Принудена любов

Част 16

-Влюбен съм в едно глупаво и инатливо момиче!
Дали той говореше за....
-По дяволите Сам..влюбен съм в теб!.
-Майк,аз...-преди да кажа каквото и да било той ме целуна.
Не ми пукаше за нищо.Отвърнах на страсната му целувка.
Обвих ръце около вратът му,а той постави ръце на талията ми.
Той прекъсна целувката.
-Сам,Джейд не значи нищо за мен,моля те повярвай ми.
-Майк....аз
Той ме прегърна.
-Знам,че няма да ми простиш лесно,но искам да те поканя да бъдеш моята дама на бала!
-Ще си помисля!-намигнах му шегувито аз.
-Благодаря ти!-усмихна ми се той.
-Трябва да се обадя на приятелките ми!-казах аз и тръгнах да влизам в стаята си.
-Защо?-попита той преди да вляза.
-Ще си избирам рокля за бала!-казах аз и затворих вратата.
Взех телефона си и набрах Луси.
-Ало?
-Луси!
-Имам добра и лоша новина.
-Какво си направила?
-Реших да се сдобря с Майк...
-Ти добре ли си?!
-Луси...
-Той целуна друга пред очите ти!
-По скоро тя го целуна,той каза,че не е искал.
-Както и да е..
-Добре, добрата новина е,че реших да дойда на бала...
-Йеййй ще бъде много забавно!Каква е лошата новина?
-Обещай да не се смееш!
-Добре няма!
-Аз..ами...не мога да танцувам!
Изведнъж чух леко хихикане.
-Не се смееш нали?-попитах я аз,макар че знаех отговора.-Запушила си си устата със възглавница нали?-попитах риторично аз.
-Хахаха..-чух нейният смях.
-Обеща да не се смееш!-скарах и се аз.
-Да... извинявай...хахаха-каза през смях тя.
-Моля те помогни ми.
-Естествено,че ще ти помогна!-каза тя,като успокои смеха си.
-Благодаря ти,ти си най-добрата!
-Кажи ми нещо,което не знам!-засмях ме се.
-Искаш ли да викнем и другите и да идем на пазар?-я попитах.
-Добре ще звънна на другите!-каза тя и ме затвори.
Слязох долу за да кажа на майка ми и видях,че тя и Майк си шушукаха нещо,но щом ме видяха веднага спряха.
-Какво си говорихте?-попитах аз.
-Нищо мила!-каза майка ми със широка усмивка.
Тези двамата бяха намислили нещо и аз щях да разбера какво е!
-Да не е станало нещо?-попитах аз.
Погледнах към Майк,а той само се ухили.
Какво ли са намислили?
-Както и да е,мамо аз излизам да си взема рокля за бала!-казах и аз,а тя се усмихна още повече.
-Добре скъпа,хайде бързо,бързо излизай,че ще затворят магазините!-каза майка ми.
-Добре де..
Тъкму излезязох и телефона ми звънна.
-Ало?
-Хей Сам!-чу се гласът на Лу.-Ще се чакаме пред мола.Сабрина е вече там.
-Добре,чао!
-Чао!
Прибрах телефона си в джоба и тръгнах към мола.
След няколко минути вече бях там и видях Сабрина.
-Здрасти!-поздравих я.
-Хей,как си?-поздрави ме тя.
-Добре, съм ти как си?
-И аз съм добре.Къде са другите?
-Не знам.Луси каза,че ще им се обади и ще дойде!
-Сам,наистина ли си добре?
-Да.Защо да не съм?
-Майк те нарани,а ти се връщаш при него.Наистина ли си сигурна?
-Аз реших да му дам последен шанс!-казах с усмивка.
-Сам,Сабрина!-провикна се Мейси,която идваше насам със Луси и Селина.
-Здравейте!-поздравих ги.
-Закасняхте!-скара им се Сабрина.
-Ами ние,всъщност...-Луси не можа да довърши,защото Сабрина я прекъсна.
-Хайде,какво чакаме.Да пазаруваме!-извика радостна Сабрина.
Влязохме в няколко магазина и пробвахме хиляди рокли.
Влязохме в един от магазините и Сабрина се стрелна към официалните рокли.Хвана Селина и я задърпа към една от съблекалните.
-Почакай тук!-каза Сабрина и отиде да вземе някаква рокля.
Ние бяхме застанали пред съблекалнята на Селина.
Сабрина се върна и даде роклята на Селина,и дръпна завесата.
-Облечи я!-каза тя.
След минутка Селина излезе с много красива рокля.