My life

Неочакван обрат

*гледна точка на Из*
Защо не идват след мен?! Какво става?! Върнах се при другите. Дръпнах Самър и Рокси за ръката и ги поведох навън. Те се пуснаха и казаха, че няма да ходят никъде. Момчетата също не ме слушаха, освен Дилън. Той също беше забелязал нещи странно в тези питиета. Уж си поръчвахме студена вода с лимон, а имаше още нещо вътре. Аз и Дил не пихме много, но приятелите ни си бяха поръчали поне три чаши от това.
-Какво става?-започнах да се паникьосвам
-Не знам!
-Как ще ги изкараме оттук? Има нещо странно в тази ситуация.
-Трябва да се махаме бързо.-каза Дилън и притеснено се огледа наоколо
Имам чувството, че се сетих от какво го е страх. Тук наистина нещо не беше както трябва и беше прав, че бързо трябва да излезем от това място, иначе не знам...
-Хейй! Рокси! Сам! Момчета! Събудете се! Късно е вече! -изкрещях се аз
-Няма да стане така.
-Оле мале. Какво ще правим сега?!-наистина се отчаях
Те седяха като дрогирани. Не възприемаха какво им казвам. В един момент видях как Дилън вдига Сам през рамо и я отвежда насила отвън. Тогава стана зле. Дойдоха едни мъже облечени в черно. Тъкмо да я изкара от дискотеката и му препречиха пътя.
-Момчета. Не искам проблеми. Просто се прибирам с приятелката си. -каза хладнокръвно той
-Тя обаче мисля, че не иска да си тръгва. -отговори сериозно единия от мъжете
-Сега няма значение. Прекалила е с питиетата и все трябва да я прибера нали така? - отговори му той, но усетих притеснението му
-Мне е точно така. Докато тя не пожелае няма да излезе от тук.
Сега стана страшно. Дойдоха още мъже и един ме дръпна силно за ръката, като ме поведе на някъде. Видях как още хора отвеждаха Ник, Рокси и Алекс по същия начин. Мярнах Дилън със Сам преди да ме вкарат в странна стая. Той продължаваше да говори с мъжете.
-Какво искате?-попитах малко по - уверено аз
- Ние нищо. Шефа ще ви каже.
-Шеф? Моля?-нямах представа за какво говори този тип
-Не се прави, че не знаеш.
-Май и вие сте си пийнали доста. -казах с насмешка
Той тъкмо да ме удари за наглостта и аз се изплюх на обувката му.- не ме доближавай. - казах аз
-Ей, Кит остави я. Шефа ще се оправи. -каза другия и тръгнаха към вратата
Скоро Дил и Сам също бяха вкарани в стаята. Накрая ни заключиха и вързаха за ръцете и краката.
-Какво става по дяволите?-разкрещях се аз
-Ооф.. Май знам какво искат.
-Казвай преди да е станало късно.
- Не знам как ти не знаеш. Мислех че си част от това.
-Казвай!
- Ами аз, Алекс и Ник сме част от една организация за мафията. Работим за един човек..не мога да споменавам имена в момента. Разбираш защо.
-Какво??? Какво правите там?
-Вършим каквото ни кажат. Ходим по мисии. Всмисъл ако трябва да вземем нещо откраднато от организацията или нещо, което ни трябва.
-... Добре.
-Мислех, че знаеш.
-Ми не.
-Сам и Рокси също са част от това, но Сам е наркодилър, а Рокси е горе-долу начело. Тя е дясната ръка на шефа.
-Е не. Аз нямам какво да кажа вече. Остави.
-Съжалявам.
-Не нищо. Няма проблеми. Само кажи какво трябва да направим сега.
-Ами мисля че ще ни кажат сами.
Тъкмо каза това и вратата се отвори. Влязоха четиримата мъже отпреди малко и ни развързаха краката. Аз изритах единия много лошо. Дилън ме изгледа ужасно. Ясно.. не трябваше да действам сега. Пък и аз съм спортната личбост от трите ни. В добра форма съм за да набия един от тези. Изведоха ни от стаята с все още завързани ръце. Минахме през някакви коридори, които не се виждаха от централната част и ни вкараха в стая. Там имаше бюро, а на него явно седеше прословутият им шеф. Седнахме на няколкото оставени стола. Тишина...мразя това.
-Колко ще ни държите в тишина?-попитах изнервено
-Щом не искаш няма.Обърна се с лице към нас човекът. Какво да видя. По дяволите... Това е Майкъл?!
-Майкъл?!
-Да скъпа. Изцяло твой.
-Познаваш го?
-За жалост -да.
-Е какво ще кажеш Изабела? Или да те наричам Из?
-Леке като теб няма да ме нарича съкратено!
-Добре, миличка. Както кажеш.
-Хъмм.. Айде на въпроса, щото нямаме много време. -каза малко пренебрегнат Дилън
-Да. Именно. Слушаме те Майкъл.
-Шефът ви... Имам малко проблеми с него. Или по скоро с негов човек.
-Е не.
-Това случайно да ни засяга?-поптах супер раздразнено аз
Скоро щях да стана и да го изритам така, че да види звездички.
-Ооо повярвай ми. Засяга те много пряко дори.
-И продължавам да слушам.
-Значи. Проблемът ми е със Сам.
-Какво.... Искаш от нея??!!!-изкрещя се Дилън
-Тя много ме огурчи миналия път. После се оказа част от организацията на най-големия ми враг! Искам отмъщение!
-Искай си го.-казах аз
Вече не ми пукаше. Всичко беше като на шега. Не знам....
-Оо стига Из. Аз не харесвах толкова много приятелката ти,но.. Има едно "но". Исках игра.
-Това го разбрахме отдавна.
-Тя не ми даде играта, която исках. После ме изложи пред всички.
-Добре... Сега разбрахме откачения ти проблем. Казвай какво искаш.
-Просто е човече. Искам Самър. Това е. И ви пускам всичките.-каза Майкъл с толкова доволна усмивка все едно Сам е един предмет и можеш да си купиш нов ако го изгубиш.
Нямаше да го допусна. Аз и Дилън. Няма начин.
-Оууу.. Сега. Тук сбърка.-казах аз

Надявам се да ви харесва. Нямах никакви идеи,но започнах главата и ми хрумна това. Пишете мнения в коментарите. Искам да знам какво мислите. ^^