My life

Раздялата

*гледна точка Самър*
Заведох ги в болницата..дано не са загубили много кръв. Настаниха ги в отделни стаи, като Майкъл си го оставих в багажника да не ми прави проблеми. Вече час седя в тази болница и никой не ми казва нищо. Изнервих се и викнах първата сестра, която видях.
-Какво става с тях?! Защо не ми казвате нищо?!
-Успокойте се, г-це. Доктора ще ви съобщи.
-О дааа благодаря. Много се успокоих.
Тръгна си! Бахти.... Седнах на диванчето и се хванах за главата. Писах на Из.
-Кп?
-Ама ти...Сам?!
-Е не..
-Къде си по дяволите?!
-В една болница..не е важно.
-Да бе хич. Веднага ми прати къде е!
-Не ми нареждай.
-Прати ми!
-Хубаво..(някаква си улица)
-А мерси. Чакай..тва е в Ню Йорк?!
-Е нее.
-Идваме до час. Какво правиш там?
-Ам..Рокси иии Алекс.. Да намерихме се. По точно те мен.
-Каквоо е станало с тяххх?!
-Малко така..ранени.
-Кой?!
-Баба... Майкъл кой може?
-Къде е тоя . .....?!
-В багажника..
-Ама ти кво си правила?
-Спасих положението.
-Не достатъчно за да запазиш Рокси и Алекс.
-Тихо. Добре са..надявам се.
-Значи дори не знаеш как са?!
-Не ми чети конско в чата, Изабела! Чао.
-Ама, Самммм!
Спрях си интернета.. Уфф ужас. Къде е шефа сега? Прочете какво съм му писала за Майк ама не отговори. Дано идва иначе ще ги убия всичките.
-Роднина на Рокси Хард и Алекс Даниелс?-попита един лекар хората в коридора
-А-аз.-вдигнах леко ръката си за да ме видят
-Каква сте им?
-Ъм....аз съм..сестрата на Рокси..
-Не изглеждате убдена в това.
-Леко съм нервна заради ранената ми сестра.
-Извинете.. Състоянието и на двамата е добро. Ще се събудят след час.
-Благодаря.
Кимна ми и тръгна на някъде. Поне знам че са добре. Излязох от болницата и се отправих към колата с бутилка вода. Качих се и карах към близката гора. Няма да отворя багажника пред болницата и да видят всички завързания Майк. Да не съм тъпа?! Паркирах и слязох. Отваряйки багажника, видях Майкъл, който се гърчеше.
-Не се и опитвай. Спипах те най-сетне Майкъл. Сега ще ти дам вода ако не викаш. Не че някой ще чуе ама ме боли глава. Ясно?-кимна ми и го приех за "да". Махнах тиксото от устата ми и не пропусна да говори.
-Еее доволна ли си?-усмихна се нелепо
-Май да. Пий сега да не ти лепна един с тая тъпа усмивка дето си показал.
-Злобарка..-извъртях очи и му набутах бутилката в лицето. Дадох му да пие, защото не смятах да го отвързвам.
-Боли ме.
-Кое?
-И аз съм ранен идиотке.
-Аа значи вече не съм ти скъпа?
-Мда. -посочи крака си
-Какво очакваш? Не съм ти лекар.
-Тече кръв.
-Еми и на Рокси и Алекс течеше амааа не се оплакваха.
-Те са в болница сега, а аз в багажника.
-Който каквото заслужи. Стига приказки. Бай.
-Аа не. Промий го.
-Хубаво.-отидох до предната седалка и взех аптечката. Промих му, където беше ранен и му сложих лепенка.
-Доволен?
-Мда.
-Чаоо.-казах и му лепнах тиксо на устата. Затворих багажника и се качих на шофьорското място. Отново се върнах в болницата, където след като хапнах се видях с Ник и Из. Имам чувството...че не ми липсваха много. Мрънкането на Из и лигавото им отношение един с друг. Офф...пак трябва да ги търпя.
-Как са?
-Окей са.
-Ела тукк.-каза и ме гушна силно. Отвърнах и се отделихме след малко. Плачеше..
-Спри де.
-Ама...липсваше ми. Така се изплаших мамка му!
-Много си взела да псуваш, ейй.
-Тихо бе. Аз тука плача, а ти пак ми се караш!
-Ем шанс. Гушкай Ник и айде.
-Все едно не съм ти липсвала.
-Малко...ама тва мрънканеее. Изобщо.
-Идиотка.
-Такава съм.
-Каза ли поне на Джеймс?
-Еми да.
-И?
-Не е отговорил.
-Аха.
-Събудили са се. Може да ги видите.-съобщи ни една сестра
-Ясно.
-При кой да ви отведа първо?
-Рокси.
Влязохме в стаята и видяхме усмихнатата, както винаги, Рокси. Гушнахме я и те започнаха да разпитват какво е станало. Аз седях и зяпах случващото се. След малко отидохме при Алекс. Беше си добре детето. Не е много дете амаа... Ник остана при него, а ние излязохме. Утре щяха да ги изпишат.
Телефона ми извибрира. Съобщение от....Джеймс. Сети се.
-Видял и щял да ни чака в Калифорния.-съобщих на Из
-Мхм.
-Амм каква е тази реакция? Къде витаеш пак?
-А не никаде.
-Океййй. Аз отивам в колата.
-Да не го освободиш?
-Луда ли си? Ще спя..
-Заключи се.
-Ем не. Ще си седя отключена.
Кимнахме си и излязох. Качих се на задните седалки и се облегнах на прозореца, който беше затъмнен. Поне хората нямаше да ме виждат. Усетих мърдане в багажника. Защо ли? Идиот... Няма да ходя в гората пак. Заспала съм..
***
*гледна точка Рокси*
Събудих се в същата болнична стая. Нищо не ме болеше, докато не пробвах да стана. Ахх... Сестрата дойде. Каза, че ме изписват, но трябва много да се пазя. Взех си нещата и излязох с надежда да видя Алекс. Как ли е? Пред вратата бяха Ник и Из. Сам къде е изчезнала пак?? Офф това момиче..няма да се оправи.
-Къде е?
-В колата.
-Аха ясно.. Оставили сте я.
-Няма да бяга..надявам се.
-Успокойте се де.
-Къде е Алекс?
-Оправя се.
-Ясно.-куцайки леко, отидох до стаята му. Видях го да си облича якето и го прегърнах. Целунахме се.
-Добре ли си?-започна да ме оглежда от глава до пети.
-Мда. Ти??-докоснах мястото където беше наръган от оня простак и той се отдръпна.-Трябва да останеш още. Не си добре. Ще стоим колкото трябва. Алексс няма да те оставя така, нещо ще ти стане.-започнах да се притеснявам адски
-Стигаа.-каза и ме целуна страстно, но и нежно.
-Не си добре. Е..добре си, но само в целувките си си окей. А тази рана? Какво да я правя? Лягай веднага.
-Нее отиваме си. Като се приберем се оставям на грижите ти.
-Оф няма да мърдаш.
-Добре.-усмихна ми се и го прегърнах. Видя как куцах, докато излизахме от стаята и започна да пита, но не отговорих изобщо. Малко игнор ама...здраве да е. Отидохме до колата на Сам. Спеше вътре и се беше заключила. Ами сега? Ник и Из имаха кола ама не можем да я оставим тук. Затропахме по прозорците и поспаланката се събуди.
-Аа да?-сънено потърка очи, отваряйки вратата
-Добър ден.
-Добро утро.-каза с усмивка.
-Тръгваме. Аз и Алекс ще сме при теб за всеки случай.
-Аз ви нося лош късмет. По-добре да съм си само с Майк.
-Майк значи? Викаш му вече само Майк. Видя ли какво ни причини.
-Оф, Рокси. Качвайте се като искате толкова.
-Аха мерси.
-Хораа къде е Дилън бее?-попитах
-Не знаем.-отговориха Ник и Из в един глас, а аз видях видимата тъга в очите на Сам.
-Зарязахте го?
-Нда.-пак в един глас..оффф.
***
Пристигнахме и предадохме Майкък на Джеймс.
-Можете да не сте в организацията вече. Откажете се ако желаете. Няма да имате друг такъв шанс. Но къде е Дилън?-съобщи ни сериозно шефа
-Как изведнъж?
-И не знаем.
-Реших, че наистина ми се отплатихте щедро. Можете да си тръгнете, но без да издавате на никой, че сте имали общо с нас. И как така не знаете?
-Ясно. Ми...не знаем.-спогледахме се
-Решавате сега. Не обичам да чакам такива решения. На момента. С него ще говоря по-късно и ще му кажа решенията ви ако не го напраеите сами.
-Дообре...
-Елате.-викна ни Ник да се събере..
-Е?-аз исках да си живеем нормално вече. Стига с тази мафия..
-Какво решаваме?-попита Алекс
-Кой е за да се откажем?-попита Ник и вдигнахме ръце. Всички без Сам бяха съгласни.
-Ам Сам..
-Дъа? Няма да се откажа от адреналина в живота си.
-Знаеш, че..ако не се откажеш като нас...няма да се видим повече.
-Жертвахме Лена, Мат и Марк, но теб..-продължих мисълта на Алекс
-Знам..явно е време да се разделим.-усмихна се
-Ама как? Как решаваш това и се усмихваш на всичкото отгоре?!-развиках се
-Решихте ли?-прекъсна ме шефа
-Ам..не.-казах преди някой да изръси нещо.
-Нямате времее.-посочи часовника си и кимнахме
-Съжалявам, Рокс. Ще се виждаме тайно.-прошепна, за да не ни чуе Джеймс.
-Изоставяш ни след всичко?
-Май да..
-Човек...бяхме сестри. Помниш ли?
-Аз..Рокс..
-Не ме наричай така вече.-казах разочаровано и супер разстроено. Обърнах св към шефа..свършихме с размишленията. Поне аз и Сам.
-Тръгваме си.-обявих
-Всички?
-Аз оставам.-каза Сам и усмивка се появи на лицето на Джеймс
-Окей. Довиждане. -излязохме от стаята и се качихме в колата. Не си казахме нито дума. Нямахме сили за това.... Из беше на път да се разплаче и го направи. Ник я успокояваше.
-Рокс.-обви кръста ми с ръцете си Алекс. След това хвана косата ми и я првмести от другата страна, за да се открие лицето ми. Не плачех. Не го правех..
-Не ми се говори, Алекс.-усмихнах се насила. Той го знаеше ама аз така си правех.. Винаги..
-Хей, ще я видим.
-Тя направи своя избор.
-Няма значение.
-Има. Аз уважавам решенията й.
-Знам, но това е друго.
-Не е. Съжалявам. Това е.
-Рокс...
-Остави.-казах и се обърнах към прозореца. Това си беше...ми не знам. Края? Офф, Самър..идиотка такава. Как можа да ме изоставиш така лесно?? Два пъти..

Ам да..леко ее къса. Не се сърдете✌ Края е наистина скоро. Щеше да е към 50 глава, но май ще го направя по-скоро. Е...дайте коментари поне да знам какво мислите.😐😇