My life

Задачата

*гледна точка на Изабела*
Много късно стана. Утре съм на училище,а не мога да заспя. Мама си легна отдавна. Не знам какво да правя в 3:23 часа. Лежах, въртях се не заспивам. Офф... Изведнъж телефона ми извибрира. Погледнах и имаше съобщение. От Джеймс е. Задачата ми. Трябва да проследя Марк Девън. Не знам кой е, но Джеймс има да взима пари от него, също трябва да му продам малко наркотици. Ще се справя някак си, пък и ми е дал адреса. Имам една седмица. Утре след училище започвам. Помислих малко и се сетих. Та това е фамилият на Майкъл. Дано съм се объркала. Потънах в мисли за Ник и съм заспала неочаквано. Сутринта мама ме събуди. Едвам станах, но се оправих и бях при останалите почти навреме. Прегърнах Ник и тръгнахме.
-Хора трябва да ви кажа нещо.
-Кажи, Из.-подкани ме Сам
-Дадоха ми задачата.
-Каква е?
-Ще проследя някой си Марк Девън, ще взема от него пари на шефа и ще му продам наркотици. Днес започвам.
-Ще дойдем с теб.
-Мисля, че шефа ще следи какво правя и щом е задача за мен трябва да съм сама.
-Окей.-каза Ник-Ще те следя като шефа
-Не ми вярваш?
-Ъхх..не разбира се. Просто трябва да знам че няма да пипнат моето момиче нали?
-Аха. Не се меси миличък.
-Ще хакна някоя и друга улична камера и готово. Никой няма да разбере нали?
-Дано.-каза Рокси
Ник беше на "ти" с технологиите и можеше да проникне във всяка система. Не се съмнявам че ще се справи, но малко се притеснявам.
*гледна точка на Рокси*
Няма да казвам нищо. Тя ще се оправи сама. Надявам се... Стигнахме училище както винаги бързо и навреме. Вече никой не ни поздравяваше. Правеха се че не ни познават. Абе..идиоти. Не знам какво става но това беше. Седяхме на последния чин вместо на първия. Беше вече средата на срока и имах две тройки по англииски и физика. Да кажем че няма нищо. Ама малко спадна успеха ми откакто учим заедно с Алекс. Тпй ми помага с физиката, но този тест беше ужасен. Той имаше петица обаче. Дано скоро татко не се намеси в това. За него успехът ми е на второ място след здравето ми. Пък и все пак бях единайсти клас. Вече е обяд и е време за голямо междучасие. Хванах Алекс за ръката и излязохме от стаята, тръгвайки към стола. Ник и Из ни последваха.
-Ей вижте ги тия загубеняци. Хванали се за ръце и тръгнали да ядът. Много смотани са станали.-долових един от футболния отбор да казва на приятелите си
Спрях се и се доближих до него.
-Ей ти. Като нямаш приятелка не можеш да говориш така за другите ясно?
-О, малката спокойно.
-Кой го казва. И съм доста спокойна. Не знам за теб.
-Хей Рокси, остави го тоя.-извика ми Алекс и ме дръпна
-Виж приятелчето ти те вика.
-Абе ей! Вика ме защото не иска да се занимавам с глупави парчета като вас, знаеш ли? Или си твърде смотан да разбереш?
-Рокси!-извика и Ник и ме дръпна също
-Не се разпалвай, ей! И не ми викай тъпак или каквото и да е!
-И какво ще ми направиш? Мога да ти викам както си искам.
- Искаш ли да разбереш?
-Дай да видим де.
Дойде до мен и тъкмо да ме целуне и Алекс го удари в корема.
-Ей тъпак, не я докосвай!
Момчето се преви от болка, а приятелите му се изправиха срещу Алекс. Аз ударих един по лицето. Леко го използвах за боксова круша, но няма нищо. Заслужават си го. Насъбраха се много ученици около нас. Някои дори снимаха. Ужас, прочухме се. Натупахме ги малко и седнахме на крайната маса да хапнем сандвичи. Дойдоха някои от предишните ни приятели и седнаха до нас.
-Благодарим че ни удостоихте с присъствието си, но нали знаете, че не ни е нужно?-попитах аз една Кейт
-Искахме само да видим как сте.-отговори тя
-Няма лошо. Доста добре сме. Сега вече може да се махаш.-каза Из
-Окей. Преди не беше така връждебна Изабела. А за теб Рокси нямам думи. Най-популярната стана супер задръстената.
-Съжалявам че не покривам очакванията ти.
-Няма нищо. Ще го преживея.
-Аха. Надявам се.-казах аз като й намигнах
-Какво ти е?
-Просят си го. Стига толкова унижение и срам. Малко увереност не ни е излишна.
-Не прекалявай.-каза Ник и отхапа от сандвича си
Часовете свършиха и се разделихме този път. Имах време да уча наистина усилено и да седна малко на лаптопа да видя как са нещата в интернет. Останалите не знам какво правеха, но аз имах нужда от малко въздух. Алекс май се разсърди, но няма нищо. Ще се реванширам. Из сигурно беше тръгнала за задачата си.
*гледна точка на Из*
Време беше. Облякох се и тръгнах към дадения адрес. Не беше особено далеч. Носех пистолет и няколко ножа в себе си. Бях се подготвила с информация за този човек. Наистина бе роднина на Майкъл. Дано той не е там. Марк се оказа негов чичо. Адресът беше на някакъв склад. Влязох вътре. Той седеше на стол и чакаше да му донесат нещо. Имах кърпичка с приспивателно на прах. Докосне ли носа му, е упоен. Отидох до него и го сложих на носа му. Беше прекалено лесно. Бях си наела шофьор. Седеше пред склада и чакаше в колата. Издърпах го навън преди да са дошли хората му и го вкарах в колата. След като седнах от пред видях нещо...или някой. На мястото на шофьора беше Майкъл.
-Махай се.
-Пусни чичо ми.
О, моля те Ник нека гледаш товаа.
-Не смятам да го правя. Той не беше запалил двигателя и аз насочих пистолет към него. Не потрепна дори.
-Стреляй.
-Окей.-казах и го прострелях в рамото
Съжалих малко, но такова е положението. Проблема е че дори да слезе аз не мога да карам. Офф трябваше да взема тези курсове!
-Слез от колата.
-Ама ти не се шегуваше!
-Мне. Слизах казах! Ще стрелям пак.
-Слизам. Но това няма да свърши така.
-Чао.
Качих се зад волана. Пробвах да тръгна. Горе-долу знам как става. Тръгнах. Отдалечих се и спрях. Звъннах на Ник да ме вземе, че няма да се справя. До пет минути беше тук.
-Съжалявам. Провалих се.
-Не си още. Имаш човека.
-Дано.
Прибрахме се и го заведох в мазето. Скоро се събуди.
-Добро утро.-казах аз
-Коя си пък ти?
-Много мило се държиш с непознати. Оценявам го.
-Коя си ти, е?
-Феята на зъбките.
-Не се шегувам.
-Нито пък аз. Шефа ми си иска парите. Знаеш ли?
-Кой шеф?
-Джеймс Кларк.
-Предай му че отлетяха за Китай.
-Трябва да му ги върнеш. Както казах не се шегувам. - и извадих пистолета
-О, я стига! Нищо няма да ми направиш.
-Майкъл ще каже друго.
-Какво си му направила?
-Малко е прострелян. Давай парите сега да не го последваш.
-Така и не ми каза коя си.
-Не е нужно да знаеш. Сега ти давам телефон, звъниш на твоите хора, казвам ти адрес и им казваш да ги донесат там.
-Добре.
Звъннах и той направи каквото казах. Беше завързан отвсякъде и беше с белезници за тръбата. Няма как да се измъкне. Излязох за да отида да ги взема. Всичко беше точно. Изпълних задачата. Бях скрила наркотиците под леглото си и ги изкарах от там. Върнах се при Марк.
-Така, така. Ще ги купиш.
-Не мерси. Свърших достатъчно.
-Не си. Внимавай че аз ще свърша нещо с теб след малко.
-Няма да направя нищо повече за Джеймс.
-Да видим ли?
-Аха.
Стрелях в крака му, така че да не задегна нещо лошо, но все пак започна да кърви.
-Не искал инфекция нали?
-Май не.
-Така, супер тогава.-Пускам те след като ми изпратят още пари.
-Хубаво.
-Не споменаваш нищо на никой, иначе ще останеш без крак.
-Яснооо.
-Струва ти се като игра, а?
-Не особено. Това е кракът ми човече! А дори не знам коя си!
-Не ти трябва.
Разбрахме се. Направих всичко и го занесох на шефа. Беше доволен и ме приеха. Вече съм част от мафията.