Принудена любов

Част 9

-Махай се!-извиках аз.
-Искам да поговорим.-каза Майк.
-Казах да се махаш!
-Сам искам само да поговорим моля те отвори ми.
Аз станах и отидох до вратата.
-Не ме ли чу?Казах да се махаш!
-Ако не отвориш вратата ще я разбия!
-Блафираш!
-Предизвикваш ли ме?
-Не можеш да го направиш!
-Отдръпни се!
-Какво?
-Имаш 3 секунди да ми отвориш вратата иначе ще я разбия!-гласът му беше сериозен,не знаех дали блафира или не.
-Майк престани няма дя ти отворя!
-1.....
-Майк?-нахпавих крачка на зад.
-2....
-Не го прави!-бързо отидох до вратата и я отворих.
-Видя ли не беше толкова трудно да отвориш вратата!-той ме гледаше със сериозен поглед.
-Знаех си че блафираш!
Побъбързах да затворя вратата,но той спря вратата с кракът си.
Отстъпих назад и се обърнах, за да не може той да види подпухналите ми очи.
-Сам обърни се!-каза той.
-Не искам да те виждам!
Той хвана раменете ми и ме обърна аз бързо покрих с ръце лицето си.
-Сам?
-Харесва ли ти?-махнах ръцете от лицето си.-Да ме гледаш как плача...
-Сам...
-Млъкни не искам да те слушам!Събрах смелост да ти призная чувствата си,а ти се срещаш с онази лъжлива кучка!-извиках аз.
-Чувствата ти?
Сведох глава.
-Не трябваше,не трябваше...да се влюбвам в теб!
-Какво?
Погледнах го.
-ОБИЧАМ ТЕ!-изкрещях му аз.
Той ме гледаше и изведнъж се усмихна.Придърпа ме към него и ме целуна.
Опитах се да се отдръпна,но той не ми позволяваше.
Когато той прекъсна целувката ни ме гледаше с красивата си лъчезарна усмивка.
-Аз също те обичам!
Каза той и отново сля устните ни в страстна целувка.
-Сам,Майк слизайте вечерята е готова!
Целувката ни бе прекъсната от гласът на майка ми.
-Да слизаме!-каза той.
Слязох ме долу до кухнята където майка ми сервираше вечерята.Татко бе седнал на масата и ни чакаше.
Седнахме си на местата и майка ми ни подаде чинии със спагети.Любимите ми.
-Имам чудесна новина!-каза майка ми радостно.
-Каква?-попитах аз не толкова заинтересована.
-В сряда свободни ли сте?-попита майка ми.
-Аз се разбрах да излизам с приятелки!-казах аз.
-Аз съм на тренировки!-каза Майк.
-А аз съм на работа!-каза просто и ясно татко.
-Е отложете всичките си ангажименти!-каза майка ми и плесна радостно ръце.
Ние я погледнахме учудено.
-В сряда ще е сватбата!-каза щастлива тя.
-Коя сватба?-попитах аз.
-Не ставай глупава Сам вашата сватба естествено!-каза майка ми.
-Какво?-попитахме всички в един глас.