My life

•Глава 29•

*гледна точка на Сам*
Казахме на Рокси за Алекс. Не беше добра идея. Тя избухна в плач, спмни си всичко и изведнъж припадна. Пулса и взе рязко да спада, викнахме сестрите и лекаря. Изкараха ни от стаята и ни оставиха в невидение. Сега с Из плачем и умираме от стрес. На майката на Рокси й стана лошо и й дадоха успокоително. Отидохме в стаята на Лена.
-Хей.
-Как си?
-Добре. Какво е станало с Рокси? Никой нищо не ми казва.
-Припадна щом си спомни за Алекс. Не знам какво си е помислила.
-Ох.. Аз видях, че преди да влезе в колата имаше нещо между нея и Макс. Не видях какво, но това много я нарани.
-Каза ли всичко на полицията?
-Да.
-Добре. Те няма какво да направят, но нека знаят.
-Мхм.
-Кога те изписват?
-Скоро. Мога след малко да тръгвам.
-Добрем. Не е добре да се натоварваш повече с нас.
-Самър!-извика ми тя- Вие сте моите приятели и съм до вас независимо какво!
-Знам, но и ти претърпя катастрофа. Хубаво е да не се претоварваш.
-Добре съм. Това няма общо.
-Има....хайде да не спорим.
-Аз ще видя как е положението отвън. Да викна ли някой?-попита Изабела
-Искам да видя Мат.
-Окей.-стана и излезе притеснено
-Притеснена е..-каза Лена
-Мхм. Всички сме. Не трябваше да й го казваме толкова рано.
-Не сте виновни. Не е стабилна още.
-Разбрах.
-Пфф. Как е в Калифорния?
-Ми не е същото след като Рокси замина.
-Ясно. А какво толкова е станало с Алекс? Явно е доста сериозно.
Тъкмо да отговоря и Матео влезе.
-О, Мат. Здрасти. Не можахме много да поговорим в тази суматоха.
-Искаш за нещо да говорим?
-Е, не точно..както и да е. Оставям ви.-малко се смутих от въпроса му и реших да излезна
-Самър. Ще ми разкажеш после.
-Да..
Излязох и видях, че Из говори с лекаря. Присъединих се тъкмо когато той тръгна.
-Е, какво става?
Тя плачеше.
-Из???Какво има??
Усетих как сълзи се събират преди да ми е казала. Нещо лошо се е случило с Рокси. Марк пристъпи към мен и ми показа да седна.
-Кажи ми!-изстерясвах вече
-Успокой се...-беше леко разтреперан
-Маркъс! Изабела!
-Сам...изпаднала е в кома.-проплака Из
-Моля?!?
Свлякох се на земята и изпаднах в шок. Из седна до мен. Двете плачехме. После усетих игла и се замъгли пред очите ми. След около час и нещо се събудих. Бях в стаята в която беше преди това Рокси. При мисълта за нея една сълза потече бавно надолу. Из още спеше, тя беше на съседното легло. Взех си телефона и веднага звъннах на Алекс. Не знам как, но мисля че само той може да я изкара от това.

~разговор~
-Ало?
-Ал-лекс?
-Да, Сам. Какво ти е? Ако е пак за заминаването.....знаеш.
-Не..вече пристигнах. Дори се случиха доста неща.
-Нещо с Изабела или брат ми? Дилън?
-Не. За щастие са добре.Някой каза ли ти нещо?
-Мне не са звъняли. Казвай направо!
-Ммм...Р-рокси.
-Ъх..излязла е от болницата?-имаше надежда в гласа му
-Не точно.
-А, какво?
-Ще остане дълго в болницата.
-Как така?
-При катастрофата е изгубила спомените си. Помнеше мен и Из и родителите си, но вас ви беше забравила. Чувстваше нещо към теб и те позна на снимка. След това й казах защо не си дошъл...
-И?
-Спомни си всичко...изпадна в някакъв шок и припадна. Лекарите ни казаха преди малко, че е изпаднала в кома.
-Какво?!?
-Мхм. Мисля..не знам защо, но мисля, че само ти можеш да й помогнеш.
-Сам..
-Нима няма да дойдеш и напълно си я забравил?!?-говорех силно и събудих Из
Тя ме гледаше въпросително и пуднах високоговорител.
-Не съм..-каза Алекс
-Досетих се от тона ти. Искам да дойдеш..поне да сме до нея.
-Ах..добре. Веднага отивам за самолет. Ще взема частен от организацията.
-Алекс пак е в играта..стария Алекс.-малко се зарадвах, че се върна
-Сега най-важна е Рокси.
-Мхм. Ще се видим. Чао.
-Чао.