My life

Новия "шеф"

*гледна точка на Рокси*
Събудих се, беше тъмно още. Погледнах си часовника и се оказа, че е 5:45 сутринта. "Не ми се спи."- помислих си и станах. Мама и татко спяха още и аз седнах пред телевизора с активия в ръката. Утре е Коледа...а аз няма да съм със най - ценните хора за мен. Една сълза се стече надолу, след което я последва още една. Не позволих повече това да се случва, станах от дивана и хвърлих в коша празната чашка активия. Качих се в стаята си, беше станало 6:10, облякох една блуза с дълъг ръкав, черни дънки, зимното си червено яке и тъмносивите си ботуши. Излязох и се запътих към фитнеса. Скоро стигнах, платих си входа и започнах да тренирам - не трябваше да губя форма заради мисиите. Тук фитнеса беше огромен и имаше отдел за бокс, тоест вместо да ходиш на курсове по бокс с група идваш във фитнеса, правиш спаринг с някой или удряш боксовата круша. Започнах с боксовата круша, естествено. Видях едно момиче горе-долу на моята възраст и се разбрахме да направим бърз спаринг. Някакво момче наиме Зет искаше да ни засича времето. Съгласихме се и започнахме. Тя нанасяше малко бавни и много силни удари. Тук целта е да си бърз повече отколкото да си силен, затова аз водех. Нито веднъж не успя да ме удари. След определеното време от Зет се поздравихме и продължихме с крушата. След около 2 часа в отдела с бокс се преместих в реалния фитнес. Малко на пътеката за бягане и вдигане на гирички и мина още час. Влязох в баните да си пусна един душ. Носех си други дрехи и се преоблякох. След това се запътих отново към вкъщи. Беше станало около 9 часа и трябваше да хапна нещо. Прибрах се. Мама и татко бяха станали, дори вече бяха на работа. Направих си два сандвича с шунка и се качих в стаята си. Пуснах лаптопа. Звъннах на момичетата....не вдигат. Е, сигурно са заети. Оставих лаптопа намира. Скоро бях изяла сандвичите и отворих гардероба. След 20мин.
-Добремм вече съм готова.-казах си аз, поглеждайки се в огледалото
Забелязах гердана на връта си...беше от Алекс. Трябва да го забравя, но... Май няма да стане толкова лесно. Бях се замислила и не усетих кога стана време да излизам. Изкарах колата от гаража и потеглих към апартамента на Лена. Тя нямаше кола, затова аз я взех от тях.
-Хей!
-Здравей.
-Как си, Рокс?
Рокс...така ми викаха в Калифорния момчетата и Алекс основно....
-Хм..Добре съм.
-Какво има? Натъжи се когато казах, Рокс.
-Няма нищо. Малко спомени това е. Както и да е. Хайде да тръгваме към мястото.-сложих една фалшива усмивка на лицето си и запалих двигателя
-Както кажеш.. Нещо ново при теб?
-Май не. При теб? Как ще караш Коледа?
-Мм..с момчетата смятаме да се съберем у тях. Ела и ти ако нямаш планове!
-Благодаря за поканата. Нямаше ли да има някакво парти...от вашето училище?
-Мисля че така беше. Защо? Искаш да отидем?
-Мне точно. Почудих се няма ли да ходите.
-Не смятахме, но може. Защо не? Нека отидем заедно.
-Добрем.
-Тъкмо ще се запознаеш с класа си.
-Не умирам от желание, но така или иначе ще стане.
-О, хайде де. Ще ти хареса тук.
-Ще видим.-казах и спрях колата зад тази на Мат
Слязохме и се огледахме. Момчетата бяха с нас. Пред нас имаше голяма сграда като тази в Калифорния, но двуетажна и нова. Имаше прекрасна градина. Беше..хм..нещо като имение, но по-голямо.
-Да тръгваме?
-Дап.-казах и тръгнах към централните врати
Там имаше двама пазача.
-Здравейте. Аз съм Рокси Хард и съм пратена с приятелите ми тук от Джеймс Кларк. Тоест..предлагам ви да ни пуснете.
-Г-це Хард, знаем за вас. Влезте.
- Доста си директна мис Хард.-каза Марк и се подпря на мен
-Така трябва. Такава съм си.
-Хайде тогава.
Влязохме в сградата. Беше...уникално. Всичко ново обзаведено, имаше големи стълби към втория етаж със стаите на хората от организацията и посредата две врати към офиса на новият шеф може би.
-Хей!-викна едно момче колкото нас и слезе по стълбите
-Ам..здравей?
-Странно, а? Непознато момче да ви поздравява.-всички се засмяха без мен
-Нда.-съгласи се с него Лена
-Окей. Кажи какво става.-предложих му
-Да се запознаем преди това. Или...?
-Както искаш..-бях малко безразлична, а тези около мен не бързаха особено
-Аз съм Томас. Томас Даниелс.
-Томас кой???-изненадах се
-Даниелс...Томас Даниелс както казах.
-Чакай...как?
-Мм така ми е фамилията? Нещо странно?
-Чакай....имаш ли братя?
-Ммм не знам за такова нещо. -изхили се
-Аха..съжалявам. Припознах се от фамилията.
-Татко ми разказваше че съм имал двама братя, но..са загинали в катастрофа отдавна.
-Имена? Ако...нямаш против.
Лена ме сръчка.
-Не толкова директно! Болна тема е!-прошепна ми
-Ами..Алекс и Н...нещо с н беше.
-Никълъс?
-Да.
-Как се казва баща ти?
-Раян Даниелс.
-Алекс не ми е споменавал за баща си..дори за името му като се замисля.
-Какво имаш впредвид?
-Имам предположение че познавам братята ти.
-Те са загинали. Няма начин.
-Мисля че са те излъгали, но нямам доказателства..за сега.
-Ъмм.. Дойдохме за друго Рокси.-припомни ми Матео
-Да. Искаше да се запознаем. Е, аз съм Рокси Хард. Това са Матео, Марк и Лена.
-Можехме и сами!-нацупи се Лена
Мисля че тя хареса Макс, но това не е важно сега.
-Е приятно ми е. Та за какво сте тук? Нещо с баща ми?
-Ммм Джеймс Кларк ни прати тук.
-Ясно. Баща ми работи за него.
-Аз съм дясната ръка на Джеймс. Ако може ни заведи до Раян Даниелс.
-Благодаря че каза. Ще внимавам с теб.-намигна ми
-Хъх? Защо?
-Хората му са...някак опасни.
-Такава съм.-усмихнах се
-Разбираммм. Хайде натам е.
Както си знаех големите врати винаги са офисите на "шефовете".
-Здравей татко!
-Здравей, Макс. Кои са приятелите ти?
-Ами още не съм сигурен че сме приятели, но сигурно ще станем. Пратени са от шефа ти.
-Ясно. Остави ни сами ако може.
-Окей. Ще съм отвън.
-Добре.
-Е, коя е Рокси от вас двете?
-Аз. -стъпка напред, моля
Офф. Да видим този Раян.
-Слушал съм много за теб. Супер доверен човек на Джеймс. Браво!
-Благодаря, но съм сигурна, че не сме тук за благодарности и похвали. Нали?
-Директна както винаги, а?
-Мда. Такава е.-добавиха тримата зад мен
-На въпроса, моля.-продължих аз
-Вече работите за мен, накратко.
-Хм. Пак сме си за старата организация значи няма проблем.
-Не е точно същото. Аз съм брат на Джеймс и ще е малко по-различно.
-Брат?-възкликна Марк
-С различни фамилий сте.
-Той си я смени, за да го прикрие. Срамуваше се от мен дълги години, а сега работим...заедно.
-Ясно. Значи ще получаваме задачи от вас?
-Бързо схващаш...ъммм.
-Маркъс Коен.
-Маркъс. Харесва ми.
-Мерси. Предполагам..
-Е първа мисия ще е Майкъл Девън.
-Познато име....ужас.
-Имали сте малко проблеми с него в Калифорния. Нали?
-Аха.
-Преместил се е тук след всичко.
-Оф... Какво ще правим с него този път?
-Джеймс иска да се свърши вече с него завинаги.
-Сетих се накъде биеш..
-Да. Би трябвало да се сещате всички.
-Ще го убием?-шокира се Лена -Аз не мога да убия човек който не познавам дори.
-Лена..не ти трябва да го познаваш.
-Та, ще го убиете по някакъв начин. До нова година трябва да е мъртъв.
-Имам въпрос.
-Рокси? Слушам.
-Имал ли е проблеми със Самър? Предполагам знаете коя е.
-Аха. Не е. Спокойно. Има планове за нея обаче. Затова искаме да го убиете. Надявам се че ще се справите.
-Окей. Благодаря. Тръгваме.-казах и посочих вратата
-Чао.
-Чао.-казахме всички в един глас
-Няма да го убия!-извика Лена
-Спокойно аз ще го направя..-успокоих я
-Много лесно да убиеш човек, а?!
-Не викай!-сръчках я - Ще продължим вкъщи.
-Добре..-съгласи се смутено
Тъкмо се качвах в колата. Лена вече беше вътре и Макс дойде сякаш от нищото.
-Ей, Рокси!
-Да?
-Искам да се видим!
-Какво?
-Каза нещо за братята ми. Трябва да разбера. Татко нищо не казва.
-Ааа.. Добре. Като разбера ще ти звънна да се видим.
Щях да вляза и той ме дръпна. Целуна ме. Не му отвърнах. Аз обичах евентуално брат му.
-Какви ги вършиш?!
-Извинявай..мислех си,че може да се получи между нас. Харесвам те.
-Познаваме се от половин час, по дяволите!
-Няма значение. Усетих нещо което ме привързва.
-Оф...виждаш ли това?-вече избухвах
Показах му татуировката на ръката си.
-Теб те "свързва" нещо с мен от половин час въображаемо, но мен ме свързва това с брат ти!
-Рокси...
-Ще ти пиша.
-Нямаш ми номера.
-Ще го намеря. Аз съм дясната ръка на Джеймс Кларк, да му се невиди!
-Съжалявам за това...
-Макс..няма да има нищо между нас. Съжалявам и аз, но не пробвай това отново...никога!
-Добре..разбрах. Ще чакам да пишеш.
Обърнах се и влязох в колата. Натиснах двигателя рязко и обърнах към вкъщи. Не казах нито  дума...

Може би ще стане нещо. Не получавам коментари, но нищо. Продължавам напред. Благодаря за четенията! 👑😍