My life

•Глава 9•

*гледна точка на Рокси*
-Ммм..
-Обичам те, Рокси.
-...
Той ми каза,че м-ме обича?! Но... Нямам думи..не знам какво да кажа. Аз ..го обичам също.
-И аз.-казах с наведена глава
Той хвана брадичката ми и ме накара да го погледна в очите.
-Наистина?-попита ме с радост в очите
-Аз..такова. Мисля, че д-да. -казах, заеквайки
- Рокси?
-Да?
-Ще бъдеш ли моето момиче?
-Да! Да, да, да!!! Хиляди пъти да!- извиках аз и хората от другите кабинки ни гледаха
Погледнах към тях и им извиках:
-Хораа! Това е моето момче! Обичамм гооо!
Той онемя тотално. Казах му, че МИСЛЯ, че го обичам. Това не е вярно! Не мисля! Обичам го! Пигледнах го и видях, че ме зяпа с отворена уста.
-Хейй, Алекс. Ще глътнеш муха! - казах му с усмивка, докосвайки устните му с ръка
- Рокси?
-Дамм?
-Това..което каза..
-Дааа?
-Мислиш ли го?
-Разбира се! Много те обичам! Макар,че се познаваме от наистина скоро. Ще се опознаем повярвай ми.
- Т-ти..ме направи най-щастливото момче на света току що! - извика той и ме прегърна радостно и силно
Всички ни гледаха и чакаха новите изблици на емоции. Едно момиченце на около 15/16 се беше ухилила до уши и ни викна от кабината си:
-Хайде де момче ! Няма ли да я целунеш вече?!
- Ооо благодаря ти! Това и ще направя!- извика Алекс усмихвайки се
*гледна точка на Алекс*
Това момиче ми даде прекрасна идея. Обвих Рокси с ръце и я целунах страстно. Това момиче беше уникално в тези работи. Усещах усмивката й през целувката ни.
-Обичам те. -прошепна ми тя
-И аз.-казах аз и продължих с целувките
Спря обиколката и трябвале да слизаме. Държахме се за ръце. Докато се усетим е станало 18часа. Тя трябваше да тръгва. Аз също.
- Миличка ще се видим скоро.
-Да, Алекс! До после!- извика тя, тръвайки към тяхната къща
Нали живеехме близо. Нямаше нужда да я изпращам. Решихме, че ще кажем на останалите на вечерята.
*гледна точка на Рокси*
Ооо! Много съм щастлива! Влизам вкъщи и какво да видя. Двете ми приятелки взели куп рокли и обувки. *Минали* през салона за красота и ги намазали хубавичко в истинския смисъл. Направо онемях и забравих за Алекс в този момент.
-Ъмм.. Да здравейте клоуни!-влизайки извиках аз
- Хах какво каза?- погледна ме, присвивайки обсипаните си със сенки очи, Сам
-О я стига! Ужасни сте! Няма да позволя да излезете от тук така Самър!
- Мии.. Сам наистина май прекалихме. -каза скромно Из
- Малко?!-извиках силно
- Отивайте в банята да измиете това от лицата си!
*гледна точка на Сам*
Добрее малко прекалихме. Вярно е, но така да ни крещи като на малки деца! Имаме малко време, затова няма да правя скандали.
Честно казано и роклите не са много в стила и.. Е някои де.
-Добре сега какво?- попитах сърдито аз
-Ела. Ти си първа.
Из още се миеше и аз оридох при Рокси, която си беше изкарала несесера с гримове.
-Готова съм. -излезе от банята Из
-Окей. Сядай да гледаш.
-Добре.
След 15 минути бях готова. Напразно похарчихме толкова пари. Офф добре,че беше Рокс. Все пак няма да отидем така ужасни.
Тя гримира и Изабела. След малко почнахме с прическите...е след като помогна на Рокси да се гримира също.
*гледна точка на Изабела*
Дамм.. Вече бяхме перфектни с грима. Аз си накъдрих леко косата, Самър я изправи с малко вафли за обем с пресата, а Рокси... Тяя отново си изправи косата. Винаги е така! Не мога да я накарам да се промени. Макар, че й отиваше много. Реши да си сложи малко къдрици по краищата и стана перфекшън!
Беше време да види какво сме купили. Отказахме се от официалното и бяхме малко по-спортно-елегантни. Рокси говоори с Алекс и резервацията се отмени. Запазихме маса в по-неофициален ресторант колкото да хапнем и после продължаваме. Аз реших да се облека така: