Принудена любов

Част 32

Понечих да го взема,но Майк ме изпревари и хвърли възглавницата, след което взе талефона ми.
Намръщи се и вдигна.
-Не се доближавай до нея,стой далеч от нея!-извика той.
-Майк стига...
Той затвори и хвърли тефона ми на леглото.
-Защо ти звънни?-попита той с ядосан поглед.-Казах ти да стоиш далеч от него!
-Да,но трябваше да разбера...-замълчах навреме.-нещо....
-Какво?-хвана ръката ми и ме бутна на леглото и легна отгоре ми.-Какво?
-За...
-За?-повтори след мен.
-За...Ема.-казах аз и отвърних поглед.
-Тази вечер за нея ли си говорихте?-попита той,а хватката му ставаше все по-силна.
-Н-не...
-А за какво?
-Пусни ме...-изтенах аз.
-За какво си говорихте?
-Пусни ме!
Писна ми той да се възползва от мен, все едно съм му играчка,писна ми всеки да се възползва от мен.
-Писна ми...-горещи сълзи потекоха по лицето ми.-Писна ми всеки да се възползва от мен!
-С-Сам?Какво е станало?-той разхлаби хватката си и ме пусна.
Той стана от мен и седна на леглото.
Закрих с ръце лицето ми,усетих как ме прегръща.
-Съжелявам Сам,но знаеш на Джейк не бива да се вярва.Кажи ми какво е станало?-заговори с мил глас той.
-Разхождах се с Джейд и той ми се обади....
-Какво?Защо си се разхаждала с Джейд?Защо ти се е обадил?
-Каза,че иска да поговорим в парка и аз отидох,но това беше грешка....
-Какво е станало?Той нарани ли те?
-Той каза,че харесва едно момиче,което познавам и аз се опитах да позная коя е....и му казах,че ще е хубаво да  ѝ признае...
-И?
-И той ми каза,че ме харесва!
-Само това?-погледна ме
Аз леко отместих главата си.
Дали да му кажа,че Джейк ме е целунал,ако му кажа сигурно ще се ядоса.
-Ами...
-Да...-подкани ме той.
-Ами той....той ме целуна...
-Какво?-той стана от леглото и ме погледна.-Ще го убия! Отвърна ли му?
-Не разбира се!-казах аз.
-Откъде да съм сигурен?
-Какво?Не ми ли вярваш?
-Изневерила си ми!
-Какво? Не е вярно,той ме целуна,а аз го избутах и...
-Не искам да слушам обяснениятата ти!-каза той и излезе от стаята ми.
-Майк?
Глупак.Неосъзнава ли,че той е единственият за когото ме е грижа.
Тъкмо легнах на леглото си и чух неговата врата да се отваря и затваря.Изведнъж той влезе в стаята ми и хвана ръката ми.
-К-Какво правиш, по дяволите?-казах аз и се опитах да се отдръпна.
-Дай си телефона!-извика ми тон той.
-Какво?
-Дай си телефона!-повтори той раздразнено.
Взех го от леглото и му го дадох неуверено.
Той го взе видях,че написа нещо и го хвърли на леглото ми.
-Майк?Къде отиваш?
Той излезе без да каже нищо.
Взех телефона ми и видях,че е писал на....Джейк.
Сам:Да се видим след 5 мин. в парка.
По дяволите това е лошо.
Бързо  пъхнах телефона ми в чантата и я слажих на рамото си.
Бързо излязох от стаята си и тъкмо да отворя външната врата,майка ми ме спря.
-Къде сте се разбърза ли и ти, и Майк?-попита тя.
-Мамо по-късно ще ти кажа сега трябва да спра Майк преди да е направил нещо от което после ще съжелява!
-Какво?
Бързо излязох и се запътих към парка.
Когато стигнах се огледах наоколо.
-Копеле!-чух някакъв мъжки глас.
Бързо се запътих натам,а сърцето ми биеше толко силно,че мислих,че ще се пръсне.
Когато стигнах видях,че Майк и Джейк се бият.
-Тя е моя!-каза Майк вбесен.-Няма да ми я отнемеш!
-Ти не я заслужаваш!
-Млъквай!
Отново почнаха да се бият.
Точно когато Майк щеше да удари Джейк аз застанах на пътя му и...той ме удари, и паднах на земята.
-Сам?Сам!-извика Майк и дойде до мен,а след него и Джейк.
-Казах ти,че не я заслужаваш!-каза Джейк.
-Ах ти...
-Стига!-прекъснах ги аз.-Слушай.-обърнах се към Джейк.-Съжелявам,но не мога да отвърна на чувствата ти.Ти си мил и много забавен,но аз не съм момичето за теб....
-Аз няма да се откажа от теб!-ми се усмихна Джейк.
-Ах ти...
-А ти!-обърнах се към Майк.-Ти как можа да не ми повярваш,никога не бих ти изневерила.Не съм такава. Благодаря ти за доверието, повече не искам да те виждам!-станах, като първият път залитнах,но успях да се задържа.
Хванах ударенато място и тръгнах към вкъщи.
Майк тичаше след мен и опитваше да ми се извини,но аз забързах крачка и си извъртях главата.
Най-сетне бях пред вкъщи.Влязох и се запътих към стаята си.
Набързо облякох пижамата си и се пъхнах под завивките си.
Тъкмо когато щях да се унеса в сън телефона ми извибрира.Някой ми беше писал.Взех го и видях съобщението.
Майк:Извинявай Сам, трябваше да ти повярвам...😟
Майк:Сам?😖
Майк:Съжелявам,сигурно си уморена, утре ще си поговорим.😞
Върнах телефона на мястото му и се помъчих да заспя,но неможах.Липсваше ми топлината,която тялото на Майк ми даваше,единствено в неговите прегръдки се чувствах в безопасност.