My life

Отново заедно

*гледна точка на Рокси*
Еми..аз смятах да убивам Зейн през нощта ама нещо не се получи. Майкъл дойде с камера, говореше с приятелите ми. Аз явно прекалих или не знам какво толкова направих, но завърших окована за веригите и малко...цялата в кръв. Загубих представа за времето. Вече е нощ, хубавото е че Зейн реши да спре да ме удря и сега имам нещо като почивка. По мен има засъхмала кръв,но той реши че стига да ми метне едно одеало отгоре. Сега си вися и се чудя как да се измъкна.
*гледна точка на Алекс*
Не мога да заспя, а е 1:20 вече. Утре трябва да съм пълен с енергия, но не спирам да мисля за видяното. Искам да действам ако може дори сега. Смятам да огледам района за утре, така ще знам къде отивам и как изглежда мястото. Станах от леглото, облякох яке и обувки и излязох от стаята, а после от къщата. Качих се на колата и потеглих към мястото, където беше затворена Рокси. След час пристигнах, огледах се хубаво и останових, че това е нещо като замък, но Рокси не е затворена там.  Беше другаде, но не смятам че е извън двора или нещо такова. Слязох от колата и се постарах охраната да не ме види. Оттук виждах само горната част на сградата, защото имаше огромни огради. Покатерих се на оградата от страна на която смятам че няма да ме видят. Пренебрегнах риска че може да има камери и сигурно има. Сега видях задния двор, където имаше посредата на полянката стълби за надолу. Там беше тя. Иска ми се още сега да си я взема, но не бива. Слязох от там и се качих отново на колата. Влязох в къщата към 3/4 сутринта. Мислех че никой не е забелязал отсъствието ми, но уви. Всички се бяха събрали във всекидневната и ме чакаха търпеливо..или до колкото можеха.
-Хей..-почесох се зад връта-Как сте?
-Къде беше?-попита ме направо Ник
-Разходих се..малко.
-До къде е това?
-Ми...защо питаш?
-Видях те на камерите качен на оградата в задния двор.
-Какво?
-Мдам умнико. Провали всичко поздравявам те за глупостта.
-Наистина?
-Да те лъжа ли?
-Алекс...
Просто се качих горе и затворих вратата след себе си. Наистина съм провалил всичко. Голям съм идиот! Отказах се от това да лежа и отидох до камерите. Рокси! Будна и.. Опитва се да се измъкне оттам.
*гледна точка на Рокси*
Още си вися... Размърдах се малко и забелязах че съм близо до стената. Опрях краката си и някак се превъртях. Нямах голям успех, но от тежестта ми веригите се разклатиха доста. Мисля че мога да ги изкарам. Направих ги още няколко пъти. Добре че Зейн спи като пън и не се събуди че щях да изям още бой. Всичко ме болеше, но продължих. Те съвсем се разхлабиха и с едно леко дръпване ги измъкнах от тавана. Облякох се внимателно защото...нямах нищо върху горната  част от тялото си. Та сложих си една риза която намерих в гардероба и се заех със Зейн. Взех двете ветиги и ги увих около ръцете му. Скъсах малко от чаршафа и направих някакъв странен възел. Поне съм сигурна че е здрав.. След това му вързах и краката, но по силно защото нямах вериги за тях и използвах само чаршаф. И дъа...беше завързан яко човека. Странно ми е как не се събуди когато реших да го местя в килера. Сложих му тиксо на устата да не вика и така. Сега изкарах една фиба от косата си и я пъхнах в ключалката на вратата която нямаше избор да не се отвори защото иначе щях да я разбия. Изкачих стълбите и се огледах хубаво. Вече имах и телефон, защото той беше у Зейн. Бяха направили голяма грешка да го оставят при него. Писах на Сам и Из че съм се измъкнала от тази тъпа къща или каквото е. Нямаше никой освен няколко камери в двора. Взех камък и уцелих едната, после другата и готово. Чух че още след първия път идва охраната на замъка на Майкъл. С тях ще се справя макар че имах време да прескоча оградата избрах да взема кола след като ги набия. Точно след като разбих и другата камера се появиха двама мачовци. Намигнах на идващия към мен и изкарах едното ножче от маратонката си след като се приближи достатъчно. Забих го в крака му а след това и в ръката му. Другия тръгна да съобщава на Майк ама не му се получи. Взех му телефона и забих другото ножче в рамото му. Така реши да каже че е фалшива тревога и никой не дойде. Аз получих ключове за кола и дори ми отвориха главните врати. Само видях излизайки Майкъл по пижама да тича след мен. Пуснах музиката на макс и отворих прозореца. Пратих му една въздушна целувка и си продължих по пътя. След час стигнах до вкъщи.
-Аз се завърнах!-извиках, минавайки през вратата
Чух стъпки по стълбите от няколко човека. Сам и Из изкрещяха и ме прегърнаха силно. Дилън беше също дошъл след смс-а ми явно, а Ник...като знам Из е бил тук. Най-малко очаквах обаче да видя Алекс да излиза от моята стая. Той...се чудеше. По очите му познах, че не знаеше дали да ме прегърне или да си тръгне. Аз..го подминах и гушнах Ник, който се очуди страшно много. Когато ръцете му минаха по гърба ми обаче усетих силна болка. Не усещах болката от всички прегръщания до сега. Припаднах...