My life

•Глава 16•

*гледна точка на Рокси*
Апф. Тези не се връщат. Защо пуснах Из да тръгне така лесно. Мислех, че ще излезе да се разходи, да премисли нещата и така да й мине. Ама неее, трябваше да свърши някоя глупост и да се прибере късно. Какво ще я правя сега? Кой знае какво е станало. Поне Никълъс е с нея. Не усетих кога е станало 1 и другите са заспали от чакане. Бяха сладки заедно Сам и Дил, аз и Алекс се бяхме настанили много странно, но той също спеше. В картинката липсваха само Ник и Из. Станах внимателно без да събуждам Алекс, който беше сложил глава в скута ми. Хубаво е, че спеше като пън и не го събудих. Отидох в кухнята и си сипах вода. Когато се върнах видях Ник и Из да влизат, смеейки се тихо. Ник беше вдигнал Из на ръце и я пренасяше през всекидневната. Реших да си остана за малко в кухнята, колкото и да исках да разбера какво е станало бе трябваше да развалям такъв момент. След като се качиха горе аз седнах до Алекс. Телефона ми извибрира- беше татко. Притеснил се е. Писах му че съм у Изабела и утре ще се прибера. Не можех да му кажа че съм в къщата на три момчета, които не познава. Щях да ги запозная скоро. Сега трябва да събудя спящия красавец,за да се премести в спалнята....ще бъде трудно.
-Любов моя, ставайй.
-Хъх..?
-8 сутринта е.
-Какво?!-каза, скачайки от леглото
Притесни се момчето защото сме на училище утре.
-Нда. Хвана се много лесно.-казах като го прегърнах
-Ужасна си!
-Тихо да не събудим гълъбчетата.
-Ама, Дил не е споменавал, че е със Сам.
-Знам. Не са заедно официално. Ако бяха не знам какво щеше да стане. -казах, хилейки се нелепо
Той разбра на къде бия, понеже Самър и Дилън се бяха гушнали, тя беше легнала в скута му.
-Дап. Та... Прибраха ли се?
-Аха. Обаче сега не е момента да ср караме. Мисля, че е станало нещо лошо, но и нещо много хубаво, тоест те са заедно. Знаеш ли как влязоха?!
-Мне. Ще разбера като ми кажеш, миличка.
-Ами, приятелят ти я беше взел като булка все едно не минава през вратата, а през олтара.
-Ехе. Колко романтичен бил нашия Никълъс.
-Ами да. Виж дори приятеля ти е по-романтичен от теб!-казах, качвайки се по стълбите
-Опа. Тука сбърка мойто момиче. И ти ли искаш да те нося на ръце? Да ми беше казала по - рано.- каза той и ме вдигна набързо
-Ейй..сладура ми той! Не казвам това, но нямам против.
-Знам аз.
Метнах едно одеало на двойката на дивана и продължих да му галя перчема докато отивахме към стаята.
-Любоввв!-извика той
-Ще събудиш всички!
-За това ли ме вдигна от дивана, а?
-Ам не всъщност ама...-усмихнах се невинно
-Момиченце! Малка си още!
-И ти си на 17 момченце!
-Тихо бе ! Ще събудиш всички!
-А да бе !
-Ритай!
-Слушам шеф!
И ритнах вратата. Тя се отвори веднага. Алекс ме остави на леглото. Съблече тениската си и дойде с мазната си усмивка до мен.
-Опа. К'во ще правиш мой човек?-попитах го
-Каквото искаш, мой човек.
-Айде да играем на "Саймън каза" тогава. Аз съм Саймън.
-Добреее..
-Така аз-Саймън ти казвам да си свалиш панталонките.
-Ех ех. Без первезност, Саймън! Това е позволено само на Рокси.
-Окей. Значи Рокси каза да си свалиш панталонките!
-Добре.-каза Алекс и ги свали
-Сегаа...-прехапах долната си устна
-Слушам.
-Ела до мен.
-Кой го казва това?-ах пак тази усмивкааа
-Милата ти приятелка.
-Значи чакам Саймън да каже друго..
-Добре! Саймън го каза.
-Ама не мога да изневерявам на Рокси със Саймън!
-Ох...верно. Значиии...
Станах и отидох до него. Целунахме се.
-Продължаваме ли, Саймън?
-Да, но сменяме играта..
-О, тази май много ще ми хареса.
-Сигурна съм, пък и в съседната стая я играят също...може би.
-На кого му пука?!
-На мен не особено.
-Радвам се.-каза Алекс и ме целуна
Целувкааа...после по връта няколко и така надолу....да не стигнахме до края... Аз малко така.. Се отказах.
-Проблем?
-Мхм.
-Друг път ще го направим ако не си готова.
-Мерси..
-Обичам те и ще чакам колкото трябва.-каза, усмихвайки се
-И аз.
-Пък и...играта много ми хареса. Съще беше доста дълга. 2 часа.
-Ама утре сме на училище!
-То за здраве.
-Знам.
-Хайде да лягаме вече.
-Добре.

~на сутринта~
-Любовче.
-Дап.
-Буден си?
-Аха. Дори станах направих кафе и пак легнах.
-Защо?
-Ми..исках да те изчакам.
-Добремм..колко е часа?
-Ах... Малко така 10.
-Какво?
-Другите не са станали. Днес няма да ходим.
-Окей. Ама след кафето се прибирам, че татко ме чака.
-Добрем. Да дойда с теб?
-Да става. Тъкмо да ви запозная.
-Нда.
-Дилън и Самър ще ни звъннат като станат Из и Ник нали?
-Ще им оставим бележка.
-Добра идея.
-Аз съм Айнщайн какво знаеш ти!
-Знам бе знам. Имам най-умното гадже на света.
-Аха. Поне ти ме уценяш.
-Еми няма как.
-Така си е.
По пътя за вкъщи трябваше да го питам..
-Алекс.
-Мм?
-Според теб.. Какво са направили?
-Ми..най-много да са намерили шефа.
-Джеймс?
-Аха. Кой друг иначе?
-Ник винаги може да я заведе.
-Откъде да знаем, че не е помогнал.
-И той е притеснен за нея. Няма да я бутне в огъня, Рокси.
-Ясно ми е, но ако го е помолила и е казал?
-Спокойно. Ще разберем.-успокои ме Алекс и ме прегърна- Сега отиваме при баща ти. Не изглеждай уплашена или притеснена нали?
-Аха.-казах и го целунах за кратко
-Татенце!-викнах от вратата и отдох да прегърна баща си
-Ооо, Рокси!
-Как си?
-Страхотно щом те видях!
-Да ти представя Алекс. Той...ми е приятел.
-Здравейте господин Хард.
-Това бил Алекс.. Здравей.
-Даа...той е любовта на живота ми!казах ухилена до уши, като прегърнах Алекс
-И аз те обичам.
-Прекрасни сте. И щом ти си щастлива значи и аз.
-Ще си станете близки нали? Ще правите барбекю в двора и още мъжки работи нали?
-Много си ентусиазирана фастък!
-Аха.
-Хайде на закуска.-предложи татко
-Какво ще ядем?-попитах, облизвайки се като малко дете
-Ами.. Мислех, че би искала яйца на очи.
-Дам. Алекс също много ги обича.
-Радвам се.
Баща ми, за разлика от този на Из е нормален човек. Работи в агенция по недвижими имоти и незнайно защо често му се налага да ходи в чужбина. Името му е Джон Хард. Много си го обичам. Та това е за него. Мама е също в чужбина. Имаме къща в Англия и те често препускат от континент на континент. Тя си идва по-рядко, колкото и да е странно съм по-близка с баща ми. С мама- Марина Хард се виждаме само по празници. Много ми липсва и понякога ходя в Англия при нея. Сега като съм заедно с Алекс може да отидем да ги запозная, тъкмо причина да попътуваме.