Принудена любов

Част 31

Приближи се до мен и хвана едната ми ръка.
-Ще ѝ призная!
-Джейк...
Усните ни бяха на един дъх разстояние и......
-П-почакай...какво си мислиш,че правиш?-попитах аз и понечих да се отдръпна,но той постави другата си ръка на талията ми и ме придърпа до него.
-Искам те Сам!
-Н-не...моля те....
-Знам,че и ти ме искаш..
-Н-не аз....
-Не отричай!
-Пусни ме...
Той отново приближи устните си към мен и ме целуна.Целувката беше толкова груба и настоятелна.
Опитах се да се отдръпна,но той беше толкова настоятелен... не можех....моля те спри...
Сълзи почнаха да напират от очите ми.
-С-стига...-промълвих аз,а той леко се отдели от мен и ме погледна.
Отпусна хватката си и аз се възползвах от това.Блъснах го и избягах нанякъде с надеждата той да не тръгне след мен.
Стана късно,а аз все още вървях по тъмните улици замислена.
Телефона ми разсея мислите ми.
-Ало?-казах плахо аз.
-Мила,къде си?-беше майка ми.
-Ами аз.....
-Какво има?
-Н-нищо, какво да ми има?
-Искаш ли да те взема?
-Не...не се безпокой,сега ще се прибера!
-Добре мила....
-Чао..-затварих ѝ и прибрах телефона си в джоба.
След няколко минути бях пред нас.Влязох и направо изтичах в стаята си.
Легнах на леглото ми и докоснах уснете си,които до преди малко докосваха усните на Джейк.
-Какво ще правя сега?-обърнах се на една страна и се загледах в една точка.
Спомних си как Джейк ме притисна до него,как се докоснаха устните ни.
-Сам?-гласът на майка ми заличи мислите ми.
Тя отвори леко вратата и влезе.
-Добре ли си?-попита тя като седна на леглото.
-Да,защо да не съм!
Тя леко се засмя.
-Да го наречем майчин инстинк,когато имаш дете ще разбереш,а сега какво има?
-Ами,но остава между нас...ами...нали познаваш за Джейк?
-Да чувала съм за него и какво?
-Разхождах се с Джейд и Джейк ми се обади,че иска да се срещнем и....
-Излизала си с друг мъж?-майка ми ококори очи.-И то точно с този, на Майк няма да му хареса, нали знаеш?
-Да,но мамо остави ме да довърша.Когато се срещнах с Джейк в парка говорихме си и той ми каза,че харесва едно момиче и аз естествено попитах коя е и дали я познавам...
Поех си въздух и продължих.
-Ами той каза,че я познавам и нали оптах се да отгатна коя е но,той не ми казваше и после той....ме....
-Да не те е ударил?-попита майка ми.
-Н-не той...ме целуна...-казах аз и наведох глава.
-Какво?-майка ми се изправи и ме гледаше сякаш съм убила човек.
-Ти отвърна ли му?
-Не естествено,че не просто го бутнах и избягах....
В този момент Майк влезе.
-Вечерята е готова...станало ли е нещо?-попита той и дойде към нас.
-Не!-казахме двете с майка ми.
Майка ми стана и ме погледна след това излезе и затвори вратата.
-Какво е станало?-попита Майк,като се приближи към мен.
-Н-не нищо не е станало,хайде да ядем!-казах аз и бързо станах от леглото и понечих да отворя вратата,но Майк хвана ръката ми и ме притисна до вратата.
-Какво криеш?-попита той ядосано.
-Пусни ме,трябва да слезем и да....-той ме гледаше с дълбоките си кафяви очи.-Съжелявам,но не мога да ти кажа...
-Защо?-ръката му почна да стиска моята.
Опитах се де се отскубна,но неуспешно.
Сърцето ми почна да бие бързо,усещах горещият му поглед по мен.
-Защо не можеш да ми кажеш?-каза той и стисна ръката ми по-силно.
-Ауч..боли..пусни ме..
-Идвайте за вечеря!-извика татко от долният етаж.
-Не си мисли,че сме приключили ще прадължим разговора!-каза той и се отдалечи от мен.
Отворих вратата и вървях бързо до долният етаж.
Седнахме на масата и майка ми сервира яденето.
-Трябва да помислим за нова къща!-каза майка ми.
-Нова къща ли?-попита татко.
-Да,все пак двама млади младоженци не могат да живеят с нас!
-Не е нужно,мамо!-казах плахо аз.
-Как да не е нужно,не може женени хора да живеят при родителите на булката.
-Още не е сегурно дали ще се женим!-казах аз без да я поглеждам.
-О,Сам пак ли почваш?-каза майка ми и се облегна на стола.-Сватба ще има!
Изведнъж всички млъкнаха и настана неловка тишина.
-Между другото Сам.-развали тишината Майк.-Къде ходи?
-Какво?Къде да съм ходила?
-Нали излиза,къде ходи?-Майк ставаше настоятелен.
-В парка...-казах аз.
-С кого?
-Аз да не съм на разпит?-повиших тон аз.
Несъмнено той искаше да разбере какво крия.
-Нормален въпрос е!-каза той.
-Знаете ли,вече не ми се яде!-станах и се запътих към стаята си.
Влязох и легнах на леглото.Телефона ми звънна.Взех го от нощното шкафче и видях,че на екрана пишеше Джейк.Нито му вдигнах,нито му затворих не знаех какво да правя.Просто гледах екрана и се чудех дали да му вдигна.Той затвори,а аз си отдъхнах.
Не след дълго той ми писа.
Джейк:Там ли си?
Неотговорих.
Джейк:Знам,че си там.Искам да поговорим😟
Сам:Да,тук съм....
Джейк:Виж това,което ти казах в парка е истина и искам да приемеш чувствата ми.Майк не те заслужава.
В този момент Майк влезе в стаята ми.
Бързо изключих телефона си и го пъхнах под възглавницата.
-Какво искаш?
-Истината!-приближаваше се той.
Аз станах и го погледнах.
-Каква истина казах ти бях в парка!
-С кой?-попита той,но нещо ми подсказваше,че той знае.
Изведнъж телефона ми звънна.Понечих да го взема,но Майк ме изпревари и хвърли въцглавницата след което взе талефона ми.
-----------------------------------------------------------
Съжелявам за грешкити и за дългото чакане.
Искам да благодаря на
Bookworm_Granger за това,че рекламира книгата ми.
Ако искате страхотна реклама на книгата си тя ще я направи.😁😁