My life

Спомените се върнаха....

*гледна точка на Рокси*
Заспала съм докато усетя. Когато се събудих някой държеше ръката ми. Беше татко. Мама ми галеше косата и ме гледаше от другата страна с насълзени очи.
-Здравейте.
-Миличка, помниш ли ни?
-Дааам. Татко и мама. Спокойно.-усмихнах им се за да не се притенсняват
Целунаха ме по бузите.
-Обичаме те. Какво е станало за да стигнеш до тук? Спомняш ли си?
-Не...съжалявам.
-Няма нищо. Полицаите са дошли да те разпитат, но като не се чувстваш добре няма да е сега.
-Добре.
-Приятелите ти взеха самолет до тук от Калифорния след като им казахме. До няколко часа ще са тук.
-Сам и Из???
-Даа.
-Супер.
-Помниш и тях. Значи не си забравила и момчетата и Алекс нали?-попита мама
-Алекс...момчета.
Родителите ми се спогледаха.
-Не ги помня.-продължих
-Няма нищо. След като ги видиш ще си спомниш всичко.-убеди ме татко и ме целуна по челото
След това влезе Мат заедно с още едно красиво момче. По описанието на Мат това трябва да е Маркъс.
-Ейй! Мат! -зарадвах се
-Аха. По-добре ли си?
-Нда.
-Радваме се.
-Ти си Маркъс нали?
-Ъм. Рокси ние ще ви оставим.
-Добре.
-Да.
-Мисля че те помня. Харесах те от първия ден, но не го казах.
-Хммм. Рокс не смятам че след като си с Алекс е нужно да го казваш.
Алекс..отново. Бях си спомнила нещо през часовете в които бях сама преди да заспя. Бяхме се разделили заради заминаването ми.
-Не е, но ние сме разделени.
-Помниш го?-учудига се и двамата
-Явно да.
-Тогава благодаря.
-Няма за какво. Готин си!-намигнах му
-Рокс. Променила си се.
-Сигурно от удара.-замяхме се
Май наистина беше така. В момента съм доста позитивна.
-Оффф още толкова трябва да стоя прикована за това леглоо.
-Трябва. За твое добро е.
-Знам, Мат. Ама не е нужно цяла седмица. Добре съм.
-Няма значение.
-Окейй.
-Лена също е добре.
-Радвам се. Кога я изписват?
-Помниш я?
-Аз и казах преди да заспи за нея. Ще се сети като се видят напълно.
-Мда.
-Изписват я утре.
-Е, щом е добре. Макар че и аз съм!
-Не се дръж като дете.
-Окей. Разбрахх. Кога пристигат точно Сам и Из?
-Ммм след около 3 часа.
-Офф ще си скучая.
-Искаш ли телефон или нещо?
-Може. Къде ми е самсунга?
-Тук.-каза Марк и го извади от джоба си
-Защо е бил там? И как не е потрошен?
-Ами бил е на скрито място в колата. Тоест я онова като шкафче под седалката ти.
-Аха. Окей.
Взех го и го включих. Имах доста съобщения. Следващите няколко часа мина в разговори с момчетата. Беше забавно, те ми припомняха някои неща. За Алекс обаче не спомянаваха много, а споменатото ми се струваше доста далечно. Докато се усетим минаха 3-те часа. Оказа се че е късно и трябваше наистина да си почина. Утре щях да се видя с приятелките си и ....момчетата, които и да бяха те. Казаха ми че са брата на Алекс- Никълъс и приятелят им Дилън и пе те са гаджета с Из и Сам. Погледнах часа и беше 22:00 часа. Много е рано за мен, но бях изморена. Отпуснах се и заспах.