Принудена любов

част 5

-Какво става?-попитах аз и всички ме погледнаха.
-Сам!-каза майка ми и се обърна бързо и изтри сълзите си,като си мислеше,че не я виждам.
-Мамо...какво стана?
-Сам..седни.-каза тъжно баща ми.
-Няма да седна!Кажете ми какво е станало?
Дядо се приближи до мен.
-Сам...семейството ти те обича и прави всичко за твое добро.Мен скоро няма да ме има на тоя свят.-каза той с преграхнал глас.
-Дядо защо говориш така?-попитах объркано аз.
-Сам аз.....
В следващия момент дядо се строполи на земята.
-Дядо,дядо,дядо?
-Скъпа повикай линейка бързо,Майк отведи Сам от тук.-Извика баща ми.
-Не, искам да остана тук!
След 10 минути линейката дойде и окараха дядо в болницата.Мама и татко също тръгнаха към болницата.Аз и Майк останахме в къщата на дядо.
-Майк хайде да идем в болницата.-усещах как от очите ми ще потекат сълзи.
Явно и той усети това и дойде и ме прегърна.Обикновенно щях да се отдръпна,но имах нужда някой да ме прегърне.
-Сам..всичко ще е наред обещавам ти,но сега не можем да отидем.
-Но защо?-казах през сълзи.-Искам да го видя.
Той се отдръпна от мен.
-Наистина ли искаш?-ме попита той със сериозен тон.
-Да!
-Добре!-каза той и ме хвана за ръката и ме изведе от къщата на дядо.Отвори вратата на колата от моята страна и я задържа,докато вляза,после и той седна от другата страна.Потеглихме към болницата и през целият път до там никой не каза и дума.
Когато стигнахме аз бързо излязох от колата и се затича към информацията(нз дали така се казва)да ми кажът къде е дядо.
-В момента е в операционната на втория етаж.
Аз се затичах към втория етаж и видях майка ми,която бе седнала на един от столовете и свеля тъжно глава и татко който крачеше притеснено напред-назад.
-Мамо,татко?-затичах се към тях.
Майка ми стана и ме прегърна силно.
-Сам?Какво правиш тук?-попита татко.
-Няма да оставя дядо!-казах решително аз.
Един от лекарите дойде.
-Вие ли сте семейството на пациента?-попита той.
-Да!-отговари татко.
-Имам лоши новини.-докторът въздъхна.-Пациента има тумор в  мозъка!
-Какво?-попитах аз.
-За съжаление не му остава много време!
-Какво искате да кажете?-попита майка ми.
-Калко време му е оставало?-попита татко.
-Най-много месец.
-Може ли да го видим?-попитах аз и усетих как ръката на Майк докосна рамото ми.
-По-добре утре елате.Сега пациента е в безсъзнание.
След като се прибрахме аз направо си влезнах в стаята и легнах на леглото,и се зявих през глава и почнах на плача.