Принудена любов

Част 50

Комисарят кимна.
-Последно е бил видян около  едно малко градче на около половин ден!-каза комисаря.
-Какво чакаме тогава?-каза разгневенно Майк.
-Имай търпение Майк знаем,че.....
-Нищо не знаете,жена ми може да роди всеки момент,а не искам детето ми да се ражда заобиколено от наркодилъри!-изкрещя Майк.
В стаята настъпи мрачна тишина,никой не смееше да каже каквото и да е.
-Няма да позволя!-Майк стисна ръцете си в юмрук.
-Гейб имаш ли още връзки в бандата на Рик?-попита комисаря.
-Да,ще уредя да се срещнем.-каза Гейбриъл и излезе.
-Спокойно синко всичко ще е наред!-каза комисаря и потупа Майк по рамото.
Когато Майк излезе от кабинета баща му го посрещна.
-Какво стана сине,много се забави?
-Майк?-Гейбриъл застана до Майк.-Колкото по-рано тръгнем,толкова по-добре.
-Къде отиваме?-попита бащата на Майк.
-Ние?Татко аз отивам!
-Но ти....
-Ще върна жена си у дома,обещавам!-каза Майк и заобиколи баща си
Когато Майк и Гейбриъл излязоха от управлението навън ги чакаше кола.
-Ще вземем цивилна кола за да не привличаме много внимание!-каза Гейбриъл.
-Добре,аз ще карам!
-Не ме разсмивай в това състояние в което си сега, най-много да потрошиш колата и да ни издадеш!-каза насмешливо полицая.
Но Майк не го прие като шега,полицаят беше прав в момента той не можеше да мисли разумно,затова не каза нищо,а само отвори вратата на колата и седна на седалката до шофьора.
Гейбриъл го погледна,но нищо не каза.След като и Гейбриъл се качи те потеглиха.
Мина време никой не каза нищо,единствено се чуваше радиото.
Майк извади една снимка от джоба си и се вгледа в нея.На нея беше първата им  семейна снимка,Саманта беше с красивата си бяла сватбена рокля,която толкова добре и стоеше сякаш тази рокля е  направена за нея.
-Това ли е тя?-гласът на Гейбриъл разсея мислите му.-Красива е.
-Да....
-Виж Майк....може би не трябва да ти казвам това,но аз...-той въздъхна.-Добре...ще ти разкажа една история,за едно надменно и много глупаво момче,което неценеше нищо и никой, и точно когато разбра,че е сгрешил той загуби всичко,което до вчера той мислеше за ненужно,а днес иска да си го върне на всяка цена...
Майк го погледна. Гейбриъл стисна волана и започна.
-Както ти казах това момче нищо неценяло и правело много бели,за които родителите му плащаха всичко.Една вечер момчето решило да излезе с негови приятели без знанието на родителите си,забавлявало се.Когато най-сетне той решил да се прибере вратата била отворена всичко било нагоре с краката чували се гласове.Той......той видял как родителите му са завързани баща му имал сериозни наранявания,а майка му плачеше и плачеше,но когато погледът на майката се засякал с този на момчето тя му изпишяла да бяга и да повика помощ,но било късно двама мъже със маски го заловили и го завързали,захвърлили го при родителите му,след като взели всичко ценно от къщата си мислело,че ще си тръгнат,но не....един от тях насочил пистолет срещу момчето ,но баща му намерил някакви сили и го защитил от изстрела,давайки живота си,преди да умре баща му му се усмихнал и паднал мъртъв на земята.Крадците се присмели,майката на детето го прегърнала и повтаряла,че всичко ще е наред,но в следващия миг се чуло и друг изстрел,който прострелял майка му със последни си думи тя казала "Обичам те".Щом чули сирените на полицейската кола крадците избягали,а момчето останало сам-самичко,само с труповете на родителите си в краката му.От този момент той се заклело,че няма да позволи на никой от близките му да пострада.....няма да позволи някой когото цени и обича отново да умре пред него!

Погледите на Майк и Гейбриъл се срещнаха.
-Това момче бях аз,дори да не познавам жена ти аз няма да позволя тя да пострада!
-Благодаря ти, Гейб!

При Сам:
-Ще сляза да приготвя нещо сигурно си гладна.-каза Ема.
-Добре.
Саманта дори не я погледна беше се загледала през залостения прозорец.Когато Ема излезе тя докосна коремът си и прошепна.
-Не се тревожи баща ти ще дойде и ще ни отведе у дома!
Саманта отново се загледа към красивото синьо небе.
-Да, той определено ще дойде!