My life

Трезво мислене

*гледна точка Сам*
Събудих се. Този....не е нормал. Беше се изкъпал и щеше да се облича, а сега стоеше само по кърпа на кръста пред мен. Е..имаше плочки и гледката не беше лоша, но...това не е Дилън и не искам да виждам други момчета в такъв вид. Забеляза, че съм будна, но не му пукаше как изглежда.
-Как си?-усмихна се, а аз насочих вниманието си към стичащите се капчици по изваяните му плочки. След това изместих неловко погледа си.
-Харесва ли ти гледката?-попита и се засмя на реакцията ми. Бях червена като домат.
-Ъм..какво ще закусваме?
-Имаш апетит, а?
Още по-неловко...
-Май да.
-Ставай тогава.
-Облечи се първо.-настоях аз.
-Аа значи искаш да ме видиш съвсем без нищооо?
-Не си ги измисляй!-казах и засрамено се скрих под завивката.
-Вече можеш да излезеш от скривалището си.
-Хубаво..
Беше с анцунг и бяла тениска. Косата му беше още мокра и капчиците се стичаха надолу. Защо обръщам толкова внимание?!
-Сега излез.-казах твърдо
-Ти не можеш да ме командваш. Трябва да си отвлечена попринцип.
-Тихо.-смръщих се
-Хайде де обличай се.
-Какво? Очакваш да го правя пред теб?-засмях се съркастично
-Да не те вържа ей сега за леглото без дрехи. Искаш ли?-повдигна едната си вежда. Би трябвало да е шега, но не звучи изобщо шеговито. Както и да е...не спечели той. Влязох в банята и там се облякох. Не избирах изобщо, но всичко в гардероба беше...уф. Все ще има коментар. Таа сложих това:

-Отива ти. По-често носи къси потничета.-каза с усмивка
-Офффф.-въздъхнах и взех една тениска-възможно най небрежната, след което я облякох.
-Току що съсипа целия сексапил излизащ от теб.
-Идиот.-измънках под носа си. Грябва да се измъкна от тук, че няма да го търпя още. Не ме убива буквално, но го прави бавно и му доставя по-голямо удоволствие. Мисля, че скоро ще започне да действа, а не само да мисли мръсно..
Ейй, Сам се завърна! Сега-план.
-Направил съм тостове. -каза и сервира.
-Окей.
-Как е?-каза, отхапвайки от своя
-Става.
-А?
-Вкусно е.-казах и извъртях очи.
-А така.-усмихна се замодоволно
-Какво ще правим?
-Миии не знам. Ти няма да излизаш, аз имам работа.
-Ще ме зарежеш тук?
-Ооо, да не ти липсвам?? Ще наваксаме после.-намигна ми. Блях!
-Не исках да прозвучи така.
-Да, но се случи.
-Какво ще правя тук?
-Ще броиш овце, докато се върна.
-Не си познал.
-Внимавай, че може да мина на режим убиване.
-Ти и сега си ме убиваш бавно.-нервеше ме...
-Така ли?
-Ъм да.
-Да те върна при Дилън, искаш ли?
Може ли??? Не, разбира се.. Какво очаква да отговоря сега??
-Ми не.
-Аха нито мен, нито него.
-Дап. И двамата губите. Искам да видя Рокси и Из.
-Емиии не е концерт по желание.
-Колко си мил.
-Мхм. Знам си.
-Нямаше ли да излизаш?
*гледна точка Майкъл*
Тази за каква се мисли? Искам това, искам онова. Бахти разглезената е станала.. Аз ще обърна отношението и ще и се стъжни живота. Сега и ме гони от собствената ми къща...
-Тръгвам. Ако ти липсвам...не ми звъни.-намигнах й и отидох да я целуна, но се отдръпна. Смръщих се и ми позволи да целуна бузата й. Ох това момиче.. Как смята, че тя води парада.
Излязох и я оставих сама. Сигурно мисли, че няма охрана или нещо, но отвори ли вратата ии става страшно. Идват 10 мои човека и аз също. Така че няма да мръдне.
*гледна точка Изабела*
Така се притесняваммм. Уффф как ще я намерим?? Не съм спала почти от мислене. Станах супер раното и тръгнах по улиците. Не смятам, че дори е в Калифорния. Звънна ми телефона. Не съм в настроение да говоря амаа.. Може да е станало нещо (агейн).
-Кажи?-попитах Ник
-Имам следа. Идвай.
-Каква????
Затвори ми...тъпак.
Тичах до вкъщи и след 20 минути бях там. Бях се отдалечила леко ама нищо...
-Какво стана сега?
-Виждаш ли тази точка?-попита и обърна лаптопа към мен. Взирах се, но не виждах нищо.
-Нищо не виждам!
-Мда, щото няма нищо.
-Е какво си намерил тогава бе?!
-Мии преди беше там.
-Много хора се местят от града.
-Ама не толкова бързо и без да си вземат нищо.
-Какво ми намекваш сега?
-Отвлечена.
-Тя?
-Да-тя. Момиче е. На нашата възраст. Лилава коса, пиърсинг и да.
-Лилава коса и пиърсинг ли?!-прескочи половината стълби Рокси и дойде до нас
-Това казах.
-Виждала съм я! Много мислих за това момиче!
-И?
-Ами осъмних се в нещо. Много ми беше позната.
-Не е в Калифорния вече. Пътувала е изведнъж в черна кола до Ню Йорк май.
-Къде е живеела и как се казва?
-Кейт Патерсън или Питърсън нещо подобно.
-Хм.Къде живее?
Ник каза някаква улица и Рокси се изтреля от стаята. Качи се на колата и тръгна.
-Ама тя не бива да кара!
-Ще се оправи. Алекс е след нея.-каза Ник. Не бях забелязвала Алекс, но...
*гледна точка Рокси*
Олее трябва да разбера. Ако това е Сам! Изстрелях се бързо и излязох през вратата. Нямах време да тичам и взех колата. Не обърнах внимание на никой и нищо и просто карах. Даже минах на червено и щях да се сблъскам с една кола. Нищо...ще се оправят.
Стигнах адреса и се качих на нейния етаж. Вратата си беше на място, но отворена. До колкото чух била излязла вчера. Има нещо странно тук. След мен се качи едно момиче и се срещнахме пред вратата.
-Коя си ти?
-Ам..ти коя си?
-Сара. Исках да огледам.
-Ама защо?
-Не те познавам, за да кажа такова нещо.
-Случило ли се е нещо..с Кейт?-не знаех как да попитам ии...
-Познавате ли се?
-Да..приятелки сме, но се премести и реших да и дойда на гости.
-Тя знае ли?
-Не, исках да е изненада. Какво е станало?
-Отвлякоха я до колкото видях. Записах номера на колата, но не съм отишла в полицията.. Имах малко проблеми и този човек с хората му не изглеждаше ъм..нормално.
-Тоест?
-Амии някакъв престъпник е сигурно. Знам ли.
-Как изглеждаше? Можеш ли да ми го опишеш?
-Мисле, че да. Имаше тъмно руса коса ии сини очи. Сладка усмивка, но в очите му се вижда подлостта. Не знам дали ти говори нещо..
О, ГОСПОДИ МАЙКЪЛ!!!
-Боже, благодаря ти!
-За какво?
-Знам кой е! Ще се опитам да я спася. Може ли номера на колата?
-Тя изглеждаше доста спокойна като го видя.
-Не ми пука. Ще се осъзнае определено. Моля те, дай ми този номер.
-Ето.-прати ми го и аз го изпратих директно на Ник. С Алекс се срещнахме пред входа.
-Какви ги вършиш тук?!-викнах аз
-А ти? Знаеш, че ти взеха книжката тук, а караше като пияна наркоманка!
-Пука ми! Ще открием Сам. Тръгвай!
-В моята кола! Марш в моята кола, Рокси Хард!
-Ама...
-Няма "ама". Влизай мамка му!-беше странно ядосан. По пътя не с
и