My life

Напечено, но не за дълго

*гледна точка на Дилън*
Добрем... Малко загазихме. А Сам..Мнее аз не смятам да я давам на този идиот толкова лесно. Изабела е с мен. Не знам какво ще правим, но май тя знаеше. Бяхме само ние будни в стаята заедно с Майкъл. Другите бяха подобно на упоени. Е.. Мярнах в ръката на Из джибно ножче. Не беше точно в ръката й, по точно тя се опитваше да го изкара от джоба си и разбрах на къде бие като ми намигна незабележимо- аз трябва да отвлека вниманието на Майк, който вече се чудеше какво става.
-Какво трябва да значи това?-попита уверено той, Из
-Нищо особено.-каза тя, продължавайки да гледа към ножчето, което почти беше извадила
-Как така?-погледна той малко поколебан в увереността си
-Ей, пич. Успокой топката. Само на седемнайсет си. Има много момичета. Сам не е единствената риба в морето, нали така?-попитах го, за да привлека вниманието му към себе си
-Човек, ти не разбираш. Тя се подигра с мен.
-Амм.. Тийнейджъри к'во ти говори? В тези години се виждат много повече неща, отколкото една кофа ледена вода за събуждане.
-Никой не се подиграва с мен!-разкрещя се той
Видях колки беше ядосан. Дори не ме оплаши. Из се беше справила с ножчето и само трябваше да си среже въжето незабележимо. Този истерик ще ни навлече много проблеми както е тръгнало.
-Добре, добре. Разбрах те. Не искаш да се развали репотацията ти.-отговорих спокойно на викът му
-Не само това. Тя се правеше на кучка пред мен. Трябва да влезе по дълбоко в ролята си.
-Какво искаш да кажеш с това?-вече започваше да ме инервя
За щастие спасителката ни се отвърза. Мина към мен и ми помогна. Скоро, докато той беше с гръб към нас и се изнервяше ние бяхме свободни.
-Аз ще...-и великия човек беше прекъснат от ножче в рамото
Нали Из не беше от мафията?Не знам как може това, но сега не е момента. Майкъл изкрещя, а ние тръгнахме, като аз взех Сам на гърба си. Тя се събуди бързо и слава богу вече беше почти на себе си. Останалите също жяха след нас. Идваше охрана от всички страни, но Из продължаваше да ме изненадва. Удряше ги наред и те падаха на земята, като узрели круши. Много е добра в това, но аз харесвам Сам повече. Из е за Ник.
-Бързоо!-извика тя
Рокси много бързо се съвзе в сравнение с Алекс, който се влачеше като чувал с картофи след нас. Тя също помагаше много на Из с охраната. Тези момичета са невероятни. Радвам се, че Алекс ни запозна. Скоро бяхме навън. Колите бяха отпред. Аз се качих в моята заедно със Сам и Ник, защото не беше добре.
Из беше сама в неговата кола, за щастие можеше да кара горе-долу.
Рокси беше с на Алекс колата. Интересното е, че и двамата бяха много по-зле от момичетата. Та Рокси също можеше да кара и то отлично за разлика от Из, която не беше много добра или пък Сам, която изобщо не можеше. Вече стигнахме къщата ни. Тоест на мен, Алекс и Никълъс. Живеехме заедно от скоро. Много ни е яко. Имаме голяма къща с басейн само за нас. Оказа се, че Рокси живее с баща си, а майка й е в чужбина. Сам и Из са в една къща почти до тази на Рокси.
-Из?
-Да?
-Бащата на Рокси у тях ли си е?
-Мхм. Чака я.
-Ще му звъннеш ли, че ще спи у вас?
-Но защо?
-Оставате у нас, докато не ви видя всичките живи и здрави ясно?
-Охх окей. Стана много късно и без това. Почти 4 часа е.
-Хайде влизай.
-Ъмм хора..Мога да се оправям сама, както и да се прибера. -каза, залитайки Рокс
-Ахам. Сядай госпожичке и да не си мръднала. -каза Из
-Нее.. Алекс кажи им.
-Хах.. Алекс не е наред сега Рокси.-подвикнах й аз от кухнята като взимах лед, защото ги боляха главите
Дадох им го у се оспокоиха. После ги отведох към стаите. Вкъщи имаше три спални и една отделна стая на горния етаж. Трябваше или едната да е сама или всичките да спят при нас.
-Е.. Алекс и Ник не са на себе си. Няма да помнят тази нощ сигурен съм.
-Да ама аз ще я запомня.-каза Из, усмихвайки се
-Офф хайде де една вечер при Ник. Няма ти нищо.
-Добрее.. Поне ще ми достави удоволствие, че няма да помни.- изхили се тя мазно
-Айде влизай вече. И внимавай с приятеля ми!-предопредих аз
-Да спокойно..-затвори вратата тя, като вкарваше и Никълъс с нея
- Добре Сам. Ще спиш при мен. -каьах сладко аз
-Окей. -съгласи се тя
Нямаше какво да каже. Вървеше и се блъскаше в стените. Милата ми тя. Хванах я през кръста и я погледнах, оставяйки я на леглото. Та тя е с рокля по дяволите! Не може да спи така. Трябваше да викна Из да я преоблече, но какво толкова. Една тениска щях да й сложа и това е. Хмм.. Как се сваля това? Офф тез момичета са много трудни с дрехите си. Поне е сладка с това. Съблякох я напълно..без бельото разбира се. И...ахх какво тяло, а не тренира нищо.
-Хейй..-промълви тя тихо
-Чакай миличка..
-Не ме наричай така Дилън.
Сам стана и си облече една тениска. Беше по-лесно така... Съблякох се и аз и останах по боксерки. Видях я как се загледа в плочките ми и се изхилих.
-Харесва ли ти?
- А какво? Това не се е случвало да знаеш!
Мисля, че беше по-добре вече, но й се спеше. Излязох от стаята да проверя другите.
-Хейй.. -отидох при Из
Замрях тотално. Тя беше съблякла Ник..е както аз направих с Сам де, но това е тайна. Отидох да й помогна без да казвам нищо.
-Лека нощ.-каза ми тя когато излизах от стаята
Сега беше ред на Рокси и брат ми. Влязох и... Тя беше облякла тениската му на супермен и беше легнала до него вече. Останал по боксерки като мен и Ник той я беше прегърнал и си говореха.
-Гълъбчетаа.
-Оо здравей.-каза брат ми
-Да ви оставям..само проверявах за злополуки, но при вас няма.
-Аз вече съм запозната с Алекс...-каза Рокси, но не разбирах защо
-Няма да споменаваме как.-намеси се Алекс
-Не ме интересува. Айде лека. И без глупости.
-Спокойно бате!-разсмя се Алекс

1055 думи хора! Радвам се, че има толкова четения моята книга. Благодаря ви, че си правите труда да четете глупостите ми. А да и на снимката е Майкъл.. 😇😇