Едно момиче принудено да се омъжи за човек,който не понася и е принудена да живее с него.Тя преминава през най-различни трудности и разбира,че само това момче може да я разбере истински и да отвърне на чувствата й.
Минаха няколко месеца.Бременността напредна,вече бях в 8-мия месец.С Майк щяхме да излизаме да се разходим,но аз неотделях очи от голямото огледало,което отразяваше големият ми корем. -Стига се оглежда в огледалото.Красива си! Обърнах се и видях Майк облегнат на вратата. Аз му се усмихнах топло. -Дори бременността те прави още по-красива! Застана зад мен и ме прегърна.Започна да целува вратът ми,а аз изстенах исках още и още да усещам неговите целувки по голата ми плът,исках да усетя отново голото му тяло......исках отново да станем едно. Той захапа ухото ми и след това прошепна. -По-късно ще довършим сладка моя!-той се отдръпна от мен и излезе от стаята. Останах сама и разочарована. -И аз мога да играя тази игра!-прошепнах си аз. Отидох до гърдероба си и нарочно избрах една къса рокля и я облякох.
¡Ay! Esta imagen no sigue nuestras pautas de contenido. Para continuar la publicación, intente quitarla o subir otra.
-Хайде Сам.Колко време още ще те чакам? Извика Майк от долния етаж.Подсмихнах се и излязох от стаята.Докато слизах по стълбите Майк ме гледаше така все едно съм призрак. -Какво има скъпи,не ти ли харесва?-казах аз, минавайки покрай него.Дяволита усмивка се показа на лицето ми. -Така ли ще излезеш?-попита ме той,гледайки към дължината на роклята. -Защо, не? Той не каза нито дума. Бяхме се разбра ли да се чакаме с Луси и нейният нов приятел Лиам. След няколко минути стигнахме на уговореното място.Естествено закъсняхме както обикновенно,но това не е нищо ново под слънцето. -Закъсня!-скръсти ръце пред себе си Луси. -Съжелявам...-прегърнах я. Тя въздъхна и ме прегърна. -Прощавам ти,не мога да ти се сърдя вечно! Обикаляхме покрай парка момчетата вървяха зад нас и си обсъждаха техни си работи. -Сам..-прошепна Луси и се приближи до мен-Не мислиш ли,че роклята е малко късичка? -Нарочно облякох такава!-усмихнах се аз. -Каква си мръсница!-намигна ми Луси.-Между другото наскоро видях Даниел! -Къде? -На около пресечка от къщата на Джейд! -Чудя се как ли вървят нещата между тях? -Мен не ме интересуват,но ми е интересно как Майк го е оставил жив след онова което ти е сторил? -Ами.....кой иска да си купим сладолед?-обърнах се към момчетата.
