
-Да!
-Добре, ще те закарам до болницата.
-Благодаря ти!
Аз станах от стола и го погледнах.
-Сега ли?-ме попита той.
-Да!
След като се качихме в колата аз не можех да се отпусна.Сигурно това е искал да каже дядо ми,когата вчера отидох там.Искал е да ми каже,че няма да живее още дълго.
Усещах как сълзите ми почват да текат.
Усетих ръката на Майк хванала моята.
-Всичко ще е наред,аз винаги ще съм до теб!
След като стигнахме до болницата аз слязох и изчаках и Майк да слезе от колата.
Отидохме до стаята на дядо и леко почуках на дървената врата.
-Влез!-чу се гърлен глас от другата страна на вратата.
Ние влязохме.
-Дядо!-отидох и го прегърнах.
Той беше в болничното легло и не изглеждаше както преди,сега лицето му бе уморено и бледо.
-Сам?Какво правиш тук?
-Не е ли очевидна дойдох да те видя!
-Майка ти и баща ти знаят ли,че сте тук?
-Не.Дядо това ли се опита да ми кажеш вчера?
-Да.
-От кога знаеш,че си болен?
-От 2 месеца!
-Защо не ми каза по-рано?
-Сам живота е пред теб не исках да се тревожиш за един болен старец и да развалиш живота си.
-Как може да говориш така дядо.
-Сам излез за малко.
Аз тъкмо излязох,когато дядо викна Майк.
След малко той излезе и една лекарка дойде.
-Ще трябва да си тръгвате!-каза тя.
-Хайде Сам!-каза Майк.-Утре пак ще дойдем!
-Добре!-съгласих се с него.
Когато излизахме Майк ме спря.
-Излез с мен!
-Какво?-попитах аз.
-Ще се женим,а аз не съм те извел на първа среща!
-Майк не ми се спори с теб!
-Значи ще ми позволиш да те изведа на среща!
-Добре от мен да мине.-засмях се аз.