Принудена любов

Част 22

-Сега да видим какво криеш под роклята!-той разкъса роклята ми,но в следващия момент един от мъжете падна на земята.Всички  го погледнахме.Зад него имаше още някой,но кой?
-Кевин...копеле какво му направи?-ядосаният ми похитител веднага стана.
-За теб съм подготвил нещо по-лошо!-този глас ми беше много познат,но дали бе възможно да е той....
-Майк?-възкликнах аз.
-Копеле.....Какво правиш глупако, убий го!-развика се похитителят ми.
Преди мъжът да реагира Майк го ритна силно в стомаха и мъжът изплю кръв,но не се предаде и замахна с юмрък към Майк,но Майк леко отмести глава за да избегне удара и го удари със всички сили в лицето.
-Ти си следващ!-гласът на Майк беше различен някак плашещ,а оганят в очите му ставаше по-силен и по-силен.
Похитителят ми се втурна към Майк и го удари в лицето.Майк бързо се съвзе от удара и го удари в стомаха,но похитителят ми се засмя и изплю кръв.
-Караво копеле....
Майк не откъсваше поглед от него в очакване на следващата му атака,която не се забави.Мъжът замахна с кракът си,но Майк избегна атаката и започна да го удря с юмруци,докато мъжът не изгуби съзнание.
Той ме погледна и бързо дойде до мен.Развърза ръцете,а после краката ми.
-Сам добре ли...
-НЕ МЕ ГЛЕДАЙ!-извиках аз и се закрих с ръце,и се обърнах с гръб към него.
Знаех,че всичко свърши,но сълзите ми все още течаха от очите.
Усетих как Майк слага черното си кожено яке на раменете ми,а аз се загърнах с него.Леко обърнах глава към Майк и го погледнах в очите.Тези очи,които до преди малко бяха пълни с гняв сега нямаше и капка от него.
Аз се обърнах към него и го прегърнах силно, и се разплаках.
-Толкава ме беше страх...-казах през сълзи.
Усетих ръцете му по талията ми.
-Как разбра къде съм?-попитах аз през сълзи.
-Луси ми се обади и ми каза,че някви са те отвлекли и ми показа къде беше. Малко трудно бешеда разбера в коя стая си,дори се натъкнах на хора,които се натискаха!-засмя се той.
-Луси...къде са момичетата?-отдръпнах се от него и го погледнах притеснено.
-Не се тревожи казах на Луси да вземе момичетата и да се прибират.
-Направиха ли нещо на Луси или на Мейси?
-Не те  се сляха  с другите хора и са ги наблюдавали!
-Радвам си,че са добре!-възкликнах аз.
-Можеш ли да ходиш?-попита ме той.
-Да,мисля,че да!-казах му аз и станах от леглото,но веднага след като докоснах земята краката ми омаляха и паднах.
-Сам?-Майк леко се засмя и внимателно ме вдигна от земята и когато усещах,че пак ще падна той ме хвана през кръста е ме вдигна,като булка.
-М-мога и сама...-казах му аз.
-Хайде!-засмя се той и излезнахме от стаята.
Минахме през задния вход на вилата където беше паркирана колата на Майк.
Той ме пусна внимателно на земята и ми отвори вратата.Аз бързо влязох в колата и си сложих колана.
Майк се качи от другата страна на колата и се обърна към мен,но в мига в който щеше да ми каже нещо той целият се зачерви.
-Какво?-попитах го.
-Ами...токова...
Проследих погледа му,който беше забит право в гърдите ми.Чак сега видях,че не бях закопчала черното кожено яке, а коланът минаваше през черният ми сутиен.
Аз станах по-червена и от домат.
-ОБЪРНИ СЕ! ВЕДНАГА!-извиках аз.
Той се обърна,а аз веднага закопчах якето.
-Добре, готово е!-казах аз.-Да се прибираме!
По пътя към нас отвреме навреме хвърлях по един поглед към него,той все още беше зачервен,но това го правеше някак сладък.
Когато пристигнахме до нас той ми помогна да сляза от колата.
-Не съм казал на родителите ти!-ми каза той.
-Благодаря,представям си какъв панаир щеше да стане!
Влязохме в нас и се качихме по стълбите.Преди Майк да влезе в стаята си аз го хванах за ръката.
-Благодаря за помоща!-казах му аз.
-Пак заповядай,а сега си лягай ще говорим утре, става ли?-каза ми.
Аз кимнах и си влязох в стаята си.
Преоблякох се и легнах на леглото си. Извадих телефона си.
Майк:Не спиш ли?
Аз:Не мога да заспя,а ти?
Майк:И аз не мога,мисля си че ако бях закъснял и с минута...не ми се мисли какво щяха да ти причинят тези чудовища!
Аз:Но не закъсня и благодарение на теб съм добре!😘
Майк:Ти да не ми прати целувка?😶
Аз:Хах може би!😋
Майк: 😆😆😆
Аз:Какво правиш?
Майк: Нищо, самотно ми е на това голямото легло да спя сам!😥😖
Аз:Хахах тогава да дойда?!
Майк: ДА, ЕЛА!😁😁😁😆
Аз:Само в мечтите ти!😂😂😂
Майк:Тогава да помечтаем!👿👿👿
Аз: Какво???😕😕😮😮
                    Майк е офлайн.
Аз:Майк? Майк?
Чух вратата на стаята му да се отваря и затваря и видях как вратата на стаята ми се отваря и влезе Майк.
-Какво правиш тук?Ти да не полудя?-попитах аз.
Той затвори вратата и се приближи да мен.
-Мърдай!-ми каза той и легна до мен.
-Майк?-той се сгуши в мен като малко момченце.
-Майк сутринта майка ми ще дойде и пак ще си помисли разни неща!-казах му аз.
-Ммм..-измрънка той.
-Прави каквото искаш!-Обърнах се с гръб към него и усетих как мусколистата му ръка е на тънката ми талия.
Усмихнах се.Вече се чувствах в пълна безопасност.