My life

Всичко се обърка...

*гледна точка на Рокси*
Всичко си е наред, но идяа края на срока и празниците заедно с това. Казах на Алекс за пътуването до Лондон, но не споменах, че оставам там. Той ще ходи при техните в Италия с Ник и няма да дойде с мен обаче. Така ще е по-лесно сбогуването. От другата седмица съм в Англия, Лондон. Днес е понеделник и смятам в петък да им кажа...на всички. Трябва да се разделя с Алекс, за да е свободен за други връзки и да се сбогувам с приятелките си, а да също и мафията...ще кажа на шефа, че няма как да не се оттегля. Дано се получи и направи компромис. В четвъртак- ставам на 18. Ще празнуваме. Сега тръгвам за училище. Днес се срещнах с Сам и Из само, момчетата казаха че ще дойдат направо там. Не разбрах повече. Видяхме се и трите изглеждахме така:

Вече беше зима и малко по-така...
Стигнахме в училище и ни върнаха тестовете по математика. Имах 5 и това беше добре. Със срочните оценки също съм добре макар че няма значение. Нали отивам в Лондон...

Приключихме с часовете и решихме да излезем на кафе.
-Ей, хора много студено стана. Трябваше да си взема яке.-каза Сам
-Нда.-съгласи се Из
Аз се бях замислила и малко не чувах какво става около мен.
-Рокси?
-Рокссс?!
-А?-усетих се
-Какво ти става бе момиче?!-извика ми Самър
-Нищо ми няма...
-Напротив. Няма тайни между нас. Знаеш. Казвай сега.
-Няма ми нищо!-казах аз, станах и излязох от кафенето
Нямам сила да им кажа. Накрая просто ще си замина и ще си сменя телефона заедно с номера. Отидох на моето място-моста. По дяволите...Алекс също бе там. Трябва да се скрия преди да ме види. Не ми е до него. Тъкмо да де обърна и да тръгна на обратно и той ме видя.
-Хъх? Рокс?
-Не...
-Ела тук.
-Няма я.-казах аз и тръгнах
Дойде до мен и ме дръпна, за да ме обърне с лице към него. Погледнах го право в очите.
-Защо си тук?-попита ме сериозно
-Не може ли?
-Ъммм..може, но защо като те извиках ти тръгна наобратно?
-Така. Не ми се говори...
-Дори с мен?
-Особено с теб.
-Рокс. Какво става?
-Няма нищо за втори път!
-За втори?
-Самър и Изабела. И те питат...
-Значи не само аз забелязвам колко си разсеяна.
-Явно съм разсеяна. Няма нищо.
-Има. Защо?
-Не знам. Без причина.
-Не ми казваш.. На тях също.
-Защото няма какво?
-Има, но както и да е.-каза той и ме прегърна
После се целунахме. Това наистина ще ми липсва.
-Заминавам.
-Да за празниците.
-Не само..
-Как така?
-Местим се в Лондон при мама.
-Защо?
-Ами..не съм сигурна но знам че няма да се върнем..
-Рокси. Не мога да те изгубя!
-Трябва да се разделим, за да продължиш напред живота си.
-Нямам живот без теб!
-Ще намериш.
-Не не искам!
-Трябва!
Разплаках се. Той също имаше сълзи на очите. Много болка виждах в сините очи на моето момче. Аз я причинявах...не исках, но няма начин.
-Алекс.
-Да?
-Обичам те. Запомни го.
-И аз.-прегърнахме се силно
-Ще го преживеем. Ще се виждаме по празници и ваканции. Лятото ще идвам при теб. И ще говорим по скайп по всяко свободно време.
-Алекс.
-Да?
-Недей.-продължавах да плача
-Какво?
-Недей да мислиш такова бъдеще. Няма да проваля и твоя живот.
-Не го проваляш!
-Напротив!
-Рокси! Няма да те оставя! Помниш ли татуировките? Винаги заедно нали?
Да...имахме татуировки, които ни свързваха.