Принудена любов

Част 43

Събудих се 7:30 бях на лекции от 9:00
Слязох долу за да направя закуска и видях,че момичетата вече са станали и приготвят закуска.
-Добро утро!-поздравих ги аз.
-Добро утро!-поздравиха ме.
Забелязах,че Луси я нямаше.
-Къде е Луси?-попитах,когато стигнах при тях.
-Тя отиде да се оправи до тях!-каза Селина.
-За къде се оправя?
-Ох,Сам!-въздъхна Сабрина.-Отново не си слушала!
-Луси ще е в твоя университет!-каза Мейси.
-Това е чудесно поне няма да съм сама и да се притеснявам!
Закусихме,а след това момичетата си тръгнаха.Разбрахме се с Луси да ме вземе.
Изкъпах се и се преоблякох.

След 10 минути Луси ми звънна да излизам.
-Здрсти!-казах й аз като се качих в колата.
-Здравей!-поздрави ме тя.
Телефона ми звънна беше майка ми.В момента не исках да говоря с нея,затова й затворих.
-Кой беше?-попита Луси.
-Майка ми...-въздъхнах аз.
-Защо й затвори?
-Достатъчно съм напрегната и още един скандал няма да ми повлияе добре!
След няколко минути стигнахме до голямата сграда.
Слязохме от колата и минахме през двора.
Докато влизахме в сградата се сетих,че не знам какво имаме и дори в коя стая трябва да отида.
-Луси...аз не знам какво имахме..-продумах аз.
-Досетих се ,че сигурно не си погледнала и затова се подготвих.Между другото имаме еднакви предмети!
-Луси казах ли ти колко те обичам!-прегърнах я.
-Знам,знам!-усмихна се тя.-Имаме моден дизайн ,но не знам в кой кабинет сме!
-Не се тревожи това е лесната част само ще питаме в кой кабинет е!
Видях едно високо русо момче,което тъкму влизаше.
-Извинявай..-извиках му аз.
-Да?-той се обърна към мен.
-Знаеш ли къде е кабинета по дизайн?-попитах.
-И аз имам моден дизайн ще ви заведа!-каза
-Това е чудесно!-усмихна се Луси.
Качихме се на втория етаж в дъното на коридора.Застанахме пред една от вратите и момчето отвори вратата.
Всички в стаята ни погледнаха.
-Ник,закъсня!-каза госпожата и скръсти ръце.
-Съжелявам...-усмихна се той и се хвана за главата.-Но намерих тези две новачки да се лутат из коридорите и реших да им помогна!
Това не е точно така.
Жената се обърна към нас.
-Вие трябва да сте новите нали?
-Д-да аз съм Саманта Джоунс!
-Аз съм Луси Валентайн!
-Приятно ми е момичета аз съм госпожа Шепърт,може да седнете където има свободни места!
Обърнах се да видя къде имаше място да седнем,но единствените места бяха на отелни редици.
Аз седнах  на последното място,а Луси пред мен.
До мен седеше момчето което ни доведе. Ник, мисля че се казваше.
Опотах се да внимавам в час,но забелязах,че Ник ме зяпа.
Откъснах едно лисче от тетрадка си.
Сам:Защо ме зяпаш?
Ник:Вж за онова по-рано госпожата ме е нарочила и трябваше да измисля оправдание.
Сам:Не ме интересува!
Ник:О,хайде Сами...
Сам:Не ми говори на Сами!!!!
Писна ми от него и започнах да слушам госпожата,но Ник все ми буташе това глупаво лисче.Накрая ми писна и реших да го видя.
Ник:Какво ще кажеш след часовете да излезем тримата и да отидем на кафе?
Сам:Съжелявам имам работа,сега ако ме извиниш трябва да внимавам в часа.
Часовете минаха бавно,но се радвам,че свършиха,тъкму излизахме с Луси от университета и чух да ме викат.
Обърнах се и видях Ник,който тичаше след нас.
-Прибирате ли се?Да ви закарам?
-Не няма нужда и ние сме с кола!-казах аз.
Не знам защо, но не го харесвах, имах лошо предчувствие за него.
-Ако не бързате да се прибирате може да пийнем по едно кафе!
Той от "не" явно неразбираше.
-Ще се...-Луси тръгна да казва нещо,но аз я прекъснах.
-Съжелявам бързаме!
Казах аз и задърпах Луси до колата.
-Какво ти става?-попита ме.
-Не знам просто имам лошо предчувствие за него!
-Но той изглежда толкова мил!-скръсти ръце Луси.
-Може ли вече да се прибираме!-казах аз.
-Добре!-телефона на Луси звънна.-Чакай в колата!-каза тя и ми подаде ключовете.
Влязох в колата и почнах да ровя из телефона.
Луси се върна след 3/4 минути.
-Какво стана?-попитах я.
-Нищо,но Сам ще те оставя пред вас и ще тръгвам,защото имам работа!
-Нещо станало ли е?
-По-късно ще ти кажа!
След няколко минути стигнахме до нас и аз слязох.
Заобиколих и се приближих до прозореца на шофьора.
-Ако стане нещо веднага ми звънни!-казах й аз.
-Добре!-каза тя.
Прибрах се и първата ми работа беше да отворя хладилника.
След като се натъпках се качих горе в банята,изкъпах се и си облякох в по-удобни дрехи.
Взех си лаптопа и легнах на леглото.Пуснах си един сериал,който почнах да го следя преди седмица "Бягство от затвора" и явно след това съм заспала.
Събудих се от допира на кожа върху моята.Топли устни,които целуваха врата ми...ръце,които изследват тялото ми.
-Майк?-изстенах аз.
-Толкова ми липсваше...-каза той,а дъхът му се блъскаше върху шията ми.
Ръката му се плъзна под блузата ми и започна да масажира гърдите ми.
-Ах...-изстенах аз.
Той свали блузата ми и започна да целува голата ми кожа,докато другата ръка бавно слизаше надолу към корема и още по-надолу.
-Ахх..
-Сам желая те...
Събу долнището ми,кото пред него се разкриха голите ми крака.
-Толкова ми липсваше, любов моя!-зацелува вратът ми и започна да целува надолу към ключиците ми,между гърдите,и по корема.
------------------------------------------------------
Надявам се частта да ви в харесала😀😀😀❤❤
Не забравяйте да вотвате и коментирате😀❤❤❤