Ще се запомни...❤❤❤

156 10 0
                                    

*гледна точка на Рокси*
-Какво стана?-пита Сам след като се върнахме вкъщи
-А нищо. Утре ще изляза с новите с които ще съм в Англия.
-Кои са тези?-попита неразбралата Изабела
-Мат, Марк и Лена.
-Нищо не ни говори.
-Пффф..нови са и са от Англия. Ще работим заедно от там. Това е новият ми екип така да се каже. За това утре ще се видим и в събота ще пътуваме заедно.
-Аха. А баща ти?
-Ммм ще кажа че са приятели, защото е така.
-Окей. Явно си го измислила. Какво ще правим в петък?
-Нищо. Филм у нас....трите.
-Алекс и момчетата къде?
-У тях си.
-Защо правиш това?
-Иначе ще е по-сложно и болезнено.
-Алекс няма да издържи на това. Поне за рожденият ден.
-Хайде деее.-помоли Из
-Ще видим.-бях почти непоколебима по този въпрос
...почти!
-Йей!
-Не бързай Из. Това не значи- да.
-Хубаво.
-Сега какво?-пита Сам
-Не знам. Аз сигурно след малко отивам при Ник.
-Изабела! Ще имате достатъчно време след като нашето момиче замине! Спри!-сръчка я Самър
-Няма проблем. Отивай при сродната си душа докато можеш да си с нея.
-Охх, милата ми! Извинявай.-гушна ме
После се почука на вратата на стаята ми. Из отиде и отвори супер нелепото и разсмя всички. На вратата седеше Алекс....момчетата бяха с него.
-Искате ли гости?-попита Дилън
Самър отиде да го прегърне. Из целуна Ник по бузата.
-Даа!-отговориха двете заедно
Аз седях и гледах Алекс. След малко се усетих и се обърнах към прозореца и гушнах Макс.
-Хмм..момчета май момента не е подходящ.-каза Ник
-Ааа така и така сте дошли.-задърпа го Сам
-Да. Да слезем долу.-предложи Из
-Супер идея.-съгласиха се
Знам какво правеха. "Да ги оставим на съме." си мислеха, но няма за какво. Бях решена да не проявявам чувства. Станах и тръгнах след тях, но Алекс ме хвана за ръката точно преди да изляза най-безцеремонно.
-Сега какво? Няма да се познаваме ли?
-Не съм казала нищо?
-Именно. Не ми говориш.
-О, нима? Какво правя сега?
-Не искам последните дни да се караме, Рокс.
-Нито пък аз.
-Спри да се държиш така обаче.
Приближи се към мен и незабелязано затвори вратата. Тъкмо да ме целуне и се отдръпнах. Без чувства!
-Не може...
-Хъх..?
-Не може...-повторих и седнах до Макс
-Защо?
-Не сме заедно. Значи не може.
-Напротив!
-Алекс..ние се разделихме вчера...на моста.
-Не сме. Ти преувеличи и не знаеше какво говориш.
-Аха. И тези твои и мои сълзи бяха от нищото?
-Ъм..прекалихме с емоциите. Нищо не е станало.-каза той и седна до мен
Постави ръката си върху моята, така топла и вдъхваща упора. Охх..поддавам се. Гледах надолу и не усетих как ми повдигна брадичката и срещнахме погледите си. Тези сини очи...
-Рокси?
-Мм?
-Наистина ли смяташ, че ще повярвам, че няма нищо между нас?
-Не...
-Е какво? Ще идвам в Лондон често и това е.
-Алекс...това е на друг континент. Не е като от Калифорния да отидеш но Флорида или Ню Йорк. Друг континент! Невъзможно е!
Сълзите напираха. Няма да издържа по дяволите...
-Шшш..Повярвай ми има начин.-каза той и една сълза се спусна надолу по бузата ми
-Не мога..твърде е трудно този път.
При сълзата дойде втора, после трета и станаха доста. Той ги избърса леко с опакото на ръката си.
-Хей. Не плачи миличка. Ще успеем.
-Мне. Не мисля така.
Приближи се и ме целуна по бузата. След това Самър влезе в стаята.
-Ахх...идиотка! Съжалявам. До скоро.
-Нищо.-промълвих аз
-Загрижените приятели и братя нали?
-Мда. Цяло богатство имаме долу.
-Така е. Хайде да не губим време и да отидем при тях.
-Хайде.
Хванахме се за ръцете и слязохме по стълбите. Всички се бяха насъбрали на дивана и хапваха сладолед. Изабела дойде до мен с огромна купа шоколадов с черешки отгоре и ми я подаде. Самър добави една лъжичка, Дилън постави още една до нея.
Седнах в скута на Алекс и двамата започнахме сладоледа. Избрахме филм и гледахме до към 1:30. После се сетихме че сме на училище и се настанихме. Сам и Дил бяха в стаята за гости, Из и Ник в стаята на мама и татко която вече не се използваше, а аз бях с Алекс. Влязохме в стаята и аз затворих вратата след себе си. Трябваше да си сложа пижамата. Алекс вече беше по боксерки легнал на леглото до Макс. Двамата седяха и ме гледаха в очакване на нещо велико, все едно ще им направя специално модно ревю по бански.
-Какво си ме зяпнал?
-Аз? Неее.. Ти просто си удивителна скъпа. Караш дори кучето да вибрира.
Засмяхме се. Приближих се до леглото. Хванах Макс за едното ухо.
-Така ли бе сладур?! Не си ми казвал такива неща.
-Той споделя само с мен.
-Ауу. Лоша работа.
-Не много. Тази вечер не е лоша.-каза с предизвикателен поглед и се доближи до мен
Тъкмо да слеем устните си и аз го спрях.
-Не, не и не! Не съм по пижама!-казах и му се изплезих
-Ами обличай я тогава. Макар, че..си по-добре без нищо ако питаш мен.
-Ах, не. Никой не те пита.
Взех пижамата от гардероба си и влязох в тоалетната.
-Защо там? Знаеш, че няма какво да криеш!-провикна се Алекс
-Тихо! Всички спят!
-Ооо, не смятам че е така.
Тъкмо бях свалила дрехите си и бях останала по бельо и Алекс нахлу при мен.
-Да ти кажа и така си добре.
Прехапах долната си устна.
-Ужасен си!
-Нда. И аз те обичам сладкишче!
Хвана ме и ме вдигна на ръце. Занесе ме на леглото и ме пльосна отгоре както аз винаги правя с раницата си след училище.
-Хей!
Не ми отговори а направо се качи отгоре ми. Започна да ме целуяа навсякъде, но супер бавно, за да ме дразни.
-Ей, флегма си голяма! Не дразни приятелката си така!
-Оххг, нали бяхме непознати?
-Това е минало!-казах и обърнах позата, като застанах аз отгоре
Минах с ръката си от носа му до долу, като правех обиколки покрай всяка плочка на корема му. След това пак се обърнахме. Целувахме се и накрая останах без сутиен. Той го разкопча бавно и го метна на килима. Макс го взе и го занесе в банята.
-Ей, да не си го намерил на полето да го мяташ така?
-Ммм не знаех че е толкова ценен за теб.
-Покрай теб става напълно ненужен.-казах и го целунах страстно
Усещах усмивката му през целувката. Поиграхме си още малко така и стигнахме същинската част...
-Беше ми забавно.-признах си
-Забавно? Ти надхвърли очакванията ми!
-И ти моите.
-Обичам те.-каза той
-И аз.
Целунахме се. По време на целувката погледнах часовника, който бе останал на ръката му през цялото това време. Беше 3:33.
-Алекс!
-Аха?
-Виж си часовника!
-Ооо, неее! Само 4 часа сън човече!
-Мхм. Май преувеличихме този път..
-А, не! Тази вечер не я заменям за никоя друга!
-Хах. И аз.
Отново се целунахме...този път за последно. Опрях глава на гърдите му и се сгуших в него. Той ме прегърна и сме заспали. На сутринта приятелите ни ни събудиха с гръм и трясък...и много вода!

Добрее този момент ми коства много усилия! Съжалявам ако не е достатъчно подробно, но ми е неловко като пиша за тези неща. Не ме съдете! П.С харесва ли ви? 😇😁🙉🙊🙈✌✌👌

My lifeWhere stories live. Discover now