My life

Party time 2

-Ъмм...Ти как се казваш?-попитах аз
-Забравих да се представя.. Аз съм Алекс Даниелс.
- Имаш хубаво име..
-Благодаря.
-Мисля че вече е време за басейна.Надявам се да си носиш бански.-усмихнах му се аз и тръгнах да викам всичи край басейна.
*гледна точка на Сам*
Рокси вече ни викаше при басейна.Не мисля че Майк ще може да плува в това състояние.Прекалено е пил.Ще го сложа да легне в стаята ми за малко.
-Хайде, Майкъл.Да се качим в стаята ми.-казах аз
- Оо какво си намислила.-имаше странната мазна усмивка на лицето
-Нищо особено.Но ти не можеш да плуваш в това състояние.
-Добре добре, разбрах тее.
Качихме се бавно по стълбите и влязохме в стаята ми.Той явно реши друго и започна да си съблича ризата. Бутнах го на леглото. В следващия момент си взех банския, излезнах по най-бързия начин и го заключих. Скоро ще се измори и ще заспи.
*гледна точка на Изабела*
Вече бях готова. Влязох в басейна и какво да видя. За първи път Рокси?! Нашата Рокси Хард е с момче! Какво по дяволите се случва?! Отидох при тях. Все пак исках да знам какъв е този нов синеочко.
-Хейй, виждам че се забавляваш Рокс.- казах аз и я опръсках с вода
- Даа така е. Виж искам да се запознаеш с новия ученик.
- Здрасти!- каза той, излизайки от водата
Беше невероятен от близо!
-Оо хей.
-Аз съм Алекс.Преместих се с брат ми от Лос Анджелис тук. Не познавах никой освен брат ми и приятеля ни Дилан, докато не се сблъсках с Рокси преди около половин час мисля- засмя се той
- Аз съм Изабела , можеш да ми викаш Из ако искаш. Ее.. Да не ви преча отивам при Самър.
- До после Из!- извика ми Алекс след като се отдалечих малко
Беше страхотен! Сам ме изкара от мислите след като я видях малко притеснена да излиза от стаята си.
Отидох при нея.
- Амм.. Сам? Има ли нещо?
-Какво?! Неее.. Аз просто си взимах банския. А вътре е разхвърляно и не мисля че дори ти трябва да го виждаш.- каза ми тя сякаш криеше нещо важно
-Ахамм.. Окей. Побързай с банския след малко почваме истина или предизвикателство.
*гледна точка на Рокси*
- Алекс.Къде са брат ти и приятелят ти?
- Ами вкъщи са. Не ги повиках,мислех че бързо ще се върна...
-Ако искаш да не скучаят ги викни.Ще играем на истина или
предизвикателство.
- По - добре не. Стана късно 00:00 часа е. Няма смисъл.
-Окей тогава. Да започваме хора!-извиках аз със уверен тон
*1:00*
- Сегаа Сам истина или предизвикателство?-попита Мариса с предизвикателен поглед Сам - намислила е нещо
- Разбира се, че предизвикателство!
-Тогава.. Те предизвиквам да стоиш цяла нощ в някоя стая от къщата с Алекс!- каза Мариса с мазна усмивка
Бях запознала Алекс с всички и сега ето какво стана!Но Сам не искаше. Тя харесваше Майк, който сигурно я е зарязал, не го виждам никъде. Тя никога не отказваше предизвикателство и сега ме гледаше изплашено. Трябваше да помогна!
- Хейй, Мар. Аз мисля че това ще е прекалено голям залък за нов ученик.-подхвърлих аз на Мариса
Дано Алекс не се издаде. Тъкмо щеше да каже нещо но аз му намигнах навреме и се осъзна.
- Оо.. Значи него го е страх с човек, който не познава добре.. Така ли?-тя наистина е намислила нещо
- Ами предполагам..-каза той, преструвайки се
- Значи мога да прехвърля предизвикателството на друг!
-От кога?!-извиках аз
- От днес!Нека стане по интересно Рокс!
-Ами ок. На кой ще е?
-На теб! Отивай с Алекс горе за цялата нощ!
Ооо не! Защо на мен?!
- Алекс?- погледнах го плахо
Той обаче ме изненада.Тръгна към мен, хвана ме за ръка и пожела лека нощ на всички! Какво беше това?!