Принудена любов

Част 25

-Изкара ми ангелите!-казах.
-Съжелявам Сам!-каза Джейк-За какво искаш да говорим?
-За Ема!
-Ема?Не познавам никаква Ема..-той се усмихна,но аз знаех,че тази усмивка е фалшива.
-Джейк..
-Точно за това ли искаш да говорим?Говори с Майк...-каза той с тежка въздишка.
-Джейк искам да узная цялата истина!
-Д-добре,но хайде да седнем!
Запътихме се към близката пейка.
-Говори ли с Майк?
-Да той ми разказа за Ема!
-Тогава защо...
-Защото чух неговата гледна точка искам да чуя твоята!
Той въздъхна.
-Сигурно той ти е казал,че бягахме от някакви плейбойчета!
-Да...
-Когато се разделихме и аз тръгнах с Ема ни пресрещнаха.Казах на Ема да застане зад мен,но те ни бяха обградили и с едни от тях почнах да се бия,но други хванаха Ема и аз се обърнах,но тогава хванаха и мен.Единият от тях насочи пистолет към мен и трябваше да ме убие,но точно когато момчето дръпна спусъка Ема някак си се измъкна от похитителите си и застана пред мен,като ме защити от куршумът...След като я закараха в болницата я посещаваме доста често,но един ден когато отидох при нея тя...лицето и беше цялото обляно в сълзи,защото....бе изгубила детето си..нашето дете...
Гледах като вцепенена. Ема е била бременна?Но защо е избягала?
-Казали на Майк?
-Не така и неуспях от денят в който Ема  изчезна от болницата той не иска и да ме погледне!-Джейк говореше със същата нотка скъб,която долових и в Майк.
-Но този път съм решил да защитавам до край момичето,което обичам!-той ме погледна и се доближи до мен.-Няма за позволя нищо да и се случи!-каза той,а устните ни бяха на един дъх разстояние.
Какво става?Защо не мога да помръдна?Защо не мога да кажа нищо?Моля те Джейк не ме целувай.
Единственото което можех да направя е да затворя очи,но в същият миг една силна ръка хвана моята и ме дръпна рязко.
-Какво си позволяваш копеле!-изкрещя познат глас.
-М-Майк?-казах тихо аз.
-Не я докосвай!-Той беше меко казано ядосан.
Джейк стана и застана пред него.
-Тя не ти принадлежи!
-Не искам да я докосваш,да и говориш, разбра ли ме!
Те се гледаха свирепо или по-точно Майк гледаше свирепо.
Майк все още държейки ръката ми ме придърпа далеч от Джейк и ме поведе напред.
Стигнахме неговата кола и той ми отвори вратата да вляза.Без да чакам втора покана се качих в колата и си сложих колана.Майк затвори вратата и влезе от другата страна.
-Къде отиваме?-попитах но не последва отговор.
Стигнахме до една голяма магистрала и Майк развали тишината.
-Казах ти,че не искам да се виждаш с него!Какво си мислеше,че правиш?!
-Не си ми шеф!Ще правя каквото си искам!
-За Ема ли говорихте?
-Това теб не те засяга!
Майк спря на една отбивка.
-Не ме засяга така ли?!
Той махна колана си и слезе от колата.Дойде от моята страна и отвори вратата.Разкопча колана ми и хвана ръката ми.
-Почакай Майк какво си мислиш,че правиш?-попитах го аз.
След като  той ме издърпа навън затвори вратата на колата и ме погледна ядосано.
Отиде от другата страна на колата и влезе, и направи нещо ужасно.Той потегли с колата си и ме остави сам-сама.Силзите напираха да излязат,но аз не ги пусках.Не няма да плача за него!Ще го забравя!
Върнах по улицата и извадих телефона си беше 15:30.Защо ме докара тук,за да ме остави ли?
Сълзите отново напираха,но аз трябваше да съм силна!
Вървях  още някъде към 2 часа.Домът ми беше много далеч.Реших да се обадя на някой.
Извадих телефона си и набрах Луси.
-Ало?-чух гласът и.
-Хей Луси как си?-попитах.
-Нещо е станало нали?-попита ме тя.
По дяволите толкова ли съм прозрачна дори през телефона?
-Луси ти нали имаш кола?
-Не на майка ми е,но защо какво е станало?
-Можеш да я караш нали?
-Да...
-Може ли да дойдеш да ме вземеш?-попитах аз,а сълзите ми напираха.
-Добре сега ще взема колата и ще дойда пред вас!
-Аз не съм в нас...
-Какво? Къде си?
-Почти до краят на магистралата!
-КАКВО?Какво правиш чак там?Чакай стой сега ще дойда да те взема!
-Добре,благодаря ти!-казах аз и затворих.
След половин час тя беше тук.
Бързо слезе от колата и ме прегърна.
-Какво е станало?
Качихме си в колата и и разказах всичко.
-Ах този...само да ми падне!-беше си ядосана.-Знаеш ли какво няма да се прибираме!-каза тя и зави.
-Къде ще ходим?
-На дискотека!Ще трябва да забравиш този глупак!
-Ч-чакай на дискотека ли?!-Луси да иска да отидем на дискотека?Обикновенно аз,Селина и Сабрина предлагаме,но тя винаги отказва.
Луси паркира колата си близо до дискотеката и слезе,а аз все още седях като ударена.
Тя дойде от моята страна и отвори вратата.
-Хайде!-каза тя и ме задърпа.
-Добре,добре идвам!-казах и слязох от колата.
Влязохме в дискотеката и понеже и на двете не ни се танцуваше директно отидохме на бара,но това беше грешка.
Едва когато отидохме аз застинах на място.
Видях някакво момиче седящо в скута на момче и се целуваха страстно.
Момичето беше Джейд,а момчето....Майк?