Принудена любов

Част 30

-Това исках да чуя!-усмихнах ѝ се
аз,а тя отново ме прегърна силно.
-Съжелявам за всичко гадно, което съм ти причинила!-отново се разплака тя.
-За бебето какво реши?-попитах я аз.
-Не знам...може би ще го задържа,все още не съм сигурна!
-Дори и да не го задържиш пак трябва да говориш с родителите си!
-Как ще им го кажа, не мога....-изхлипа тя.
-Аз ще съм до теб не се безпокой!-усмихнах и се аз.
-Сам...
След час тръгнахме към дома на Джейд.
-Все още се притеснявам...-каза Джейд,а в гласът и се четеше уплаха.
Вече бяхми пред вратата на дома ѝ.
-Готова ли си?-похитах.
Тя мълчеше.
-Джейд?
-С-страх м-е е...
-Аз съм тук!-усмихнах и се.
Джейд кимна и отвори вратата.
-Джейд?-чу се женски глас.
Висока жена със къса руса коса и кафяви очи се появи пред нас.
-Толкова се разтревожих за теб!-каза жената и прегърна Джейд.
Това сигурно е майка ѝ.
-Къде беше,мила?
-Ами..-тя ме погледна.-В една приятелка!
-Здравей!-поздрави ме тя.
-Здравейте!-отвърнах аз.
-Мамо, татко тук ли е?-попита Джейд.
-След малко се връща,защо?
-Искам да говоря с вас!-каза Джейд,като сведе глава към земята.
Настанихме се на големият кожен диван във всекиднивната.Майката на Джейд я питаше какво е станало и такива,но тя упорито мълчеше и казваше,че трябва баща и да дойде за да каже на всички.
След 10 минути чухме отварянето на външната врата.
-Скъпи,ела за малко!-каза жената,като неотделяше очи от дъщеря си.
-Какво има?-влезе бащата на Джейд.-Станало ли е нещо?
-Седни...-понижи глас Джейд.
Той седва при майка ѝ и я погледна притеснено.
-Кажи ни какво е станало,нещо лошо ли?-майка ѝ продължаваше да пита.
-Искам да ви кажа,че....аз ами........-Джейд замлъкна и очите и се напълниха със сълзи.
Тя ме погледна,а аз ѝ се усмихнах.
-Благодаря ти!-каза тя и уверено вдигна глава към родителите си.
-Аз...аз...
-Джейд кажи най-сетне!-повиши глас баща ѝ.
-Бременна съм!-каза тя,а родителите ѝ я гледаха шокирани.
-Не се шегувай с това,мила!-каза майка ѝ и се усмихна с надеждата това да не е истина.
-Не се шегувам...-каза тя и сведе глава.
Баща ѝ стана и застана пред нея, и я удари.
Джейд падна на земята и се хвана за удареното масто.
-Уличница!-каза той и понечи пак да я удари,но аз застанах на пътя му.
-Станалото станало,не може да променим нещата,но вместо да я удряте може да ѝ помогнете!
-Не се меси,момиче!-в погледът му се четеше ярост.
-Не трабва да удряте дъщеря си особено в това състояние!
-Махни се от пътя ми!-извика отново той и погледна дъщеря си.-А ти уличнице ще направиш аборт!
-Но аз искам да задържа това бебе!-каза Джейд през сълзи.
-Тогава вече не си част от това семейство!
Всички ококорихме очи от думте на бащата ѝ.
-Какво говориш,скъпи?Как така ще
изгониш собствената си дъщеря!-майката на Джейд хвана ръката на мъжа си.
-Ако не направиш абор,повече не се връщай!
Джейд се изправи и погледна баща си сериозно.
-Тогава няма да съм част от това семейство!-каза уверено тя.
-Джейд какво говориш?-майка ѝ се обърна към нея и сълзите вече капеха по лицето ѝ и размазваха гримът ѝ.
Тя хвана ръката ми и ме придърпа навън.
Вървеше по улицата бързо,а косата ѝ скриваше лицето ѝ.
-Почакай малко!-казах и се задърпах.
-Съжелявам...-стояхме по срдата на улицата,а тя не се обърна към мен.
-Не е нужно да....
-Съжелявам...
Вятарът подуха леко и отдръпна косата ѝ,която беше пред лицето ѝ.
Очите ѝ бяха чарвени от сълзите които все още не спираха.
- Но аз все още искам да задържа това бебе...-каза тя.-Дори без помоща да родителте си!
-Имали къде да отидеш?
-Ще се оправя!-тя дойде до мен и ми си усмихна.-Ти вече направи предостатъчно,благодаря ти!
Видях я как се отдалечава.Колко ли страдаше?В този труден момент тя най-много се неждае от родителите си,а тях ги нямаше.
В този момент телефона ми звънна.Беше Джейк.
-Ало?
-Сам искаш ли да излезем?
-Ми..добре,къде да те чакам?
-Какво ще кажеш в парка?
-Добре ще се видим там!
-Чао.
-Чао.
Прибрах телефона си и се запътих към парка.
След няколко минути пристигнах и се настаних на една от пейките.Оглеждах се наоколо за да видя дали идва,но уви нямаше го.
В следващият миг видях някакво момче тичащо към мен.
-Сам!-Джейк дойде до мен задъхан и ми се усмихна.
-Как си?-попитах го аз и отвърнах на усмивката му.
-Всъщност не много добре,ти?
-Аз също!
-Какво е станало?
-Ами...дълга история,при теб?
-Още по-дълга!
-Имам време!-засмяхме се.
-Един приятел е направил една супер голяма грешка за която не иска да си признае и иска да убедя момичето което се смята,че е бременна от него,че бебето е на някой друг,но си имам и други проблеми!
-Странно, и кой е приятелят ти?
-Даниел ти едва ли го.....
-Ах,този негодник само да го спипам!-ядосах се аз.
Да кара някой да лъже,че бебето не е негово.
-Какво има Сам?
-Джейд е бременна от него!
-Не е сигурно дали е възможно да е негово!
-Джейд каза,че бебето е негово и аз ѝ вярвам!
-Щом ти ѝ вярваш значи и аз ще ѝ повярвам!
-Благодаря ти!-усмихнах му се.
-Имам и друг проблем!-каза той и отмести погледа си.
-За Ема ли?
-Не ами...има едно момиче...
-Това е чудесно,коя е познавам ли я?
-Да...
-Луси или Селина,Сабрина....
-Не!-засмя се той.
-Не мога да ти кажа,но я познаваш много добре!
Дали е Джейд,но нея не я пазнавам добре...да не е Мей.
-Няма да отгатнеш!
-Ще ѝ признаеш ли?
-Не знам тя може да няма такива чувства към мен и...
-Няма да разбереш,ако не опиташ!
-Така ли?-погледна ме.
-Да, така че....Какво правиш?
Приближи се до мен и хвана едната ми ръка.
-Ще ѝ призная!
-Джейк...
Усните ни бяха на един дъх разстояние и......