Принудена любов

Част 23

Усмихнах се.Вече се чувствах в пълна безопасност.
На сутринта се събудих съвсем сама в леглото.Къде ли е отишъл Майк?
Докато ставах чух шум от долу.Тихо отворих вратата и слязох по стълбите до хола.
-Не си ли малко нагъл да идваш?-чух гласът на Майк.
Но с кого разговаря?
-Ако знах,че си тук въобще нямаше да дойда!-този глас, това не е ли Джейк.
-Какво искаш?
-Искам да се уверя,че Сам е добре!
-Стой далеч от нея!-ядоса си Майк.
-Тя не ти е никаква,за да ми казваш дали да стоя далеч от нея!
-Но сестра ми беше!-настъпи неловка тишина.
Майк има сестра?Защо не ми е казал?
-Майк знаеш,че се опитах....
-Нищо не си се опитал!-изкрещя Майк.-Заради теб сестра ми е.....
-Майк?-показах се от скривалището ми.
Явно Майк много страда за сестра си.
-Сам по-добре ли си?-Джейк ме погледна притеснено.
-Добре съм няма причина да се тревожиш!-казах аз и застанах до Майк.
-Съжелявам за снощи аз не знаех,че ще има такива проблеми!-каза Джейк
-Няма проблем...
-Ако имаш нужда от нещо обади ми се,става ли?
-Ако има нужда от нещо тя има мен!-извика Майк.
-Майк,защо се отдръпна от мен така преди бяхме най-добри приятели?
-Защото ти си предател!
-По-добре е да си тръгваш!-казах му аз.-Ще поговорим друг път!
Изпратих го до вратата.
-И не забравяй,ако ти трябвам само звънни!
-Добре,чао!-помахах му аз.
Затворих вратата и отидох при Майк,който беше седнал на дивана.
-Добре ли си?-попитах го и седнах до него.
-Всичко ли чу?-ме попита,но ни ме погледна.
-Да!-сведох поглед.-Ако не ти се говори....
-За сега не ми се говори!
Никога не бях виждала Майк толкова унил.Той винаги беше шегуват,дразнещ и усмихнат,но сега като го погледна не мога да го позная.
-Когато ти се прииска да поговорим знаеш къде съм!-казах му аз и станах от дивана.
-Къде отиваш?-ме погледна.
-Ще си взема душ!
-Добре!-каза той и отново сведе глава.-Саманта не казвай или разпитвай родителите ми за този разговор,чу ли?!
-Да..-за първи път той ме наричаше "Саманта".
Качих се на вторият етаж и влязох в банята.
След като се изкъпах се отпуснах във ваната.Тъжното лице на Майк беше в съзнанието ми,не можех да го гледам така,но искам да узная за сестра му.Защо не е споделил,че има сестра?
Стана ми много горещо,когато реших да изляза едвам взех розовият си халат,но ми беше толкова горещо,че припаднах.
Чувах виковете на Майк и как бута вратата,понеже я бях заключила за всеки случай.
-Сам?Сам!
Последното,което чух е как Майк събори вратата и в горещата сауна нахлу хладък въздух.
Събудих се се от студената кърпа,която Майк ми слагаше.
-Студенооо...-размрънках се.
-Сам,защо заключваш банята?
-Ами...мислех,че ще влезеш....
-Няма да вляза,все още не!-засмя се той.
Ах,как ми липсваше неговият смях.Докаснах бузата му.
-Имаш красива усмивка....-казах аз,а той леко се зачерви и докосна ръката ми.
-Аз трябваше да кажа това!
Леко се изправих и осъзнах,че съм по халат,който след като се изправих леко падна надолу.И естествено г-н перверзен впи поглед там.Аз бързо се закрих и го изгледах кръвнишки.
-Видя ли?-попитах ядосано аз.
-Да...Не.. имам предвид не,нищо не съм видял!
-Лъжеш ли?
-Не защо да те лъжа...ще ти донеса вода!-каза той и излезе от стаята ми.
Станах и се преоблякох.Взех телефана си от нощното шкафче.
Аз:Ходи ли ви се на море?
Лу:Болна съм!😁
Мейси:Аз не мога с майка ми ще излизаме!😒
Селина:Имам среща с Деймънт!😍
Сабрина:Ще излизам с Найл!😍😍
Аз:Предатели!😠😠😠😡
Оставих телефона си на леглото и слязох долу.
-Нали каза,че ще ми донесеш вода?-казах аз шеговито.
Видях Майк,който се бе вперил в телефона си.
-Какво има?-попитах.
-Трябва да вървя после ще ти обясня,ще се справиш ли?-поглидна ме.
-Хайде върви ще се справя,не съм на 5!
-Добре,чао!
-Чао!
Майк излезе и аз останах съвсем сама.Какво да правя?
Не ми се излизаше,не ми се правеше нищо.Изведнъж Майк започна да ми липсва.Два часа стоях сам самичка.
Вратата се отвори.Най-сетне спасение от скуката.
Влезе майка ми и майката на Майк.
-Здравейте!-поздравих ги аз.
-Здравей Сам!-поздрави ме майката на Майк.
-Къде е Майк?-попита майка ми.
-Изкочи нещо и излезе!
-Сам скоро време трябва да идем за рокля!-каза майка ми.
-Наложително ли е?
-Скъпа,как ще се омъжиш без рокля и също трябва да ходим да изберем апартамент!
Липсва ми скуката.
-Какво ще кажете утре да вземем  рокля?-предложи майка ми.
-Мамо не сме определили дата за сватбата,така че...
-Утре съм почивка и ще обсъдим нещата!-каза мама.
-Това е добре!-каза майката на Майк.
Защо Майк не иска да говори за сестра си?
Иска ми се да попитам майка му,но не мога...
Изведнъж си спомних за тъжното изражение на Майк.
-Какво има?-попита майка ми разтревожено.
-Ъм...не няма нищо...кога ще е сватбата?
-Не слушаш ли?
-Бях се замислила... съжелявам!
-На 3-ти другият месец!-каза майката на Майк.
Половин час не спрях да слушам за сватбите на двете и как моята ще е още по-хубава.
Някой отвори вратата и влезе.Беше Майк.
-Здравейте,дами!-каза той и доближи до мен и хвана ръката ми.
-Майк?
-Съжелявам,но моята красива годеница се нуждае от почивка!-каза той и ми намигна.
Качихме се горе в стаята ми и Майк силно стисна ръката ми.
-Какво по...
-Казала ли си на майка ми?-попита той ядосано.
-Н-не съм казвала...аз държа на обещанията си...а сега ме пусни причиняваш ми болка!
Отскубнах се от хватката му.
-Дано наистина изпълняваш обещанията си,майка ми в никакъв случай не трябва да разбира,ясен ли сън!
Не спирах да го гледам в очите.
За първи път ми крещеше така.
-Сам съжелявам не исках да ти викам,просто за майка ми темата за сестра ми е много болезнена
-Няма проблем,ако не ти се говори!
-Обещавам ще ти разкажа всичко,но не сега!
Явно не само на майка му тази тема е болезнена.
Той ме придърпа към себе си и ме прегърна.